Стихове и поезия от съвременни български автори
Били сме работливи?!
Навремето били сме работливи
и всички са ни сочели със пръст,
а днес сме търтеите мързеливи,
облегнати на своя дебел гъз! ...
Заветът
за една неизживяна любов
и безброй са хули стаени
в душата ми бедна за нейния зов.
Моето време вече отмина ...
Мащеха
на шуробаджанашките дебили,
на кастата със касови права,
възвеличила се от гнусната воня на рожбите
на потресаващи резили! ...
Съботно
Днес съм толкова, толкова слънчева.
В поле от макове сама си танцувам..
Събирам обич за всичките хора.
И много тайни мечти за бленуване. ...
Да спасим паметника на цар Самуил!
не хулете българската чест и дух!
Човече, не бъди сляп и безучастен,
страда душа, че обиди за него чух!
Съвестта ми с горест е напоена, ...
Акростих
(Акростих)
Сякаш слънце видях, а не беше модерна.
Ъгловата снага във сако от брезент.
Джинси целите в кал и къдрици от вчера. ...
Е
римува чувства
провесва думи като
г р о з
д о ...
Слабакът в мен
ще мога да кажа
на някого
каква буря ме убива..
Душевна и жадна ...
Понякога
която се рее безспир и смело в небето лети
далече от земния шир под парещи летни лъчи...
Понякога искам да съм река.
Да премина брезброй градове ...
Таралежковци
затова си ги обичам.
С тези, острите бодлички,
често аз побърквам всички.
Но ви моля, разберете, ...
Сфинксът
Понеже не общуваме със Боговете
и техният език забравили сме още,
та за това навярно мъртво е небето,
в което като слепи взираме се нощем... ...
Погледнах в двора
Присвих очи, погледнах двора,
а той бе целия в цветя!
Поисках нещичко да сторя,
за тая хубост, да платя. ...
Накъде върви светът?
Дните спокойни - дали ни отминаха,
и че краят наближава - дали е истина...?
Вяра и човечност векове ни крепяха.
Къде се разпиля сговорната дружина, ...
Х А Т О Р /диалог на нестинаря с богинята Хатор/
Небесен нестинар.
Властелин на кървав огън.
Влизам в теб.
Влизам... не, потъвам... ...