Стихове и поезия от съвременни български автори
Сто години самота
… навярно съм осъден да живея без теб на сто години самота –
да се търкалям привечер на кея – и рими до зори да ти плета,
през прерии, пампаси, степи, тундри след теб надавах вълчия си вой
и молех се – за няколко секунди да бъдеш моя! – и да бъда твой, ...
Снежно
капе сняг - щастлив, унесен,
всичко чисто, всичко бяло,
всичко нежно засияло.
Мирисът на сняг е пресен, ...
Тревожен свят
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...
По Стивън Кинг
кафето – на терасата.
Студ, мрак, луна. Зловещо.
По Стивън Кинг – нагласата.
Гледам, седят си чинно, ...
Винаги ми беше мила
Винаги ми беше мила,
сърцето мое ти пазеше.
С любов и нежност ме закриля,
в дните светли и тъжните. ...
Ден като всички други
Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре. ...
Бил ли си някога?...
Някъде, където...
Всички са на върха
А ти още плуваш в морето
Някъде, където... ...
Домашен Котарак
И беше денонощна веселбата.
Панелен блок на края на града
За него беше Раят на Земята.
Но хората родиха си дете ...
Разговор с Апостола
преди да ти забият нож
и да ти сложат пак оковите
за някой чужд и евтин грош?
Без вяра в Бога и съдбата, ...
Нови времена
кой ли те улучи?
Вече всичко е в мъгла.
Завистта ни учи...
Днеска сме разплетен сноп. ...
Нежелано
която до днес жива е, смъртоносна рана,
трагедия, ирония голяма,
която вътрешно още кънти,
външно всеки ден трепти. ...
Следващите 365 дни
Отворихме нова книга
Къде за четене...
Къде за писане...
Къде за рисуване... ...
Огледало на душата
луна трепти в тихия взор.
А в мрака някъде надежда
рисува светлина и цвят в пространство.
Вълните шепнат приказки забравени, ...
Isn't it funny how I thought I was over you? 🇬🇧
when I dropped my wallet and saw that long-forgotten photo of us.
My legs started shaking, and I almost had a panic attack.
Isn't it funny how I once thought you'd be mine for eternity,
only for you to become a distant memory? ...
Моята цигулка
Безпътен странник! Безгръбначна твар!
Роб безправен още от рождената си люлка,
последна страница на овехтял буквар!
Но щом прокарам лък по струните ѝ тънки ...
Едно клише
това не означава, че те търся,
каквото беше… беше за тогава…
История една, но без завършек.
Дали ми липсваш? Не, не се надявай – ...
Дните ме прегръщат
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава, ...
Ноктюрно
На страниците на тефтера божи,
срещу името ми е записан грях.
Като стара язва все ме гложди -
на съблазните не устоях. ...
Алармата на новата съседка
Една аларма, силно избръмча!
Разбуди ме към четири в леглото.
Нервирах се, и с яка ругатня
наметнах над пижамата палтото, ...
Ти ли беше и две погрешни думи
загубил вниманието ми и за всичко освен теб
забравил всеки, остарял, отживял
нека само да се срещнем бягайки
от снега, без време ...
Нощ над града / Балада за Стара Загора
С одеяло от звезден прах.
Светлина от фенер в мъглата,
Тънещ звук от далечен смях.
Полусрутен дувар от камък - ...
Вяра
когато от мъка кърви.
Когато без думи се молиш,
и боли ли, боли...
Когато сълзите те давят, ...