Стихове и поезия от съвременни български автори
Монологът на Бога
Тъй както си седях, и Бог ми рече,
и слушах го със зяпнали уста:
– Валерий, ти си го́ла во́да вече!
От тебе няма нужда на света. ...
Кривото е право
а тя с поглед телешки дълбае упорито.
Навярно някой би казал „Браво!” за смелостта,
че вея червен плащ срещу риещо копито.
Знам, че глупостта граници не признава ...
Изцеление
Прошение до Бога в миг отправям
и възнак гледам към небето с вяра.
Понуда за света тук ще оставя.
Отсреща, там на дивната рътлина, ...
Иска ми се
щастие, любов, подкрепа,
най-добрата утеха.
Не очаквам нищо в замяна,
и без това през целия си живот ...
Седнах
с някаква френска каракуда.
Мерси, мерси, бон жур, мадам-
от вестниците туй го знам.
Е, да, ама така не става... ...
Мълниеносният мъж
... библейска тишина виси
върху софийските квартали –
как искам твоите коси
ветрецът с обич да погали, ...
Хайку-ма 6
Снежанка, джуджетата
множат се, множат...
https://www.youtube.com/watch?v=ekr2nIex040
Къде са героите
или висят портретно по стените.
Дали не сме душевни дребосъци,
вървящи сляпо все към бъднините?
Почитаме ги със зари и слово, ...
Конниците на апокалипсиса
порой да бе отнесъл световете
или да беше мъртъв сън
за смерчът зъл вилнял нощес в полето,
а то копита на коне, ...
Контрасти
съществуват на етапи с временна перманентност,
няма понятие вечно за власт,
която постоянно да свети.
Има ли напредък без грешки, ...
Има дни като утрешния
Има нощи като предишната
Има нощи като следващата
Наливаш розе
Палиш цигара ...
Вятър
Какви са тези решетки.
И зрънца са ми сипали.
И вода в паничката.
Уж всичко си имам, ...
Котешки Хора
Но знаят я всичките котки на двора:
Снегът и студът ги не плашат, защото
Зимуват в сърцата на "котешки хора".
Вървят с лекота по корнизи и мрежи, ...
Стихотворение на Прима виста
събрал паметта на хиляди вселени,
и цялата съм обич и любов...
как искам да я раздам на всички...
да имат вярата за нов живот, ...
Отчаяние
с отломки от щастие, голи надежди, мечти
Сизифовски труд непосилен на крах е обречен
Какво ли изплащам жестоко ти Боже кажи!
И нямам веч сили, желание и воля челична ...
Преглед на съботния печат
Моите дни са пехота – кашици, бронирани в сиви армейски шинели,
моите нощи на черни дивизии в марш на скок се изтеглят в зори,
в стогодишни войни, озарен от шрапнели, не вях знамената си бели,
не наемен войник аз умирах – бях щастлив – че не мрях за пари, ...
Сигурно пързаляне
кога треперят ти краката,
зъбите тракат, щипят бузи,
навлякал анцузи и блузи,
и чорпогащници безчет, ...
Море Бездумие
все първа съм и все последна
туй все виждам
накъдето да погледна
Аз сляпа съм не виждам много ...
И възпяват бесилото твое в захлас...
онзи гарван с очите огромни.
Февруарския, ледния, кобния час,
но България с друго те помни.
Със звезда на челото ти, с погледа син ...
Размисли за Апостола
през свой собствен прозорец,
чрез който личната му Душа
с Времето си говори.
Романтиката днеска е приземена, ...
Момичето със тъжните очи
със тъжните очи...
Момичето на чиито устни
усмивка винаги стои.
Тя носи кръста си ...
Сладкарка в магазина
припомних първият си момент!
Ден, в който всичко се промени,
Ден, в който не значеха нищо-
суми, дела, пари и свободи. ...
Апостоле
Ти на бесилото край София не умря,
обесиха те, но остана в нас твоята душа.
Една душа като вселена голяма,
други като тебе, апостоле, няма. ...
Левски
избави раята от слепотата!
Будителю гениален и смел -
показа пътя към свободата!
В една доста деспотична държава, ...
Бели циклони
На поетесата Мария Донева
и книгаа ѝ „Боядисвам в бяло лятото“
Вчера си купих една стихосбирка.
Вече чета я – отзад напред. ...