Стихове и поезия от съвременни български автори

256.3K резултата

* * *

Врагът не идва в петък
тогава само наблюдава
пресмята тънкостите на ярема...
Брои минутите до полунощ...
след туй възкръсва в приятел...
1.2K 3

Жадувана любов

Стопявам се,
когато виждам
как се смееш и цъфтиш.
И няма смисъл
да завиждам ...
670 3

Безмълвни

Безмълвни
И ето ме във утрото сребристо.
Сияние ме сладко озари.
Звезди, луна и слънцето лъчисто –
в единствен миг ми всичко подари. ...
656 10

След нощта

След нощта
Замисляш ме и ми прощаваш,
разбираш ме и ме лишаваш,
очакваш ме и ме отблъскваш,
къде ли трябва да те търся? ...
785 2

Риза на тавана

Някакви малки птици ми превзеха тавана.
Гледам – настанили се трайно върху дъските.
Омотали се в някаква синя риза
с хартиени лодки вместо копчета
и не издават пукнат звук. ...
765 3

Гняв

Защо намръщи се, небе?
Ведно тъгуваш с нашите сърца.
Ръсиш капчици сълзи
в отговор на питащи очи.
Очи, които виждат всичко що пълзи ...
549

На четиресет и ...

На двайсет обичах до лудост,
до забрава, до себеотричане.
Не любов – смъртна присъда.
Сега се будя, за да ме обичат.
На двайсет мислите пъклени ...
1.2K

Шепот

Какво ли шепне вятъра в листата,
преди да се отронят в есенния ден,
че доверчиво падат на земята
и пак политат в неговия плен.
Дали това е този шепот, ...
920

Ръжда

Думите ти пак разливат се във пепел,
сърцето ми за скрап, окъсана е мебел,
Лутаме се в лабиринт, наречен е свят.
Пътя покварен отъпкваме с яд.
Огледални стени, минотаври във тях. ...
1.4K 2

Есенно

не съм те целувала от
предишното пожълтяване на
листата;
местата,
на които редовно се срещаме, ...
948 1

Бъди ми

Бъди ми утрото от облачета бели
и делникът ми дъхав и усмихнат,
бъди ми слънчице от ласки заблестели,
вятърът на рамото притихнал.
Бъди звездицата ми, алена в безкрая, ...
1.5K 3

Защо?

Защо животът е такъв с мене,
това се питам дълго време.
Суровината си към мене свлича
и не дава да обичам.
Рана, след рана, ...
788 4

И ако това!?

Животът ни е трудно нещо!?
За него трябват хитрини...
За него трябва дяволия.
Която във играта да те задържи.
Живеем във хазартно време! ...
638 4

*** (денят прибира своите багри)

*** (денят прибира своите багри)
Денят прибира своите багри,
нощта раздава черно мастило,
някой с него запълва листа
с видения и спомени мили. ...
719 1

* * *

Циганско лято
вятърът плахо свири
тнцуват листа
............................................................
Зейнал прозорец ...
773 2

Модерното ни време

Много истини крием в душите,
като в стаичка с тъжни стени.
Ако с мен за момент поседите,
ще почувствате колко боли
да ми казват: „Не ставай наивник! ...
1.2K 1 7

Блудниците на времето

червенокосите блудници
разпиляваха звездите
тази нощ
защото пречеха на тъмнината
да драска нахално в душите ...
829 3

Животът

Животът
Животът ни протича като на шега,
преминавайки в детска, истинска игра...
И неусетно времето как бързичко лети,
обърнем се и вече сме затрупани с трудности. ...
816 3

Монолог

Бог ме дари с душа на птица волна,
а за разкош, талант и глас ми даде,
защо все плача и не съм доволна,
защо се блъскам в каменна преграда!
Над мен – простори в светлина огряни, ...
1.4K 12

Някой ден

Душата ще изчезне
някой ден
и само тяло ще остане
под земята. . .
И всеки спомен ...
549 1

Среща със Старостта

Днес поканих Старостта,
на чаша ароматно кафе.
Отлагах срещата ни досега.
Имах по-важни планове.
Облякох новата си рокля. ...
1.5K 8

Гибел

с коси-усойници
разпуснати по раменете
и роклята
захвърлена небрежно
върху стола ...
757 3

Татко

Kогато животът ми кратък
на тая земя привърши
и отида си тихичко и през нощта,
ще ме разбереш тогава, татко,
как детството ми се прекърши ...
785 3

Стон и въздишка

Стон и въздишка,
две сълзи
плъзват се по лицето.
Ах, мили, прости.
Оставям те, скъпи. ...
976 1

Хвърчила

Родих се невинна и мила
като всички деца
из детството бързо преминах
с ранени крака
душата ми после политна ...
1.1K 6

Вместо прегръдкa

Приготвям куфaрa с бaгaж,
прибирaм в него остaрелия морaл
и тръгвaм, сбогом, aнтурaж,
кaквото взел съм - повече съм дaл.
Кaкво дa прaвя тук сред вaс? ...
653 4

Кратко, ясно, опасно

Мария Събева
КРАТКО, ЯСНО, ОПАСНО
Да се пише кратко, критично и ясно
бе някога трудно и твърде опасно
за онези наши смели сатирици ...
674 1 2

Insomnia

В одър от болка ме мятат кошмари.
С очи отворени сънувам спомени.
Тялото от недокоснати допири пари,
в гърлото - буца от думи отровени.
Въглен раздухан изгаря гърдите ми. ...
809 3

Бял стих

Бял стих
по Вапцаров
Какво тук значи, някаква си рима
въпросът е стихосбирка да има!!!
Ех, живот ...
1.1K 3

За смисъла на живота

Със раждането - акт начален,
започваш твоя си актив.
И не е за живот печален,
а за живот дори красив.
И слънце в себе си да просиш. ...
672 4

Подарен вот

Понеже умните се възмутиха,
своя вот на глупавите подариха.
614 3

На грешен адрес

На грешен адрес
На Бога се уповавам, няма да се боя.
Какво ще ми стори човек?
Псалом 56 стих 11
Сърцето ми тъжно - разтвори се цяло. ...
722 11

Там

Изгубен, но все още там,
времето е като дим...
разстила се към ъглите на живота,
в който съм.
Като дишам ми тежи, ...
471

До последен дъх

До последен дъх
Да се довериш,
значи да Обичаш,
да повярваш,
значи да е с теб. ...
951 2

Молитва

На сина ми, моя ангел
Душата ми безжалостно ридае.
Не пита ден ли, нощ ли е сега.
В сълза се е превърнала. Нехае.
На топка свита плаче ми в гръдта. ...
825 7

Илюзия

Илюзия
Всичко е вече измислено.
Кухи думи и хора със скучни души.
Сигурно само сънуваме истински
и може би затова ни тежи. ...
1.4K 4

...

Безизразни, тъмни очи
поглеждат широкия свят,
тълпата е тук, но мълчи
загледана в своя парад.
Неверници, мъртви души, ...
787 1