Поезия

253,1 резултата

В Сега се случва будността

В СЕГА СЕ СЛУЧВА БУДНОСТТА
Заспах пак в пазвите ти, Пролет,
сънувам мека белота…
С крачета боси и заровени
в килим от дъжд в реалността. ...
1.2K 26

Какво от това

Какво от това
напоследък спя рядко
и се храня малко
живея на скорост
и играя на руска ролетка ...
601 7

Платноходи

Облаци...
Мълчаливи небесни платноходи,
тайни в пазвите си крият.
Дотежат ли им,
в доспехи сиви се обличат ...
768 13

Ноктюрно

Навън вали.
А мислите ми във ноктюрно
по тебе бягат в късен час.
След нашата раздяла твърде бурна
не се обаждаш ти. Не се обаждам аз. ...
1.6K 11

Мерак

Ти ми хвърляш във погледа стъпки, въртяни на пъпче...
И тиктакат очите ми - с твоите токчета в час...
аз продавам домати на малка сергия на слънце,
ти избираш със пръстите – клонки от нежен екстаз.
И опипваш на твърдост плода, аз пека се на огън, ...
766 7

Аз ли те чаках

Треперя. Треперя и чакам.
И гася отровата, поредна наред.
Ято чайки прелитат над мене.
И нещо мое намирам у тях, и търся навред...
Свободна. Аз бях свободна. ...
983 2

Отчуждение

Вървя към теб, чуваш ли ме?
Чуваш ли стъпките ми в нощта?
Или и тях не чуваш, защото се сливат с дъжда?
Чуваш ли как приближавам се до теб и ти шептя?
Или и думите ми ти не чуваш, глух си за моите слова? ...
594

Любов е

Любов е, щом в гърлото засяда,
любов е, щом във ляво те боли,
когато близнакът по душа
до теб го няма,
когато липсват другите очи. ...
1.4K 11

Какво като не съм била...

Какво като не съм родена там?!
Не мога ли да пиша за морето?!
Когато то родено е във мен
И в мене то е моят храм.
Какво като не съм родена там?! ...
739 6

Не си заслужава

На тази държава
аз няма какво да дължа.
Пари тя ми дава,
но ми отнема душа.
Колко ли пулса ...
473

Бъбривите моменти

Бъбривите моменти
Завъдих разни притежания
като бълхи досадни в лятна жега.
Не мога, докато подскачат,
хапейки ме, да ги хвана. ...
591 12

Батак и липсата на идеали

Народе, отхвърли от себе си тоз мрак!
На тоз ден изклани са българи в Батак.
Празник на смелостта, мъжеството е днес,
но всеки сега гледа само своя си интерес.
Пример за единство тези хора са били, ...
484

Сирени

Тъмни облаци чернеят небосвода,
докат' силни мъже плават из бурното море.
Управляват кораб страшен и голям
и устремени се впускат към това, което ги зове.
Пот и кръв се лее в този мрачен ден, ...
941

В градската градина

Жив съм още, тук съм.
Градската градина.
Тихо, светло, пусто -
като на картина.
Като на икона - ...
922 15

Сън наяве

Аз съм, синко, аз, баща ти.
Осмелих се най-подир.
Сам в съня ти да се върна.
Не ме взимай за вампир!
Ти при мен не идваш вече. ...
848 11

С такива хора

С такива хора във страната
ще си проклинаме съдбата!
Те като хора няма да се спрат
и хляб със всички да ядат...
Научени са да крадат ...
483

Скитница

Коя съм аз в тези пътища неравни?
С малко хляб, за през деня.
Ходя из града с устни жадни и
Без любов се скитам в съня!
Скитница в пътища коварни ...
874

Искам да пиша за теб

Искам да пиша за теб,
но листите ми няма да стигнат,
а може би ще изгорят,
като им подшушна
какво сме правили... ...
703 3

Монета

За N-ти път сърцето се поряза.
Претръпнало, заплака без сълзи.
Едно парче от счупената ваза
започна по душата да пълзи.
Раздираше безжалостно остатъка ...
729 7

Неделя

Неделя е сутрин,
щастливо усмихване.
Тиха въздишка,
нежност за двама.
Неделя е сутрин, ...
1.1K 1

* * *

Очаквам залези,
вълшебства скрити
и тайнства на нощта.
А после деня, откриващ
златните си порти... ...
587 6

Утринна експресия...

Утринна експресия...
... О, изгревът е толкоз чуден
и утринта е тъй вълшебна,
че мен ми стига дето буден
съм в тоя миг да ги погледна!... ...
557 3

Усещам Вярата у мен!

Усещам Вярата у мен!
Сред хълмове и много листопади,
сред всевъзможни шеметни игри,
горя и нощ, и ден - на живи клади
с развети слънчеви коси! ...
489

Един ден

Потръпва срамежливо утринта,
събудена от изгревни целувки,
облъхната от птичите крила,
от на зората страстните милувки.
И ражда чудото на този ден, ...
938 12

На прага на живота

Посветено на Випуск 2014, 1 АЕГ
и по-специално 12.е
Ето ни пред прага на живота,
ето ни – изпълнени с мечти.
Вярваме единствено в доброто, ...
896 1

Смъртта им го отнела...

Боли ги явно, сами са на света,
двечките тела, докосвали се досега.
Сплитали пръстите си, ставали едно.
И после отиват си. Забравят се. Защо?
Обичали се вечно, явно времето е спряло. ...
918

Моят град

Моят град, изпълнен
с всяка красота,
по улиците виждам
радостта и любовта.
Не виждат само моите очи ...
541

След вечерта

Ще те завия в лист от бяла роза,
за да ми бъдеш вечна вяра и съдба,
мой стих, ще те открия даже в проза,
в очите, две, на недолюбена жена...
Разпръснал в танц вечерните светулки ...
842 2

Безумие

Поднос от безличие!
Ведро от сълзи...
Посърнала истина!?
На стената виси;
Снимки овехтели, ...
520 2

Абитуриентска

Само преди дванадесет години
срещнаха се, напълно непознати,
образованието нанесе драскотини,
но мехлеми са спомените богати.
Днес всички са тук заедно в час, ...
823

Кървава любов...

Кървава любов...
Идваш и губя те,
гинеш във мрака.
Искам те, няма те.
Пак ме разплака. ...
677 1 1

Явно

Явно са нужни години,
да се излее този гняв насъбран,
хищник и жертва да станат едно,
за да не спира това колело...
Или пък, може би трябва ...
954

Една (полу)измислена история

Ще ви разкажа как Любов се меси.
(То не е като стих да се напише).
Пооредяха милите принцеси,
и принцовете някак са... измислени.
Но моят принц е истински! Веднъж, ...
590 1 4

Силен

Силен
Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,
а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:
винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?
… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок… ...
394

За двамата

Бяхме там...
и двамата,
да уловим мига
небрежно,
неловко, ...
518

Антигеометрично

Ако пушех, щях да надраскам
празната цигарена кутия -
с формули ще дозадраскам
самотата, преди да те открия.
Така ще създам теорема ...
655 1

Попита ме: "Защо?"

Попита ме: "Защо ти е мълчанието?
Какво ти дава точно тишината?"
В житейското бунище тя ухание е.
Хармония, лекуваща душата ми.
Попита ме: "А след това какво?!" ...
603 10

Една зимна вечер

Вървях по „Графа”, в зимна вечер. Късна...
Наоколо прехвърчаха снежинки...
И жална гледка погледа ми блъсна:
Една женица просеше стотинки.
Забила поглед долу към земята, ...
525 3