247 137 резултата
в
страната на
писмеността възобновиха неграмотността
  220 
Духът ти влиза в стаята,
часовникът безмилостно тиктака,
лежиш до мен,
а тялото ти значи,
че любовта ...
  271 
В тишината на стаята
влиза, и е сама.
Аз не зная коя е
тази странна жена.
Тя не знае, ...
  507  14 
Дали съм с недостатъчна сърдечност
или съм със сърдечна недостатъчност -
загубих свойта вяра във човека,
но имам доживотни отпечатъци.
Препълних се със чужди житиета, ...
  242 
Къдър
Кедърът атласки в науката Cedrus atlantica зове се.
И подобни на него са Ливански, Хималайски, Турски, Кипърски - кедри.
На боровете "братовчеди" те са.
Има още кедър Сибирски - от род борове - Pinus subirica. ...
  853 
ПИСМО ОТ СИВАТА ПЛАНЕТА
... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети,
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети,
отвъд проводил хиляди слънца, да гледам как във лятната омая
се пличкат във фонтаните деца! – красиви като ангелчета в Рая, ...
  181 
Очите мои те с цвета са на череши,
от куртоазия не слагам очила,
и не, че съм каквато нявга съм била,
онази рошла дето вятърът я рѐши,
Ресниците ми крият и до днес дъгите, ...
  305 
МОМИЧЕТО, С КОЕТО БЯХ ВЪВ РАЯ
От старите черешови градини
с по две черешки бели зад ухо
момичето с очи ужасно сини
дойде при мен – и казах си: ...
  220 
“Щастливо е вашето внуче
при баба и дядо…и куче.”
Спомням си златното време
о, детство останало в мене.
Спомням си тези години, ...
  875 
колчем
месец
закъснява
на
наследство ...
  229 
Сутрин. Слънцето огрява
в двора цветната леха.
А край нея си играят
-кученце и две деца.
Смеят, гонят се, мечтаят ...
  620  20 
1000 ЛЕВА В ШЕПИТЕ НА БОГА
... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба. ...
  159 
На раздяла
На раздяла небето е в синьо,
на раздяла в душата е сиво,
на раздяла е болна нощта,
на раздяла е всяка сълза. ...
  195 
Дните си броях допреди ден,
безмълвно чакайки си края,
защото вече крайно бях сломен
от факта, че в живота си нехая.
За мен годините летяха вечно ...
  328 
Остава щастието, винаги остава,
но вече в друго агрегатно състояние.
Дори когато си осъден на разпятие,
възкръсва то в примамливи сияния.
И ти в очите ми оставаш белегът ...
  367  18  13 
Под надвисналите клони
гаснат тъжните лъчи.
Още ден се пак отрони -
нощ виновно с нас мълчи.
Край реката искам да живея. ...
  269 
Над Дунава нощта настъпи,
мъниста светли пръсна тя.
На кораб силует наръбен
полюшна тежката вода.
Отвъд реката тъмнината ...
  361 
На прага времето не ще се спре,
през теб минава и през теб пътува,
налага се да плуваш през море
понякога, за да просъществуваш.
А после идва тихият лиман, ...
  496 
Крачка назад направѝ
и се засилѝ,.
напред отскочѝ
и в миналото не се оглеждай ти.
Колкото и да боли ...
  226 
Васил Иванич диша вяло,
облива се в студена пот
във лазарет, под одеало.
Система помпи кислород.
Бере душа с последни сили. ...
  342 
То е само едно одеало,
понагризано днес от молци.
В него сгушвам понякога тяло
във прегръдка със мойте предци.
Нявга с него и дядо, и баба ...
  331 
За теб съм неутрална,
кажи ми го в очите!
И на любовта ти виртуална,
че броиш ми дните.
Мисли мащабно, пълен е света ...
  530 
Благодаря ти много, че си тръгна!
(Ти си отиваше неизброими пъти.)
Неписаното нам не ни се сбъдна
и Слава, Богу! Беше скъпо...
Сега към евтиното се придържам. ...
  265 
Неделята дойде. На терминала
отхвърлена се чувстваше Гергана.
Вината си отдавна бе разбрала,
но че сама напълно ще остане
не бе допускала, че ще се случи. ...
  467  16 
Те, хора, са обикновени, но много сами,
не спират да пишат и да търсят любовта.
Тяхната муза е нежна, мила и красива жена,
но за жалост явява им се тя само в съня!
Но те не спират да пишат, да редят слова, ...
  413 
ТИХА ОБИЧ
... аз ще си тръгна влюбен от света –
във хората, във птиците, в цветята.
Премина ли през Райските врата
Земята ще ми става все по-свята! ...
  745 
Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...
  333 
През юли е особено жестоко!
Смъртта е завишила свойта квота.
Тя взе момичето ми пъстрооко,
което беше влюбено в живота.
Без лятното момиче в синя рокля, ...
  593  11 
Сутрините без теб без усмивка посрещам,
както съм изпратила предната вечер.
Със сълзи на очите кротко заспивам,
а теб те няма да ги попиеш.
И цигарите, които изпушваме, ...
  369 
Телешки мисионер
е телевизионер,
телевизор - нраводер.
Тъмна просвета -
у интернета. ...
  241 
Повярвай ми, когото ми се плаче
в сълзите ме се раждат светове,
а думите са просто този начин
светът отвън за тях да разбере.
И всеки стих такъв е и писмо, ...
  470  24 
Малко ли думи в нощта
целуват ме в мрака с тъга…
Малко ли думи сега,
бродят във мойта душа.
Всички за тебе са те, ...
  222 
Към осемдесетгодишните
ми приятели – мои връстници.
Не унивайте, приятели мои,
а вдигайте чаши!-
Всички жени над седемдесет ...
  190 
Докога таз жестокост ще търпим,
ами ако следващите сме ние?
Не, няма това дело да простим,
опитал се садистично да я убие!
Наранил с ножа своята любима, ...
  371 
Топло лятото пристигна,
стана време за море.
С баба, с дядо ще замина-
с тях разбирам се добре.
Ще си взема мойто куче, ...
  502  13 
Добротата, казват кефи. Стига, бе! Дали?
От завистник – десен, лев и... даже не боли.
Писнало ми от "добрички", но е бял кахър,
слагат някои в кавички думата добър.
Но и в скоби да я сложа, доброта – съдба, ...
  275 
НА ДЪЩЕРЯ МИ ЧРД!
Тогава беше също юли и горещо като днес.
Тогава също тридесети бе и ден неделя.
Тогава беше само дар от Бога и добрата вест,
та да осъзная с кой живота ще споделям… ...
  465  20 
Заслепявайки се от най-искрящата звезда, не можем да видим красотата в другите, по-малки звезди, стоейки на милиони километра по-далеч от
най-искрящата, но жадуващи за човешко око и място на небето. Когато човек ги зърне се превръщат в неговата най-силно искряща звезда.
В следващия момент човекът на ...
  387 
Няма ги светулките да светят
над нивите - примигващи искрици.
Или станаха звезди в небето
да греят с другите като сестрици.
Търсим ги във мрака късна вечер ...
  368 
ЕДНА ШЕПА ЖИВОТ
... навярно Бог така ми очерта живота между двете крайни дати? –
да дишам с блага Обич към света, във който Той за кратко ме изпрати,
да съм щастлив във всеки литнал миг – и да си вярвам, че ще се повтори,
и в своя ден – по-късичък от вик, да дишам като в шеметна love story! – ...
  180 
Предложения
: ??:??