Поезия

253,1 резултата

По пътя

Поетите оплитат с бримки от думи
на мисълта най-магичната дреха,
що Душата да пази по опасните друми.
по които странствайки тя търси утеха.
Привличат я сложните ритми на джаза, ...
276

Влюбена в живота

В тази нощ аз така съм влюбена
и дори не ми се спи.
Луната блажена, като любена
жена над мене блести.
А звездите - небесни очички ...
604 1

Въздъхват розите

Въздъхват розите
по малки принцове
а още пролет е
на май средата
молят се ...
782 3 2

* * *

Мисли мои, вий не спите,
тялото дори да спи ---
все ме водите из дните
минали и недошли.
юни 1988 г. ...
537 1 1

Сянка

Ех ако може...поне веднъж да пресъздам себеси...щях да бъда щаслив,защо ли?
На времето ,вкуса щях да опитам...
На ,лъжата ,краката с въже бих завързал.
На клюките бих сипъл отвара...
За лъжи ,на Приятелите бих отвара направил. ...
374 1 2

Животът

Животът
Дойдох без нищо! Просто се родих!
Така и ще си тръгна от света!
Тук-таме написах някой стих,
но кой ли пък ще мисли за това? ...
375

Всяка стигма от обич си струва

Всички имат си кръст. По един.
Носех два и душата ми – чужда,
даже в ада не шепна: — Амин,
нито Теб споменава без нужда.
Не прекрачвах и прага на храм, ...
628 4 2

Минувачи

МИНУВАЧИ
... по Главната на Варна ми се плаче, и питам се, пред ужаса смирен,
какви са тия странни минувачи? – и как един не каза: – Добър ден! –
да се усмихна – и да го погледна, дори да го прегърна като брат,
една минута – първа и последна! – живеем – тъй сами, на този свят, ...
344 1 2

"Quattuor Equites Apocalypsis"

Стихотворение е преведено от руски от самия автор
Автор: Василий Морро
Когато небето ще се отвори,
звездите ще паднат,
Четирима конници ще дойдат при нас. ...
797 2 1

Падение и Спасение 🇷🇺

В строках я переплету жизнь
Пацан пошёл, путь в темноте
В нем поселилась харизма
спотыкаюсь в время последнее
он упал, покричал славное имя ...
1.2K

Раздяла

Всяка раздяла е малко умиране,
всяка раздяла е себенамиране,
чувства и мисли, стремежи, мечти,
спомнят, осмислят по минути и дни.
Спестена усмивка, пропусната фраза, ...
486

Диалог със съдбата

Съдбата нахално затропа и нагло ме пита:
„Аз знам, че си бил на върха – истински крал,
макар и за малко, с предателска свита,
но с твоята истина всъщност как си живял?”
Неистово питам се в отговор – на какво да заложа? ...
887 3 4

Немилостив безлихвен заем

НЕМИЛОСТИВ БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ
... додето осъзнавах, че съм никой, посече ме секундната стрелка,
между сълза и смях, които бликат в душата ми, успях да се река! –
записах се със главната си буква във паметта на своя минал век,
от стиховете, дето в мене рукват, не се видях със тежък банков чек, ...
323 1 1

Истината за Версай

За тоалетни никой тук не пита.
Почесва въшките си слънчев крал.
На скъп парфюм фонти, сред кикот, свита -
без баня всеки дълго би живял.
На танци и на вино ще заложа, ...
1.1K 6 15

Какво предвещава небето

Небето предвещава свобода
и дъжд на поразия.
Но не от него у дома
самичък да се скрия.
Мечтата ми е котарак ...
575

В съседно кралство дракон запалител...

В съседно кралство дракон запалител
принцесата отвлякъл в пещера.
Видя се принцът наш свети спасител.
" Възможност ( рече шутът ) е добра! "
Двубой настана, гледай ти, епичен ...
539 5 8

Видях я....

Видях я! Беше здрава.
И пълна, пълна, пълна! – с топлина.
Косата и, оранжева и плавна,
над улицата с синя планина.
Видях я...В гръб. ...
366

Предсказана

Мълча на себе си. От изумление,
че те предсказах с точност до
микрон.
До нотата изплакано спасение,
в която си дочула моят стон. ...
516 5 4

Благовещение на двора

Дърво от птици на простора:
прибира се, гълчи стогласо,
Биньо Иванов
И светят капките стоглаво,
ламя зелена е дървото, ...
718

Петнадесет минути

П Е Т Н А Д Е С Е Т М И Н У Т И
Ако Музата отвътре напъва,
обърни и галантно внимание,
но недей с Нея целия си живот,да запълваш,
ако не я усещаш като призвание. ...
583

Квартална история

КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
... нали я карам само на консерви
и цял ден пия – варненски сархош,
понякога съседът ми се нерви,
когато се разпея посред нощ, ...
370 1 1

Като трохи се ронят мигове

И все по-малко се мълчи,
и се мечтае:
отвсякъде валят известни истини.
Отнякъде дошли,
от друг записани, ...
819 4 7

Пресъхват изворите

Грешим, рушим, презираме и мразим,
загърбваме покорство, доброта.
На истината спомените газим
и чакаме фалшива свобода.
Прекършваме стеблото на живота ...
591

История с дрон

Идея хитра дадох на сина си –
със майка му седим ли на балкон,
букетче елегантно да изтърси
от него управляваният дрон.
Ще пише на букета: «Вярвай, мила, ...
869

Завръщане

ЗАВРЪЩАНЕ
... защо изобщо някога съм бил детенцето на дядо – и на баба ми,
валмо от трън, бодили и осил, търкалям се във спомени ограбени –
пресъхна в двора старата чешма – и циганите къщата събориха,
обраха сетне древната асма – и брусиха с железни пръти ореха, ...
336 1

Задвъпросно

Навярно сума съм
на ветровете,
които веят всеки миг
и всеки час.
Но вятър ли съм, ...
551 13 4

В средновековната крепост

Ял с охота чужда пита,
Лъгал, мамил, ял, пил, крал
Зад решетката с цигара свита
Помни той как е живял.
Пет стотинки ще заложа. ...
639 3

И нека!

Оковите падат, добре е така
да дишаш дълбоко и друга
да бъдеш. С жигосана дясна ръка,
но вече на вятър съпруга.
Че кула от карти градеше до днес, ...
373 2 2

Прекрасна си, жена!

От чудните ти зелени очи
сияеше вълшебна светлина.
И топлиха ме твоите лъчи -
омая ме невинната ти красота.
Ветрец лек гали ме навън, ...
851

Случайно написано

Любов на заем никога не давай,
защото любовта не е пари!
Грешките на другия прощавай!
Всеки жив понякога греши!
Благодарност никога не чакай, ...
478 2 1

Руса кака в моя скут

И тази сутрин в автобуса
вдъхновението ме друса,
а до мене кака руса
усмихната е, не се муси...
А шофьорът го набута ...
516 1 9

Знанието

Знанието
Знанието е светлина за действие,
За дела – смисълът на знанието
е в приложението. Садиш градина
грижиш се за нея, за малките ...
641

Синът на Русия

(В памет на Алексей Навални.)
Сибир. Затвор. Железен оков!
Нощ непрогледна над таз руска земя.
А тя, обвита в печален покров,
ридаеше тихо за свойте чеда. ...
485 1 1

Правопис на забравата

ПРАВОПИС НА ЗАБРАВАТА
Защо ли дребните наглед неща
след време придобиват смисъл –
кафето в мелничката, захарта,
флакон с ухание на ирис, ...
531 3 7

Селфи на финалната черта

СЕЛФИ НА ФИНАЛНАТА ЧЕРТА
... в сезона съм на мъдрите болежки – и кретам към финалната черта,
не искам да повтарям всички грешки, които сторих нявга в младостта,
отново да се хвърлям в низ любови, в безсмислени мъжкарски крамоли,
и – същи роб в тъмница без окови, да скачам сутрин с третите петли, ...
313 2 3

По тясната пътечка

Додето тишината, край дядовата къща,
през ниската ограда във детството ме връща.
Аз яхвам свойта пръчка. И хуквам към гората
по тясната пътечка, направо при Ламята.
Която от баира – се готви да ме смачка, ...
442 6

Епохално

Настъпило е време епохално
на тренинг и сложни разчети...
навлезли неуверено, малко по малко,
във фазата... провиждащи и слепи.
Мерят се сили... авторитарно... ...
508 2