Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Остани

Остани. Недей си заминава,
да отпразнуваме и този миг сега,
да те погледам – бедна, изоставена
и тъжна, като никой път така.
В миналото ти недей се рови ...
532

Дали ще можем да си простим

Целият изпълва ме усмивката чаровна и добра,
а зад нея вина неизкупена от грехът забравен.
В думи красиви глъхне спомен за отминала тъга,
сърцата ни отново бият едно в едно събрани.
Вратата на живота си към теб открехнах я отново ...
585

Момчешка песничка

МОМЧЕШКА ПЕСНИЧКА
Светлите момчешки дни къде са?
Кой ли ми ги крадна – мълчешком?
Пуши ми се! – малка "Стюардеса",
"Слънце", "Ропотамо" – или "Ком"! ...
426 1 3

Няма да ми прости

Тук днес
тръгва си и бърза да замине
винаги съм там
за теб и мен
да прочета историята на лъжите ...
565

Крилете на любовта

Всичко се движи като на лента,
един непрекъснат филм с ярки цветове.
Животът ми е като шепа вдъхновение,
дори и без крила, летя със сърцето.
Прегради не виждам, ни сълзи, ни мрак, ...
909 2 1

Изтривалка за спомени

Крещя: "Незабавно повикайте Супервайзора, искам да сляза от този "влак" наречен живот".
А той ми отвърна сопнато с дрезгавия си глас: "Това не е влак, момче, това е въртележка.
Влакът отпътува преди час и ти го изтърва".
Тръпки ме побиха, още когато чух студения му тежък глас, сякаш острие на леден ...
1K 1

Пъстрите ѝ очи

"Звездите или луната?" - попитаха ме.
"Очите ѝ." - отговорих.
Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно. ...
689 4

Есенно-оранжев стих

Заприижда ли на прага есента,
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена. ...
671 1 9

Аз също

Аз също бях лирически герой,
отхвърлен и от чужди, и от свой.
Защо във огледало да се вглеждам?
Там, може би, и над стоте изглеждам.
С момичета съм бил и ще съм пак. ...
586

В този есенен ден

За двама ни този ден е надежда,
започнала преди много лета.
И днес в очите ти се оглеждам,
и пак откривам в тях любовта.
Този есенен ден е началото ...
771 7 15

Лятно небе

Ясното лятно небе
до хоризонта протяга снага
там цопва в топлото море
и хуква да целуне брега.
Към сушата вълни игриви тичат, ...
545

Не мога място да намеря

Не мога място да намеря,
не мога да се примиря,
че тръгват космос да катерят,
а немогат да вървят.
Че има още болни, гладни, ...
628 1

Грешен си (Стих)

Грешен ли си?
Греша ли и аз с тебе така-
Че заобичах грешник като теб?
Че видях в очите ти не нежност,
а ласка, ...
655

Пътуване към бъдещето

Все още имам бъдеще красиво
и влакът ми не спира да лети.
Но в този свят с илюзии лъжливи
не стига да сме само аз и ти.
Безумията сякаш вкаменяват ...
756 1 2

Обрат

Неизбежна е уви,
тази среща в месецът веднъж,
когато всеки мъж,
среща възлюбената си в настроение особено!
Някак си, по божия природа, ...
567 1

Обичам

Обичам слънчевото време,
обичам всички летни дни
и небосвода син над мене,
обичам теб, обичай ме и ти!
Обичам твоята усмивка, ...
505 1

Въпроси, въпроси, въпроси

Пълно е с безпокритни претенции,
със свалячи, с достойнство увиснало,
с млади, но сякаш за пенсии,
със светли личности... но с тъмно минало...
Пълно е с подобни и други, ...
438 2

С траурен траулер, в трал чер – на бал

Нахлузват рибите вечерни мрежи –
приличат на наконтени русалки,
следящи траулера тъмнонежен
и взели гларуса за принц… без малко!
Вълни лениви срещу тях се ежат, ...
534

В очакване

От пълната чаша на лятото
щедро капят като златни листа
последните спомени, окъпани
в тюркоазено морски вълни.
На перона стои в очакване ...
590 1 2

Отговор

Две думи казани в нощта,
чийто отговор не бе дочакан.
А лъжливи обещания сега,
ми се сбират още във душата.
Кога ще мога да ти кажа насаме, ...
652 1

Безвъзвратно

Б Е З В Ъ З В Р А Т Н О
Най-прекрасните мигове
най-жестоко ни нараняват,
от живота ни когато отлитат завинаги
и никога не се вече повтарят. ...
362

Епилог

“Епилог е последната част в сюжета на литературно произведение, която от известна дистанция на времето разкрива съдбите на героите след развръзката в творбата.”
Аз съм епос, който се чете за един човешки живот.
Ти предпочиташ да четеш брошури.
Не намирам драма в този епилог,
нито причини за душевни ...
640 1

Cветли вини

Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...
517 2

Мъж в дъжда

МЪЖ В ДЪЖДА
Брадясали библейски дъждове
дълбаят голобрадите баири.
А из блатата щъркелът кълве
мехурчета по жабешките дири. ...
346 1 1

Възможност

Отбелязвам в душата всеки лиричен звук.
Нима миговете святи са рана за моя слух?
И идват безсънни нощи,запалени от зора!
В толкова години,още ми е трудно да умра...
Заминаха любими хора:клада от тихи дела! ...
486 3 6

Четене на птичи полет

ЧЕТЕНЕ НА ПТИЧИ ПОЛЕТ
... подир епохи суета,
в които не сънувах птици,
сега се уча да чета
небето в птичите зеници, ...
503 2 2

Всяка дума

Всяка дума
Всяка дума носи чувство,
всяка дума има цел,
всяка дума е изкуство
и е светлина за мен. ...
590 3

Летен дъжд

ЛЕТЕН ДЪЖД
По пръстите ми лепне сладостта
на лятото – триумфът на пчелите.
Дъждът е благослов и благодат –
от нотописа му дано заспите. ...
669 5 12

Един забравен птичък

ЕДИН ЗАБРАВЕН ПТИЧЪК
... от фасове, на спирката събрани,
си сви цигарка старият клошар
и хляб от боклукчийските казани
на гълъбите хвърли – Божи дар, ...
343 2 1

Аз просто знам

Аз просто знам. Добре го зная.
Каквото струваше – платих.
Че без любов не струва раят
и шепа думи, тъжен стих.
За всичко, знай, причина има. ...
491 2 5

Блян ли е

Как искам себе си да разбера...
и също случващото с мене!?
Защо когато аз греша, загива нещо
в мене!И с болка ме отрупва?
Защо горчи ми болката човешка? ...
569 2 4

Песен за птичето

От чувството защо ли се страхувах?
Красиво долетяло бяло птиче.
То идваше денят ми да бленува,
то идваше нощта ми да съблича.
И къс след къс кълвеше тези дрехи, ...
944 13 23

Поетите

Поетите
Поетите самотни си отиват
без аплодисменти, в тишина
Със себе си едничко само взимат
тъжната и страдаща душа! ...
767 4 2

Богиньо моя

И идва време - просто онемяваш
пред сребровеещата красота.
В очите на живота се смаляваш
и плези ти се нагло гибелта.
Богиньо моя, още не разбрала, ...
683 12 13

Бях вашият лирически герой

БЯХ ВАШИЯТ ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ
... когато в огледалото се вглеждам, нали съм прост лирически герой,
си казвам всяка сутрин със надежда, че този свят все още си е мой! –
че мои са момичетата светли – и синевата! – с птичите ята,
че още много дълги километри ми предстои да мина през света, ...
527 2 3

Да дойдеш

Ех, да имах аз седефен замък край морето!
Кокетен, сладък с бели каменни стени.
С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,
щях да чакам да пристигнеш само ти.
Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака, ...
715 2

Призована

Молитвата е
свише призована да
множи: „Осанна!“
371

След тениса с нея

С една млада дама (грамотна и пряма)
започнах на тенис игра.
Без никакъв бекхенд и с лошия форхенд
на корта до нас - вечерта.
Тя бе в синьо-черно, с екипче модерно, ...
675 2 9

Частичка от миг

Частичка от миг, Ти, дари ми -
с целувки, с прегръдки - незрими,
с ръцете си недоловими,
душата поне погали ми! -
Прашинка утеха върни ми... ...
674 1

В поезията диша доброта

На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
672 1 10