Стихове и поезия от съвременни български автори
Политнекоректно
от уокизъм пък - съвсем.
На политкоректност - майна.
"Джендър" идва от "джендем".
Знак за качество си нямам - ...
Сонетен венец - 4
И рог виж жив гори, полита...
Романтиката е прекрасна.
Омайното превъплъщава
героят в приказка нескрита. ...
Дистопия
не небе е над тях, а река,
сбрала всичките съ̀лзи страдалчески -
кално бъдеще - мътна вода.
Ледове са ръбатите облаци, ...
Песен за небесната Жена
С роклица на листопади,
с китка есенни цветя,
вихрулѝца над ливади –
някой ден ще мине Тя. ...
Желание
Желая...,просто една пресконференция,
с присъствие на светила от енергийния бранш,
която да прекъсне тъпата,гадна тенденция,
водеща до световен енергиен блокаж. ...
Липсваш ми
Искам да споделя,
Да намеря себе си,
Да празнувам,
Да се смея, ...
Аз съм тази, която...
да преживява цялостта си –
докато се разпада на парчета.
Аз съм тази, която се учи
да присъства — ...
Вътрешности
да пиша
като онези големите
автори,
да можех да одера ...
Тайната на морския лов
които носят скритите тайни и съвестта им ги гризе!
Вярно ли, че са гризачи?Или слепи прилепи в тъма?!
Че подире ти се влачат на буксир с проядена кърма...
Вземат че ти пристанат на някой остров вдън море. ...
Печене на есенен пипер
... комшията под мен пече пипер, дебел червен пипер върху оджака,
и тихичко в небесния безмер димът с канапче сякаш дърпа мрака,
във дворчето тъй сладко зауха във сумрака! – от печените чушки,
че две съседки в цветната леха се сринаха пред мене не наужким ...
Расте
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
Какво ни чака зад завоя там
кола, поела на далечен път
с надеждата съдбата да я пази
от състезатели, що покрай тях летят.
По пътища, где нявга с волски впряг ...
Раздвоение
Не виждам огромен,някакъв смисъл,
толкова нахъсано да продължавам,да пиша.
"Да,ама не",замислено,си понякога викам
и продължават да се нижат моите четиристишия... ...
За студените хора
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...
Между вчера и никога
лежаща върху коленете ти?
Днес сякаш малко по-объркано
блуждае покрай тебе времето.
Къде оставих кърпата ...
Атлазена сплитка
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...
Imagine
... събрах ти седем кестенчета, мила, че да ти шушнат тихичко зимъс,
когато ревне зимната годзила – и няма жив човек околовръст,
четвъртото е малко наранено – от сблъсъка му с мокрия асфалт,
но тихо му изпях „Imagine” с Lennon, докарах го дори със твоя алт, ...
Колко са
намират се за всичко оправдания:
със робството , с червените примати,
с погрешните разчети и послания...
А всъщност сме народ от пияндета, ...
Дух в мъглата
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
Въртележка
Царичина, Ванга, Елисавета Логинова,
Лонгин от Голгота, а на кръста прикования Господ –
въртележка многовековна, сбрана в едно мигване
във Вселена Безкрайна, пращяща от Мощност... ...
Печални, светли и добри
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...