Стихове и поезия от съвременни български автори
Въпроси по някое време
Да търси и намира той
Това, което го вълнува
В движение, а не в покой.
Напред, с годините, развива ...
В края на живота
и мрак в очите ни потъва.
И стон - от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.
С кръвта сърцето се задавя ...
Когато мама ме прегръща
вълшебна люлка ме люлее.
Когато мама ме прегръща,
сърцето ми щастливо пее.
Когато ме прегърне мама, ...
Лилаво
купесто-дъждовно
след последния залез
който приличаше
на лилав океан ...
Самотна надежда
Сам в празната квартира,
не успявам да заспя,
далеч от всички и в мира
живота си да подредя. ...
Тъй както ме научи мама
Оставих ли у хората следа?
Те ще си спомнят ли за мене?
С катрана ли са ми, или с меда?!
Забравата ли ще ме вземе! ...
Малки часове
съвсем бавно старее
под натиска на светлината
пълзят минутите
по ръба на клепачите ...
Дърветата
небето и тревите, и цветята.
Забравила несгодите си зимни,
отново диша с пълна гръд Земята.
Дърветата са булки – цели в бяло. ...
Изгубения рай
болката от ляво моят сън прокужда.
Вслушвам се да чуя пее ли щурчето –
тишина обгръща тягостно сърцето.
Чужда е земята, чужди са звездите, ...
Как без теб
Без теб Душа... така красива.
Обгърната от черен креп,
обрасла в люта си коприва.
Изгаряш в огнения ад ...
Жена
богата или бедна -
би могла да даде
или да откаже
само едно нещо - ...
С ухание на обич
нощта нежно ме загръща с тъмния си шал,
сънят ми може би се страхува от възмездие,
и пристъпва тихо на пръсти - твърде закъснял!
В тази нощ не бих могла да ти се случа, ...
Аз искам да пиша поезия
ще правя, когато порасна.
От радости скачам в неволи.
И питам: не ви ли е ясно?
Аз искам да пиша поезия. ...
Писмо
откакто думите се разболяха
завих ги през глава в уютното легло
и те притихвайки заспаха
деца настинали сред някаква игра ...
Пътувал съм доста...
в разни държави. -
В Плодоносия.
В Незабравия...
В Стихотвория. ...