Стихове и поезия от съвременни български автори
Слънце от жълти листа
вятър и златен килим,
бяга пред мен есента,
двамата с тебе мълчим.
Тръгваш забързан пред мен, ...
Меч в сърцето
Евангелие от Лука
Иде слънцето над нас –
нищо, че е късна есен!
„Късна есен – ранен час!“, ...
Житието на човека-хлебарка
просто лазя
без чувства
из мястото пусто,
което е моя живот. ...
Суета на суетите
Не, не вярвам в това!
Нежният трепет в сърцето
като полъх на вятър смирен,
тъпата болка в душата ...
Задъхано
Да се огледаш.
И да прозреш !
Задъхано,
бързо ...
Огледало за обратно виждане
Застанах пред доброто огледало –
огледах се във профил, фас – и в гръб.
И казах си: – Пич, вадиш страшно тяло,
ама си много прост и адски тъп! ...
Сълзи- по София Хоуп
когато счупи се сърцето ни от мъка
по нещо тъй желано и очаквано
а някак си съвсем не ни се случва
Има сълзи, които проливаме ...
Рикошет
До днес писмо от Рая не получих.
Ни татко, нито мама са ми пратили.
И няма знак от скъпото ми куче.
Ни вест и кост от верните приятели. ...
Минута мълчание
за близки и загинали герои...
Реално или сцена в скучна драма -
почитаме ги, чужди или свои.
Но ако тъй е, нека се помолим ...
В очите
Не поемай път назад!
Гръб пред трудност не се свежда,
а се готви за обрат.
Показност царува вечно ...
Предсказание
ще превзема напълно твоята мисъл.
Ще бъда единствената ти слабост,
:,и най-любимата ти сила.
Ще предизвикам в сърцето ти ненавременна буря. ...
Попътна песен
... живях лета на жежки сенокоси,
развлачих зими – вълна на дарак,
и пролети – с девойки светлокоси,
в дъбрави с риган, мащерка и мак, ...
Роден със правото да съм обичан
а аз пътувам с всеки влак.
Откак се помня, все съм спътник
на орбита с духовен мрак.
Притихнал съм в уютна драма: ...
Илюзии
за простичка обич,
която
да разбуни на
очите синевата ...
Живи картини
слънце, вятър и листа.
Зад пердето, зад стъклата
мержелеят се лета.
Пролетеят се брезички ...
Очите си напълних сутринта
ме изпълни сутринта -
Студ със вкус на люти чушки
вледенил ми е кръвта...
А на спирката... мадама... ...
Упорство
Кучетата си лаят, а керванът продължава да си върви,
все още никой не хвърля камък по безплодно дърво,
Истината постоянно затрупвана бива с лъжи,
все по-трудно достояние е смисълът на истинския живот. ...
Непоискано добро
каквото и да си ми взел,
знам, че непоискано, доброто
наказват с ешафод.
Отсичат му безмилостно ръката, ...
Навярно е игра
Игра
Как искаш, но се случва
Един и ти вярваме си
към блясък от звезди ...
Край костите на Стара планина
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...
Гробища
подминал къщния квартал,
съзирам гробищата тихи
с кипариси под полъх вял.
Параклисът, скамейки каменни ...
За нея Господ точно в пет звъня
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
Поглед на дете
... най-смисленото време е, което си го живял със книга – и с дете,
щом показалец вдигнеш към небето, звездите нека с теб да прочете,
душа протегнал в благата си дума, стори му мъдър погледа за миг
и нека Господ води го по друма, че краят ей го, де! – на хвърлей вик, ...
The Woe 🇬🇧
His oldest son to bring some wood.
The peasant showed the forest end
And taught his son for his own good
To take an axe and the old cart ...
Есен в есента ми
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност ...
Победен
бях свободен,
из мечтите си летях.
След плесница
пак прогонен, ...