Стихове и поезия от съвременни български автори
Болка си
Болка си. Раздиращо жестока.
Болиш, болиш, болиш, болиш, болиш....
Изгаряш ме, тъй сякаш си олово,
стигмиращо очите със сълзи. ...
Мостове
на Елена Нинова-enena
На двете с теб се падна сложен жребий:
в разгара на житейското ни лято
да хвърлим сърпа в нивата безхлебна ...
Малка циганко
с лице от летен мрак,
недоверчива като котка
минаваш пак и пак.
Оглеждаш се. Очите светят ...
По-тъпи сме от гъските
Умеят те задружно да летят...
При нужда си помагат... И не се разкъсват...
Не лъжат... Пирамиди да строят...
Не правят луди състезания във въздуха... ...
Хипернова
през космоса, през цялата Вселена,
към себе си. С отворени очи сънувам
и съм бездумна, от звездите озарена.
Не ме търсете! Пътят към Земята ...
Пътешествие в бъдещето
Пътешествие в бъдещето
В машината на времето аз сядам,
натискам смело бутона за старт.
И пътешествие славно започвам ...
Танка
Звездният ù похлупак
покри езерото.
В далечината проблясва
набръчканото му огледало. ...
Въпрос без отговор
Обсебени от зла магия
заключихме вратите и сърцата си тревожни.
И бетонирахме душите си -
емоции и чувства - невъзможни! ...
Миг, преди да се съмне
не целувки, а въглени!
Бели свещи горят!
С устни-макове в тъмното
ти докосваш ме, палиш ме... ...
Promise - Обещание
Wherever you are
Remember that He promised to be with you
It is His promise!
There is nothing stronger than him! ...
Старият хотел в Рим
Hotel City Roma***
По стъпалата на площад „Испания”
накацалите хора вечерта
са като ято... С тайнствени послания ...
Моят първи приятел
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа – ...
Аспект от реалността
да се вкорени толкова надълбоко в
човешките взаимоотношения, и то
в такива грандиозно грозни измерения.
Откога е в сила тази традиция, изпадналият ...
Светлина
Моя бяла роса, пренощувала в бели покои,
малки капки и свряната вътре душа,
не познала греха, ненаказана в зноя.
Моя бяла луна, скитнице нощна безрода, ...
Втора младост
А времето безмилостно тече.
От сива, постепенно става бяла
брадата на най-тъжното момче...
Момчето-мъж. Момчето... вече дядо. ...
Подавам ти длан
по олющения покрив се стича тишина,
в нея се разтварям, както сутрин росата,
в слънчевите мрежи от небесни весла.
Тази вечер си лягам със светла мечта ...
Пружина
навита без време, случайно
подскочила
към онази безкрайност
където звездите ...
(... Във влака за Пловдив)
Мой град си сив и студен,
но аз в твойта прегръдка родих се,
затова си място любимо за мен.
По твоите улици прашни се скитах, ...