Стихове и поезия от съвременни български автори
Една от онези
Аз съм една от онези, които ви карат да обръщате гръб.
Аз съм една от онези, които подигравате.
Аз съм една от онези, които повдигат самочувствието Ви.
Аз съм една от онези, които според вас не струват нищо. ...
Не сме хайдути
Живота ни е просто един срив!
И много често псуваме Съдбата...
Народа ни е все недоверчив!
Ний българите все сме добродушни. ...
Образ непреходен
Аз ще си замина, като всеки друг.
Тука на земята диря ще оставя,
а в бразда-засята - тежкия си плуг.
Стихове оставям, за да се прочитат. ...
Врата без ключ
прикриващо издайните емоции.
Със непрозрачни мисли опаковало
браздата между злото и доброто...
Привидността - безвълново море, ...
Как си, мила, в емиграция...
Хубаво изглеждаш! Грация!...
Тук животът ни изгаря...
Бъгове рушат България...
Вълци зли овцете пазят... ...
Сетивност
Защо вибрират сетивата
във тъмен унес потопени
когато сливат се телата
от Страст стихийна уморени, ...
Тя
Душата за нас е толкова важна,
повече плаха, много тревожна,
макар от сълзи понякога влажна,
често е вяра и не е безбожна. ...
Гърба ми
понякога, случва се, да нямам какво да кажа, стават отегчени,
тогава тръгват, в посока друга, да се хилят, настървени,
понякога, случва се, да понеча прозявка да направя,
и айде- те мигновено да се появат строени, ...
Неопатриотизъм
за бивш българин в блато без изход
Чуждоземен бог копае гробове и пали пожари
Таен агент в мрамор дълбае "България".
Писмо до Дядо Коледа
Мили Дядо Коледа, спомни си за мен
и в коледната нощ ми изпрати здраве,
не ме оставяй сама, дай ми приятел да е до мен
и във добро и във зло, във болест и здраве, ...
Нибиру
Земята не ще бъде същата
и човекът ще бъде различен,
изхвърлил отдавна той вещите
ще бъде във вечна хармония. ...
Животът, миг в вечността
все още съм леко влюбена, но и загубена.
Но съм сигурна искам да си тръгна.
Къде ще ме отведе, освен под пръстта всичко това.
Нужно ли е да остана. ...
За хляба
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...
Бяла въздишка
навън е заблестял,
навярно чака бяла,
една въздишка също заблестяла.
Тъй и времето минава, ...