Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
но е само малко, повярвай.
може би понякога ще кървя
но ще е само от носа
и ще е защото цял ден съм кихала. ...
Настроение...
Топла вечер... Ранна Есен...
Водопад от тишина.
Сам съм... Сам съвсем!... Унесен...
Нежност. ...
Гласувай за Фандъкова
на професор идва край.
За Фандъкова гласувай,
живота си ти рискувай.
И докато аз я "възпявам", ...
Пътят продължава
към края просто неизбежен.
Болея тихо, страдам и кървя
в живота грубоват и нежен.
Макар отдавна, че това го знам, ...
Осъзнание
застинал в железен окоп.
Здраво стиснал калашник в дясната
с лявата достигащ до Бог.
В миг изтръпнал от осъзнание ...
Сине
Един до друг сме с теб. Ти – ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух. ...
Нетърпение
Ах, как искам да се прибера,
да се сгуша в топлото ти тяло.
При теб да легна, да заспя,
да забравим всичко преживяно. ...
Аромат на виолетово
кичур коса на лицето ми.
Есента ми последна със тебе е...
зрели тонове избавление.
Жълти чувства с изсъхнала важност, ...
Протест
От мъдростта житейска малко взели
Като камъни един до друг опрени
Тежат им думите, но все са си студени.
Неуките и бедните тях само майка жали ...
С една Идея повече
Навътре в суша
не навлизай.
За познанието е нужен
единствено ...
Децата на политиците
Тихо народа наричаше
половин век
на Социализма детето
Мой Човек. ...
С Декември ще си отида
а ти не му я даваш.
Залъгваш го с трохи,
но не си готов
истински чувства ...
Суоми
но езерни поети няма.
И никой с думи не игра.
И никой не постла послание.
По огледалните води, ...
Клечка
Дори и демоните си заминаха.
Преди да тръгнат се стараха.
Перфектен ад – прилежно всичко мебелираха.
Прегърнала безвремието ...
Кукла
куклата с червените коси,
там, на витрината голяма
за всички тя е глуха, няма,
ала витрината краси. ...
Ще запазя правото си
знаеш че умея го добре,
ще ти падна даже на колене,
ще призная, че си моето момче.
Ще запазя правото си да целувам ...
Предупреждение
пак българина на гръб вози,
в пространството, под път над път,
те като "мутрите" вървят.
Заливат ни със компромати, ...
На една пресконференция
а под дъжда стои сирак.
Сълзите по лицето чисти,
ръка протегнал – ясен знак.
Отвътре, шум на звънки чаши, ...