Стихове и поезия от съвременни български автори
Балада на пренебрегнатия
че твърде много си заета днес.
И пролет да съм- все ще бъда есен,
в душата ми не виждаш интерес.
И да заложа цялата си чест, ...
Спирки
В хубави и лоши мисли,
Да не продължава в
Мига тоз своето
"Пътешествие" - това ...
Последна нужда
Нека погалим с поезии, този който мълчи
има ли милост в свят без покой
има ли покой в свят без милост
има и зъл мост- ръка на "безгрешник" в застой ...
Преди да падне покривът върху ми
основата е важна за прогнозата.
Да прогресира всякое стъпало
измислили са мъдрите условията
и на света са дали правилата… ...
Към пилатовците днес
Съдете ме и нищо не пестете.
Понасям всяка хвърлена вина,
главата си залагам и ръцете.
Защо така ли? Да! Ще ви река, ...
Болка от Любов
... да си Жена край толкова мъже, е просто повод Господ да те милне –
а аз – нали съм дърто неглиже – несръчните ми длани са безсилни,
протягам към косите ти ръка с надеждата – за миг да те докосна,
"Обичам те!" – готов съм да река, не зная друга думичка по-проста, ...
Излишно писмо
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли
и много ще прилича на омраза ...
Любимо вдъхновение
от къдравите светове,
щастливо, чисто, нежно откровение,
което най-навътре ме зове
да видя как се ражда красотата, ...
Петънце от светлина
Не зная вече кой е враг.
Приятел имам ли – не помня.
Снегът засипва моя праг
пред бездна – зейнала огромна. ...
В стъпките на влюбените
нека бъда дива, силна трева,
земята с обич да ме пие,
и хора да ме тъпчат с любовта.
Да съм в сянката на бор зелен, ...
Благодаря ти, Боже, че живях!
... благодаря ти, Господи, че бях за миг един на този свят със Тебе,
че пих и пях, и плаках, и се смях, и в храма ничком падах за молебен,
че ни за миг не Ти изневерих – бях чист към Теб във всякоя молитва,
че всеки ден душата ми на стих – една красива Райска птица, литва! ...
Матадор
и гледаш мрачното небе,
натряскай се до козирката
и вместо Олеле... кажи Оле.
Оле... Оле... Оле... как хубаво звучи. ...
Така минават
спокойни, тихи и безгрижни,
от спомените неразделни
и с графиците неподвижни.
Обличам новите си дрехи, ...
Разбирам те
не мисли, че те искам.
Не мечтая за теб,
аз просто те мисля.
Може би си просто поредният пристан, ...
Дълбоко
тихо е вън. Само листата шумят.
Искам те, искаш ме -
не, не е сън. Търсещи очи не спят.
Две отражения гонят се в тях - ...
Всичко давам да си мой
Не питаш как сърцето диша,
когато теб те няма тук.
През всеки ден в мълчание пиша
по кожата си твоя звук. ...
Моята жена
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази, истинска любов.
Смрачава се и виждам спомен в здрача, ...
Съкровище от дух и светлина
ечали манастирските камбани.
Света Гора наричали дори
това свещено място от Балкана.
Градът единствен кръстен на светец ...
+++
венчелистчето във реката...
Лицето ми също бе целунато!
Няма вятър край Влас
присвила очи гледам морските пръски,
дето мокрят деня с цвят на златно мастило
и умират за миг. И за миг пак възкръсват.
Няма вятър край Влас. Тук морето е стъклено. ...
Ти си моята бавна река
Аз те мисля – широка и бавна река
с брегове, подкосени от бързеи.
Аз те виждам – мълвиш ме из своите дънни навеи.
Ако спра и замахна върбалаците ти да отсека, ...
Цветовете на нощта
Бледа изгрява луна,
светли са с нея звездите,
а във душата тъма –
мрачни са даже мечтите. ...
Принцесата със черни жартиери
Излъчваше и стил, и чар,
но виждаше се голото й тяло
под роклята, за принцовете дар...
И гледаха те, и облизваха корони, ...
Любовно
защото съществуваш вътре в мен,
най-тихия любим - добър и сладък,
превърнал ми живота в откровен
копнеж, дошъл от къдрави залежи, ...
Огърлица на съдбата- Пролог ( последна пета част)
17.
Наивното покрито от измама
робува на неясност и заблуда.
Поредното пророчество на шута ...