Стихове и поезия от съвременни български автори
Осъзнаване
В самия край на личното пътуване
откривам странното си съществуване.
В любов измамна съм живяла -
години дълги в изневяра. ...
Прост един лодкар си рече
надалеч от всички хора,
прост един лодкар си рече:
- Няма да съм беден вече!
Всеки, който съм оправил, ...
Зеленият залез в Пасифика...*
(спомен)
11.05.1982 год.- Пасифика
Нежен залез макове разкошни
пръснал бе, а палави вълни ...
Дали си струва
които сме изрекли на раздяла –
щом с някого до смърт сме се целували,
голямата любов си струва –
цялата. ...
Вместо възела от времето на Гордий
значи ще изчезнеш
някъде в смъртта
на ветровете.
Хоризонтът пак те приближава ...
Есен...
Над тъжната земя
се рано свечерява...
Животът занемя
без птичата гълчава... ...
Кръговрат
07.03.15
Кръговрат
Космическото време е вечно и безкрайно,
човешкото е твърде краткотрайно. ...
Тази вечер...
еротиката
се облича в черно.
Слага маската
(на изкушението). ...
Доброжелатели
Доброжелатели, загрижени за мене,
ръка протягат да ме подкрепят.
Не чуват те сърцето ми как стене,
през бурените как проправям път. ...
Както направиха с мен
Плених го, пречупих
Лази, стене и моли
За бърза... пощада
Предадох те, захвърлих те ...
Любов - жарава
гледах всички с поглед орлов,
тогава ти пред мен се появи
и миг красив ме озари.
Поддадох се на своите чувства ...
Що е то?
Не е бръмбар. И калинка то не е.
На моменти от обич прелива.
Обича шумно да се разсмива.
И даже без много да пита, ...
Навън
грозните градски десени,
заченати в криза на разума.
Земята, скована
не чувства ...
Гара Буново
Тъга навява той и на мен!
Нищо не оправдава това дело
срещу жени и деца в туй село!
Този лош акт няма да забравим, ...
Обърнато огнище
Изпитах всичко. Всичко изживях.
Във рая бях. И в дъното на ада.
Жестоко падах. Ставах и се смях.
На дявола душата си продадох. ...
Все тази болка отляво...
Тази болка, която все отляво ме свива
и нахапва парчетата от смелостта ми,
и която уж тръгва, уж все си отива,
а спотайва се нейде, минира деня ми, ...
Ода за любовта
Думи събирам и плахо, несигурно в стих ги подреждам.
Знам, че е слабо перото ми, дързост това е. Прости ми.
Белият лист ме разбира и влива в ръката надежда.
Аз не познавах лицето ти, чаках щастливия случай. ...
Ромка
та
частѝца в теб дано съм
бузите* си ще белосам
само дъх от теб дано съм ...