Стихове и поезия от съвременни български автори
Вятърна песничка
краят му се вижда май,
че септември с р-то съска
в тихия небесен рай.
И дъждецът се разплака. ...
Спомени
в морето гмурках се по цяло лято.
Приказките морски аз обичах,
за кораби, съкровища, пирати.
Умело аз се гмурках под вълните. ...
Тайна тетрадка
Когато някой ден светът
отвори твоите тетрадки,
в които ти по своя път
записа думите си кратки, ...
***
избра да я разкъсаш с остър, бляскав нож.
Отминаха привидните искри,
отмина с тях и блудния разкош.
А ти, принце на забравата и мрака ...
Лято и зима в сърцето ще има
Когато лятото отмина,
поисках много люта зима –
безкраен сняг да ни вали,
премрежил нашите очи. ...
Дали
Дали в живот предишен
със тебе двойка сме били?
Дали душата ти е сродна
със моята душа, дали? ...
Нов дъх
заведи ме някъде на някое място,
обгърнато в гъста мъгла.
Заведи ме вдън земя, навътре
из дебрите на тъмната ми душа, ...
Когато станах видим във очите ти
която всеки път шофьора подминава.
Невидим ли съм? Виждам се на снимка
и в банята - пред мойто огледало,
във сянката, която ме е сбрала, ...
Мечтание по Шуман
Една девойка с бяло колело
край мене в парка мина – и замина.
И изведнъж допи ми се мерло
в казиното на Морската градина. ...
Сън
забравил, че нейде го чакам.
Безмълвно нашепват пресъхнали устни,
а той се любува на мрака.
Дали му омръзна, очи щом затворя, ...
Езичници
сгрешени още при зачатие -
кръстоска на галфон с макак -
с високопарен речитатив
(бързо действащ пургатив) ...
Kрасива
а в кръчма, за която и не знам,
открили ми тефтер – за вересия,
дори кракът ми не е стъпвал там.
В бордеите, в които и не влизам, ...
Сбогом на лятото
Доде колтуча с джобната си ножка
асмичката от ялов клечорляк,
две гълъбчета тихичко се пощят
пред дремещия в двора котарак, ...
Наистина невъзможно
Защо е невъзможно създаването на вечен двигател?
Ми...то е,като да откриеш топлата вода.
Той наистина е Вечен и е от Господ създаден,
а на нас ни остават ползите от това. ...
Болезнен стон
не си обичал истински веднъж,
не си прескачал грапави павета,
не си танцувал под проливен дъжд.
Безмислено е да планираш всичко - ...
На море от сняг
пак на двора сняг да има.
Да се гоним със снежинки,
ситни като песъчинки.
Искам като във вълните, ...
Разсъждение
на безпричинните си рожби
за миналото, сякаш е било...
Звездите от космическата пазва
са подредени за изложба ...
Хора от държавата на мрака
... и ето го – дойде и твоят миг,
най-сетне старините си дочака,
говориш си на български език
със хора от държавата на мрака – ...
Моят път
със скоростта на вятъра.
Кой знае с колко конски сили,
но ми напомня за съдбата.
Кормилото ѝ все ме направлява, ...
Кафе
за първи път.
Но всяка сутрин.
А съзнанието е преплетена върволица от
скорошни сънища... ...
Категорично
пред земните закони и се покори?
Светът обръгнал и навикнал да е ничии,
омразен станал е на себе си дори.
Каква любов ще е щом слепите недели ...
Момичето от цъфналата ръж
Бях нявга влюбен в цъфналата ръж.
И Джени беше влюбена във мене.
Дори призна ми под дъжда веднъж,
че ме сънува нощем, пък и денем. ...
Това бе тя....
Борис Гребнщиков
Това бе тя!
След толкова години…
Дори не разпознах очите и. ...
Светът е филма в който ни убиват
а ролята е задушевна жаба,
която бавно се сварява,
опиянена е от мрака
в казана, точно под капака ...
Дъжд над Мама
... да се завърна нявга у дома, когато дъжд в улука се разплаче,
да ми направи мама кавърма във тенджерката с кривото калпаче,
лула тютюн на гърбавия пруст да изкадим на сухеца със тати,
в котлето да нароним кукуруз, че в три каруци есента го прати, ...