Стихове и поезия от съвременни български автори
Мравчови мечти
от мравуняка голям,
тайно стегна днес багажа
без да пита мама даже.
Бе решил си тоз` младеж, ...
Ти си I
и несбъдната болка в неделя.
Телефонният звън,
дето зло и добро определя.
Кратък път към дома ...
Какво искат жените...
Иска ми се да бъдеш различен поне веднъж,
без да очаквам да ми купиш нещо в зелено,
да бъдеш елегантен, да се държиш като мъж
и да направиш за мен нещо откачено.... ...
Мутроландия 5
дето трябва да лежите вий.
Нима не проумяхте,
че мразим ви ний!?
Докога вие хората ще тровите? ...
Звезден миг
Вечер, когато нощния мрак
посипан е в звездни лъчи –
виждам сияние, дава ми знак.
Пристига при мен и мълчи. ...
Ще те чакам
Да ме заобичаш пак, ще чакам.
До края на вечерта,
до края на света ще чакам.
Ще те чакам сам на плажа ...
Свобода
отново гледайки навън,
деца играеха свободни, чисти,
а аз играех с тях насън.
И как искам да се върна назад ...
Госпожо Самота
зная, мили, трябваше така,
избор между плевели и тръни
ражда само болка и тъга.
Розите отдавна прецъфтяха, ...
Кладенец
врата за ужаса...
огледало за случайно надникнала звезда...
капан за бъдещето...
Тинейджърска любов
Да таиш тъй силни чувства, без да можеш да ги споделиш.
Да не можеш цяла вечер в леглото да заспиш,
от страх пред нея утре да се провалиш.
С часове да береш цветя, които мислено ще и подариш. ...
Минало
На К.
Обичах те, но вече не.
Липсваше, но вече не.
Вече нищо не е същото - ...
Чак когато остареем...
Мечтая само за сутрин една,
в която няма да ни се налага да ставаме рано,
да пием кафе, да ядем шоколад,
в леглото до късно да се излежаваме двама... ...
Новото време
В миг на лична равносметка,
Мъничко обезверен,
Взех да поизтупам с четка
Моя нов, но прашен ден. ...
Небесна загадка
Кой ли толкоз рано с мене се задява?
Вечерницата бавно в зората се стопява....
Небесната загадка отваря сетивата:
„Сега каквото искаш ще ти го изпратя.” ...
За чиста природа
Дали обичаме природата?
Разбира се – обичаме я, милата!
Защо тогава я нараняваме?
Защо тогава я замърсяваме? ...
Победител е... смъртта
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцето ми.
Душата обви с непрогледна тъга.
Оголи зъбùте вампирските ...