Стихове и поезия от съвременни български автори
Към истината
Прозрачна е душата на хората,
ала не можеш да различиш красивото
от грозното.
И колко жестоко се блъскаш в лъжата или ...
Щом не си красивата мома
Не знам дали си по-добър от мене!?
Навярно скоро аз ще разбера.
Кой повече поклонници ще вземе.
И много бонуси ще събере. ...
Захир
и нейде далеч отлетя.
В очите ѝ скитах и мислех,
че тя ще прогони скръбта,
че тя с любовта ще осмисли ...
Костенурки
тази която купил на старо
намерил две пишещи машини
не знае дали работят
не знае как се работи с тях ...
Поспри за миг /акростихотворение/
Една комета ярко изгоря.
Може би е нечия душа, която
Е била изпепелена от страстта.
Целува вятър цветовете на дървото. ...
Пролетен сняг
ароматни, прозрачни конфети
и по клоните весел и бял
като лебедов пух е засветил.
Кротко пада, наивно вали ...
Все още те чакам
щом зная, че чужда си ти?!
В сърцето ми, клето, една си,
то само за тебе тупти.
Макар че при друг си в нощта, ...
Ще можем ли да променим света
ако куршуми спрем със смелост безразсъдна;
на гладния обяд да подарим,
на болния - най-здравата му бъдност.
Днес можем ли да променим света - ...
Камбанено момиче
дъжд от тъжни звезди на земята вали,
приютява ги хищно локвата с кал,
обсебва сърцата им с мрак и печал.
И увисват обесени белите мечти, ...
В безкрая на утрото
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена
утринна роса. ...
Издънка
Издънка жилава съм аз,
на българи от село,
като къртици слепи,
ровещи пръстта, ...
Отчаяние
Ти… си тръгна…
и времето свърши,
няма как да го върна…
знай, че душа ми все ще се мъчи… ...
Премълчана ревност
липсват в нечия душа.
Алените макове изтичат от сърцето,
като леки неизказани въздишки.
Кой ще чуе викове, ...