Стихове и поезия от съвременни български автори
Лабиринти
изоставеното „тука” е отново „там”,
а да показвам знание с езика на незнанието
е на измислиците огледалната измислица.
Да се изгубя в плетеницата от странности ...
Без звук
лилавите останки на нощта.
Стои навън от светлина огряна
тъгата ми, зовяща есента.
И аз съм с нея, странно безучастен ...
На почивка
няма за тях светофари!
Върху ни връхлитат и газят без шум,
където, когато ни сварят!
Провесили вече торби под очите, ...
Опит за римуван хексаметър в рамка на хайку
да значат, което си
бяха, и плачат...
Като птица
се чувствам като птица...
И искам да летя нагоре.
Не да се боря, да се скрия искам
в глухотата на простора, ...
Per aspera ad astra
ReмаTe
Благодаря, че те има,
когато страшно боли,
на кръст е душата ...
Не отваряй очи
дори когато си отивам...
Спящ остани,
за да мога да се скрия...
Не отваряй очи... ...
Ключ
Две думи, допир, поглед.
Портал небесен.
Пробити небеса
за да открия себе си сред капките нежни.
Палещи лъчи се влитат във дъга,
създавайки призраци от моите копнежи.
Ти разказваше забравени приказки, ...
Родината
тя е сила, светлина, светиня,
а в какво се превърна... плача!
Превърнаха я те в пустиня!
За съдбата и се тревожа, ...
Иванушка ...
И слава Богу туй, че е така.
Но разбирателството в нас го няма.
И ний не си подаваме ръка.
Омразата с Иванушка Глупака, ...
Спрях да вярвам
и все по-често пиша и за теб през сълзи аз творя,
но, скъпа, колкото и да ми се иска, не мога да те върна
защото не аз, а ти реши да сложиш край на любовта!
Сега живея безразлично, въпреки, че съм още много млад ...
Искаш ли да потанцуваме?
потанцуваме?
Ще ме хванеш
за ръката,
аз пък теб - ...