Стихове и поезия от съвременни български автори
Първичен възел
Бе някъде отвъд, отвъд далече,
бе сложен възел и първичен глад,
посока, вик и кръстопът последен.
След който има само тишина, ...
Оптимистично на 63
а сянка под дърво с усмивка кротка.
Да бъда тук. Да дишам. Да съм с път
във времето... макар дошла за кратко.
Да се усмихвам тихо на дъжда, ...
Когато времевата ми спирала...
достигне до логичния си край,
решили, че живяла не живяла,
ще ме отвеждат... в ад. Или пък рай?
А аз съм жива пакост и го знаят, ...
Фортуна
правя го с любов и от душа;
не забравям и това,
на Богиня Фортуна да благодаря!
Тя с просперитет ме дарява, ...
Дяволска песен
Късно е вече за нови любови,
старите още не съм доживял,
късах вериги и брачни окови –
сякаш животът ми бе карнавал, ...
Гордият Балкан
люляла люлката на Божий свят народ.
Народ юначен, с пламък във кръвта,
посрещал бурите със вдигната глава.
От Ботев взел е огъня, що грей, ...
Хайку - пролет
вдясно на пътя
колона от камиони;
имам гориво
Създадени пространства ...
Сътвори ме
всеотдайна, да вярвам в кармичното чудо.
Разпилей с ветровете аромат във косите ми
и вплети маргаритки за момичето лудо.
Обгърни ме в прегръдката на нощ теменужена, ...
Надеждата
Надеждата от мене все си тръгва –
измъчена, но честна и добра,
а аз като удавница за сламка
за светлата й дреха се държа! ...
Прощални рими
... навярно аз съм австралопитек, дошъл на този свят от други ери,
и тати – със моливче "Б-2" мек, записал е в кръщелното "Валерий",
а мама върху топлата си гръд е гушнала телцето ми – да сукна,
със нейното млекце за кой ли път изписвам тихо главната си буква, ...
Пътуване
сякаш мисъл търсеща дом,
на перона надежда ме чака,
за сърцето компас и подслон.
В куфар сложих шепа сезони, ...
Любов
и нежен начин да летя навред,
мигът расте до влюбена безкрайност,
до влюбен и възвишен словоред.
Какво съм аз, какво си ти, копнеем, ...
Усмивка
I.
Усмивката ти — утро без дъжд,
гали ме тихо, дори и отдалеч.
Сърцето ми знае: когато си тук, ...
Това наричам аз Поезия!
Ври цялата измъчена Земя…
Лудост ли е, болест ли, или амнезия?
Почти забравихме, че жаждата за свобода
е сила, не веднъж разкъсвала въжето ...
Ела
тук съм, чакам те,
към мен Ти се приближи.
Ела -
гледам аз към теб, ...
Сонет за пътуващия влак
билетът ми има посока и цел.
Сърцето ми тупка, от радост потръпвам,
Ще тръгна, където и ти си поел.
Вързопче от спомени, мисли и чувства: ...
Без теб
Без теб не съм цяла.
Аз съм половин парче от лист хартия.
Разтичащ се течен парафин.
На масата има само студени следи. ...
Експрес „Живот“
с възторга на птица размахал железни крила.
Потропваха релсите, жили опънали в мрака,
а вятър игриво кроеше от дим хвърчила.
Намигаха хетерохромни семафори хитро – ...
Макар да знае, че наивен, нежелан е
макар пред себе си единствено, но свети,
душата ми и в нея раждат се сонети,
от порив много искрен, мъничко невещ.
С луната нощ след нощ ще броди бос и пеш, ...