Спомням си когато бях дете
легнал на тревата и към синьото небе,
погледа отправил облаци броях,
формички им давах,на мечтите си се смях.
Всичко бе красиво,но в света се озовах ...
Стал нам этот мир, для нас, как чужой.
Стал нам ненавистен до боли.
Но знал ль я тогда, что своею рукой
захлопну ту дверь за собою?
Уже не смогу я отсюда уйти.... ...
Ще ви разкрия тайните съставки
правещи един живот прекрасен.
А вие ще му сложите подправки,
за да е вкусен, колкото и ясен.
Първата е вярата, дори в човека, ...
Когато мракът реши отново да овласти моята душа,
достигам до върха на Слънцето.
Падам, изпепелена
от горещия му вятър, повалена
някогашна, в ледена роса – ...
Обитаваме място, което наричаме Свят
Оцеляваме трудно, Живота приели за даденост.
Неизменно си мислим – Светът е до болка познат,
но изучен така – от повърхностни истини – крадени.
А дали е така, щом се втурнем в потока Живот? ...
Моето "Аз" и твоето "Ние"
неминуемо ще се срещнат.
Ще бъде ли сблъсък на две стихии,
или ще бъде поредното "нещо си"?!
Ще гледам ли снимката ти до изнемога, ...
И да знаете! Засипват ви с лъжи!
Не е вярно, че сърцето не боли!
Особено сега! Време на злини,
живото сърце много, много боли!
Да. Идва пролет. Мирише на живот. ...
ЗАПИСКИ БЕЗ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
На ръст пораснах колкото невен.
В душата ми пчели се нароиха.
Изрониха се – ситнички, у мен
зрънца от непристъпна облепиха. ...
От Слънцето ли или ми се струва? –
в отблясъци фриволно стъпвам аз.
Не се научих, как да се преструвам,
затуй сега се смея с искрен глас.
На тази подранила дръзка пролет ...
Помниш ли нощите? Луди, безсънни,
когато по улици шепнехме грях?
Смехът ни звънеше в тъмните стъпки,
и вятърът вееше отрова и прах.
Помниш ли песните – стари, любими? ...
Ураганните вихри в душата живеят
и презирам притворство, и страх и, лъжи.
Споменете ли мене, кажете: За нея
само лудите знаят. Луната държи
тя на своята длан, в тъжен стих да засветят ...
Когато тихичко догаря моят ден
и залезът умира кървавочервен,
невярна мисъл пак душата ми измъчва,
че съм родена твърде дребна за Сизиф,
а мъкна канарата на живота сив, ...
Един неземен писък, тъмнина,
още един живот си отиде.
Сълзи, страх в очите, тишина,
не знае душата му къде да иде.
Там, между двата свята застанал, ...
ПЪТЯТ СЛЕД БОГА
… в това, що Бог за мене е решил,
не виждам просто смисъл да му преча,
ще бъда мравка, птица през април,
дърво и вятър – всичко! – щом понеча, ...
Нощ... Надрусан депутатин. Будка с охранител.
Чест отдава стар гавазин с непорочна страст.
А отсреща - Котаранчо, прост осеменител -
Пиш си прави, без да пита, до подстриган храст.
В миг на ярост правомощна кипва депутата. ...
Небрежна, нарочно, да погледна
тя знае, че една е
Уверено върви а дълбоко в нея..
а навън имунитет към чар от хаос..
Една дори сама в безцветен свят ...
Мила, мрак ме обгърна, аз ридая,
дай ми ти опора, благост, светлина,
близо до теб сякаш бях като в рая,
но сега далечна е твоята човещина!
Ето - птичките навън не пеят, ...
В НЕВЪЗМОЖНИЯ ХОР ОТ ПОЕТИ
... в невъзможния хор от поети, вечни птици в безмилостен лов,
пиша своите дълги куплети в мъчен свят – озверял за любов,
син на всякоя блага Надежда! – и побратим с доброто словце,
знам – ръката на Бога е нежна къмто всяко човешко сърце, ...