Стихове и поезия от съвременни български автори
От раждане до вечност
но чрез вяра можем да ги извисим.
В доброто полетът е вечен
и не с крила, а със сърца летим.
Емпатия и действия святи ...
Последният ден на Август
... живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
се смъквам – леко трезвен, там, на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем, ...
В кладенеца
видях себе си
в небето.
Бял облак доплува и ме погали
леко. ...
Разперя ли крила
Разперя ли крила да полетя,
все някой ще ме спре, ще се намеси –
опасно е, ще падна, ще умра
и ще изчезнат хоризонти вечни. ...
Повярвай
скърцат зъби в устата ти- безмълвно.
Говори жестомимичния език
показва знаци, сърцето нашепва ти догадки.
Колко нужно е да не сме си чужди ...
Мисли на сянка
Недоумявам със какво привличам.
Навярно с порив да ни събера,
при все че като лют порой завличам.
Не те упреквам, сриваш ли скали. ...
Асоциации
Уморената тишина в огромните мегаполиси
търси нелегални кътчета за свойте изяви,
където да нашепва горещо за страстни любови,
от които само смътни спомени са останали. ...
Вървя подир небесния светлик
... щом вятърът засвири на дудук през листопада – жълта пашпалига,
в изкъртения дънер – гнил чурук, светулките прощално ми намигат,
и – щом се просне първата слана – фъндъци вълна, свлечена от хурка,
и с поглед благ сподири ме сърна, и таралеж след миг ми изтопурка, ...
Детство
"И гонехме щурците по полето и събирахме светулки във буркан..."
Така започваше денят ни, така завършваше и аз не знам кога..
Но беше лято, и през зимата,
и през есента. ...
Да защитим Милан Димитров!
на чуждите сили явно са станали угодни!
Българските властници грижи не полагат
на сънародник с несправедливо обвинение!
Вместо ръка за помощ те да му протягат - ...
Из яркото синьо небе
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава, ...
“Рокада”
и често край Народния театър
аз сядах пред шахматната дъска,
срещу един приятел, състезател.
Играех с него, само на пари, ...
На кино от 6 до 5
… едно и също кино гледам все
с великото търпение на бивол –
доде от смях глупакът се тресе,
мъдрецът отминава мълчаливо. ...
Верен хусар
оцеляхме в капана на минно поле.
Продължаваме заедно, напук на невежите -
безразлични помежду си още не сме.
Моят съдбовен, незаслужен аплауз си, ...
Моето сиво
нощем мене да следиш.
Аре, пътя да си хванеш,
в моя сън да не стоиш.
Виж, почти съм превъртял, ...
С устрема на Икар
във висините да лети.
Но пак мечтите му провалят
различни пречки и беди.
Ала не се отказва лесно – ...
От тежката трагедия всеобща,
в която е виновно всяко зло,
отгледано и раждащо се още...
И кой да изцелява нам душите, ...
Животът ми с теб
за да живея в цвете, милвано от слънцето.
Люлея се и гледам към небето
Като дете се радвам...
С тебе имам всичко! ...
Виновникът
В Метрополията бушуват тъпи размирици,
Глупостта и Простотията си разменят коварни чифтета,
Мъдростта е под домашен арест в Провинцията,
а политиката се превръща във Рай за долнопробните мекерета. ...