Стихове и поезия от съвременни български автори
Бог
Къде свършва Пространството?
Не свършва никъде и никога!
То нито умира,нито се ражда,
във всички посоки липсва хоризонт във картинката. ...
Времето
с две стрелки да върнем времето назад.
Че неговият ход ще подчиним удобно
и с тях ще спънем вечния му бяг!
Дъждовна капка е то, попила ...
Деца играят в парка
от слънчеви петна и сенки
е просната във парка.
Да съхне след дъжда навярно.
Дървета, разклонени ...
Денят на будителите
жадуваше за хубава съдба,
жадуваше тя за свободата,
тъй непостижима без борба!
Паисий, отец тих и скромен, ...
Носталгично
Душата - цялата в белези все още търси себе си,
кървави трънчета дълбоко в нея забити изтръгва
и дири зàвет, слънчево място, да поспре, да се стопли.
Сред лабиринти от страсти и чувства, от болки, нерадост, ...
300 000 палта
... есента се случи гадна, в стъклената тишина
рано връз тревите падна – ледна, първата слана,
нощем спря и листопадът в моя сън да шумоли –
две Айшета на площада го насметоха с метли, ...
Полека, полека...
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят. ...
Реката на времето
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли. ...
Под налягане
Под налягане духът се ражда.
Мъжкият прекрасен дух.
Жената радостта обича.
Духът трениран твой за ...
Спомен за Поет
... каквато прежълтяла тишина савани върху плажа тихо стели,
ще кажеш, че е минала война – и след войната няма оцелели,
спасителят чадърите прибра във склада за надежди и илюзии,
със сламена капела с три пера последното му гадже се изхлузи, ...
Афтър за реванш
чаши горе да се чукат.
Занулявам всички карти,
мацки от танци да се спукат.
Малки котки и пантери, ...
Делириуми в есенния парк
На пейката седях, бях леко трезвен –
направо ангел в Райските поля,
когато зърнах стръмния ти глезен,
и всичко изведнъж ми просветля! ...
Леко трезвен
Седя на бордюра със третата бира,
а Варна край мен се прибира да спи.
И лятото нейде без мен абдикира –
в съня ми дори не дъхти на липи. ...
Болка
и работите тръгнат зле...
П. Пенев
Когато цъфнат теменугите
и няма здраве и късмет, ...
На народните будители
един народ от мъдрост окрилен.
Изваяли житейските повели
и пътя извървели с дух свещен.
Да има бъдеще, което вярва ...
И чакаме
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час, ...
Пак гласувах без пари
да продам ли моя глас?
Пийнах триста грама уиски
и си легнах късно в нас.
А в неделя станах в седем, ...
Пасианс на есенна тъга
по гърба на есен.
Облакът от вчера не е много весел.
Иска някой, тежестта му,
с обич да отнеме. ...
Парадът на еднодневките
Мен тая заран малко ме е яд.
Не питайте защо съм тъй посърнал.
Часовника си върнах с час назад,
но младостта си мога ли да върна? ...
Тугина
Една дума създадена от родина и тъга,
и да се аз скитам дълго по света,
ти ще останеш в мен, в моята душа,
ще се обръщам и връщам в България! ...
Есен край морето
глътка надежда, стрък светлина;
мъдра решителност, море от желания.
Изгрява в небето цветна дъга.
Мокри алеи се стичат към плажа. ...
Горска веселба
Щурчо музикант напет
и мушички- сто гадинки,
бодър Ежко със тромпет
в меките тревички горски ...