Стихове и поезия от съвременни български автори
Вечната Борба
Молба за по добър живот.
На хаос хвърляш си душата!
За нещо по добро.
То никога не идвало само... ...
Липсата е признак на обич
на лунна светлина,
гласове в тишината
в нощната ведрина.
Няма да забравя онази магия ...
Продукт на соц.-а
смееше се леля Коца.
– И така ще си измреме –
със идеите големи!...
А "другари" бивши цуцат... ...
Същност
сред планината на приспособяването,
опитвам се до себе си да стигна.
А всъщност, да дочакам зазоряване.
От късчетата слънце ще направя. ...
Обичам те
майка, баба, дядо, баща,
братовчеди, колеги, приятели,
всички твои любими неща.
Вчера, днес и във бъдеще време. ...
Мълчанието
и късно ми е даже да говоря.
Обичам те. Известно е това,
дори на непознатите ни хора.
Прегръщам те. Треперя в унисон ...
Мълчаливо
Мълчах години. И не беше от инат.
Слушах как светът умее умно да говори.
Горчеше от изплютия му жлъчен страх,
ораторски маскиран, с древни аксиоми. ...
Богатите
Тя беше с белоснежна рокля,
ухаеше на хубав, скъп парфюм,
ходеше на високи обувки грациозно,
а зад нея вървеше елегантен мъж с костюм... ...
Случка
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално
със пушек крематорийно сълзлив.
Умира старец там - на тротоара. ...
Полярната лисица
бяла като празна паница, хитра като грешна светица.
В снежно поле снове, сиромашки гладна, гладна от часове.
За зайчета диви се оглежда, с козина буйна като гайтан вежда.
Хване ли едно ще го одере, цялото, от глава до нозе. ...
Пеперудена душа
Аз исках всяка дума да е пламък,родена във вулканите сълза –разтапяща застиналия камъкпред дверите на твоята душа.
Аз исках всяка стъпка да е полетв помилвано от залеза небе,във хра ...
Категорично
Не си мисли обаче - с тях ще ме омаеш.
Такива като тебе (слушай ме добре!),
не давам със сърцето ми да си играят.
Не може да ме любиш, после изведнъж ...
* * *
Понякога те търсех в хаоса,
опит от ред невероятен,
а други път сред колоси -
криещи въпроса непонятен. ...
Сбогуване
И ще се стопиш,
подобно на снежинка
във дланта ми!
След миг обаче... ...
Мълчанието на баща ми
Избяга от града
и от етажите му,
от подредените един над друг животи,
които едва издържаха ...
ххх
Дано леглото им да бъде меко!
Праха избърсах в моя малък свят.
Вратите му затворих много леко.
Вината си разполових добре. ...
Светулки
Няма да съм все сама в суетата.
Аз тичам, изплашена от мрака.
Видяхте ли светулка? Тя мене чака.
Лети сама, издига се, аз плача. ...
Стена
откривам срещу мен тайнствена стена.
Някак омаяна докосвам я, полагам глава.
В този час аз ли съм тази, която е сама.
Усещам аромат, просмукана е с тишина ...