Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Влакът

Тъмен влак, непознати лица
и редуват се гара след гара.
Аз пътувам във влака сама,
а купето е прашно и старо.
Аз пътувам и знам, че стоиш ...

dyavollina

Поезия » Любовна

941 8

Внезапен порив за нежност

Внезапен порив за нежност
Направих нещо, казах някои неща,
които ти наистина не заслужаваш,
а после се събуди в мене съвестта
и чувствам се виновна ти, че страдаш... ...

radoslava29

Поезия » Любовна

745 1

Ледоход

Сияйна белота и грохот.
Огромна, горда планина от лед
пълзи на Времето по склона.
Клокочат неразгадани думи.
Колко стъпки без следи, ...

ledohod

Поезия » Философска

1.1K 5

Миг

По тигровата кожа на брега
една изгубена вълна полази.
Мигът е миг, защото на мига
отлита. И не може да опази
соления привкус на гъдел, ...

danda

Поезия » Друга

990 1 11

Да чуеш гласа на звездите (Когато се заслушам във умората)

понякога - когато се заслушам във среднощната умора -
ушите ми долавят звън на точици
когато е изчистена главата ми
от мисли, бъдеще и спомени
почти съм сигурна, че идва ...

selene727

Поезия » Друга

753 6

Тъмно-кърваво

Сама и в мене празно е,
душата ми по теб скърби.
Без тебе тъмно пусто е,
сърцето черно с вик кърви.
И ти си само блян, ...

DqVoL4e

Поезия

914 2

В нощта на приложните изкуства

---
Мокра вечер разля се в паважа.
С есента ветровете се гонеха.
Само времето спря — да разкаже
за отминали залези огнени. ...

stenli499

Поезия » Любовна

837 8

Теменужка

Теменужката иска дъжд, но само жарко слънце нея пари...
Иска обич, иска детска ръка да я гали,
но в пустиня е израсла... и тази жажда вече в гърлото пресяда...
Тя иска да се наслаждава, но няма на какво!
Аромата ù вече никой не желае... ...

migli4ka

Поезия » Друга

834

Червени рози

Есен е, а розите цъфтят,
упойват с аромата.
Бели, розови, червени,
омайни са цветята.
Достигнахме с години ...

димитрова

Поезия » Любовна

726 1

Рaздялaтa нa прибоите

Рaзбилa се, рaзпененa и яростнa
във кaмъкa крaйбрежен, тъй студен,
рaзпръснaлa мaгиятa си слaдостнa
по пясъкa, от слънце уморен
еднa вълнa, прозрaчно-тюркоaзенa ...

Rambi

Поезия » Любовна

636

Молеща се девойка

МОЛЕЩА СЕ ДЕВОЙКА
Девойка спря се, коленичи, смъртно бледа
и с тихички молитвени слова заплака
над жарко цвете. Приближих се и се вгледах
в кристалните сълзици в чашката на мака. ...

iskren60

Поезия

747

Тиха раздяла

Недей си отива, почакай.
Остани още малко поне.
Да поседим в тишината
и да говорим за времето.
Само за времето...

Jinx

Поезия » Друга

597

Кардиограма

Любов сърцето ми е стиснала.
В кардиограма се изви.
От миналото - екстрасистули
и нямо шепна: "Замълчи!"
Мълчи за нашата раздяла ...

ZEMEDELEC

Поезия » Любовна

1.7K

Сонет за котката

Аз станах днеска от леглото.
Остана котката да спи.
А тя лежи и хърка кротко,
щастливката ще си отспи!
А аз ще трябва в тая зима, ...

Hekredel

Поезия » Друга

538

Без заглавие

* * *
Сама сред тишината на шума,
сред шепота безмълвен на дома,
когато всички други са заспали,
аз чувам как засвирват ми кавали... ...

stoyna

Поезия » Друга

498 4

Нарисувай ми сърце

Чух, че можеш да рисуваш светове,
че четката и моливът пред теб се кланят.
Казват имаш дарба, но кажи ми ти,
можеш ли, можеш ли, питам те, кажи!
Искам едно едничко сърчице да драснеш, ...

EnigmaLibra

Поезия

1.5K

Нарамила сака

В този сак аз напъхах мечтите
(не са спомени взети от друг).
Най-отгоре поставих ни дните
изживени взаимно. Напук.
Нарамих го... Тихо си тръгнах. ...

tanq_mezeva

Поезия » Любовна

683 1 4

Кадър

По-ясна от небе е мисълта,
когато съм пред бащината къща,
когато съм пред родната врата,
когато спомените, детството завръщат.
По-светла от звезда е мисълта, ...

valiordanov

Поезия

598 1

Краят на въжето

две-три глътки
евтин алкохол
отлежават
нецелунати
до изгрев ...

BuRn_AliVe

Поезия » Друга

788 3

Властта е на сезони...

Всяка ваша роля ви отива,
и театърът е на големия екран,
костюмът лъскав всеки ден се свива,
а вие пак си грабите без срам.
И навяро часовникът на ръката ви тежи, ...

velinanikolaeva

Поезия » Друга

1.3K

Инсталация

ИНСТАЛАЦИЯ
Не ме блазни казанът с овации,
с арт усмивки, до кокал съмнителни.
И пърформанс ли е, инсталация,
или гъдел за „драгите“ зрители? ...

Ilis

Поезия » Друга

1.7K 15

Червени размисли на дъждовен фон

Да можех да удавя във вино
всички неизплакани сълзи,
които вечер ме притискат
в ъгъла с овъглени очи.
Да можех всичко да излея, ...

gasenica

Поезия » Друга

912 2

Не знам защо

-Изгрява ден...
А в мен тъгата се е скрила.
Под подутите клепачи там.
Усмивка тъжна огледална!?
Ми напомня кой съм всъщност. ...

aap

Поезия » Друга

635 2

Зид

Зид
Копнежите – на вятъра отидоха,
надеждите – изтляха до една
и тъжен като празна мида
лежа, изхвърлен на брега. ...

botyo

Поезия » Философска

778 4

Най-сложното

„Източникът на красноречието е в сърцето.“
Джон Стюарт Мил
"...Връщай се към простотата.
Сложна работа е тя..."
Иван Николов ...

Eia

Поезия

834 6

Пролетно стихотворение

ПРОЛЕТНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Разбудена след пролетния дъжд,
гората е готова да зачене.
Отекват в здрача стъпките на мъж
и раменете му за прошка стенат. ...

yotovava

Поезия » Философска

1.1K 12

На булеварда

„Този факт е световно известен,
че на Руски започва денят
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят...“ (М. Белчев)
*** ...

maiasand

Поезия » Философска

1K

Фрагментарно

Фрагментарно
RemaTe
Парчетата живот събрал
от матовото тройно огледало
и трите образа в един - ...

SouLmaTe

Поезия » Философска

643

Въздишка по съмнало

Очите ти жадно ме пият,
единаци кошута млада видели.
Искат стръвно, алчно и вият.
Мамя ги с китки тънки и бели.
Нощем кипва буйна кръвта ми - ...

лъвче

Поезия » Любовна

1K 14

Уморена

Искам все тук да те намирам,
когато съм уморена и сама...
В сърцето си аз те скривам,
за да не узнае за нас света...
Искам в твоята прегръдка силна ...

sex_kriska

Поезия » Любовна

1.1K 2

... тъй както тръгва есента...

Косата ми разроши, тъй както най-мразя,
дрехите ми съблечи, така както най не ми харесва,
разпръсни всичките ми вещи по пода и целувай цялото ми тяло,
хапи там, където най-боли...
Блъсни ме към стената и косата ми дръпни, ...

migli4ka

Поезия » Любовна

934 2

Танка

Почакай, лято,
не бързай, слънце!
Останаха толкова
непосрещнати изгреви,
неизпратени залези.

yogimax

Поезия » Източни форми

1.3K 1

* * *

Душата ми - криле на пеперуда,
безмилостно я тъпчеха, брутално,
и ти поиска да се приютиш при нея,
а после ме остави безпощадно.
Преодоляла всички страхове, ...

Черна_Роза

Поезия » Любовна

1.1K 1 6

Жълто

Тази вечер е бедна на думи. Стоя
и зад някаква сипкава болка се крия...
Със забравена тубичка златна боя,
есента нарисувах – вземи я!
Вечерта е бездумна... Дълго вали. ...

radiola

Поезия

987 12

Монолог на вятъра

Стар съм, колкото стар е света,
но сравняват ме с младост и пролет.
По рождение имам крила
и не зная покой, все съм в полет.
Няма как да се спра, аз съм луд ...

Самодива

Поезия

901 11

Нощта постели меки кичури

Нощта постели меки кичури
над уморените ми рамена,
навлезе хаотична и притури
сладостни тръпки в съня…
В сянката на старата къща ...

M1234567891

Поезия

1.4K 10

Живота си давам

С очи достигам до звездите.
С ръце подпирам и небето.
Държа им здраво и юздите
на дните бързи в битието.
И слънцето във джоба слагам ...

koli4a

Поезия » Друга

651 4

Можеш ли

Можеш ли, да ме погледнеш с онзи жар в очите,
преобърнал на двама ни дните...
можеш ли, да целуваш устните ми загрубели,
за любов зажаднели...
Можеш ли, да докосваш ми лицето ...

Silviyaaa

Поезия

902

Ръба на скалата

Ръба на скалата...
поглеждам,
мълча,
птиците шепнат молитви в гората.
Крайна съм, ...

melian4eto

Поезия » Любовна

1K 4

Препуска през мрака стремглаво

Препуска през мрака стремглаво
самотната лунна тъга -
в сърцето тупти незабрава -
бързеи в буйна река.
Нощта със коси разпилени ...

yurukova

Поезия » Любовна

951 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Влакът

Внезапен порив за нежност

Ледоход

Миг

Да чуеш гласа на звездите (Когато се заслушам във умората)

Тъмно-кърваво

В нощта на приложните изкуства

Теменужка

Червени рози

Рaздялaтa нa прибоите

Молеща се девойка

Тиха раздяла

Кардиограма

Сонет за котката

Без заглавие

Нарисувай ми сърце

Нарамила сака

Кадър

Краят на въжето

Властта е на сезони...

Инсталация

Червени размисли на дъждовен фон

Не знам защо

Зид

Най-сложното

Пролетно стихотворение

На булеварда

Фрагментарно

Въздишка по съмнало

Уморена

... тъй както тръгва есента...

Танка

* * *

Жълто

Монолог на вятъра

Нощта постели меки кичури

Живота си давам

Можеш ли

Ръба на скалата

Препуска през мрака стремглаво

Опашка