Стихове и поезия от съвременни български автори
Стена
откривам срещу мен тайнствена стена.
Някак омаяна докосвам я, полагам глава.
В този час аз ли съм тази, която е сама.
Усещам аромат, просмукана е с тишина ...
След дъжда
и аз те чаках.
Разбира се, ти не дойде...
Знаеш ли?
Горчивата истина много боде! ...
Бъдещето на България
Бъдещето на България
Бъдещето на България дълбоко спи
и чака някой принц да го събуди.
Ще чака дълго, щом народът спи, ...
Не ми е топла твоята камина
и виното ти някак си сладни.
Не е уютна тази зима –
от вълшебства няма и следи.
Снегът небрежно не покрива пътя. ...
На моите родители
прости ми, татко,
сега далеч от вас живея аз,
по пътя тръгнах си без да се замислям,
като бяла птица от дома си отлетях. ...
Една от жените хмонг
След всичките нестигнати любови
отскубвах по едно перо.
И пак съм тук, макар безкрила сова.,
от ятото на хмонг - самò ядро. ...
Време за раздяла
Заедно сме с теб от много време,
обичам те и много те обичах,
но нещо в последно време,
виждам неща, които преди не виждах... ...
Безотговорност в ловешкия зоопарк
да осигурят неговото залавяне -
нещастния ягуар те убиха
и с лъжи нагло се скриха.
А хранещият животното с една мозъчна клетка* ...
Кореспонденция
- Аз се върнах от Атина,
Че мъжът ми пък е в Рим.
Може даже догодина
Да изпратя моя син. ...
Дъждът вали си...
но калта отдавна там стои си и не мож изчисти се уви.
И тоз момент уж върхов, на подем дъждовен, е провал,
че слепи днес са всички хора и никой веч не би мечтал.
И слепотата им тъй явна е, поне я скрийте ако не от срам, ...
В търсене
но аз вече бях поел по пътя, и крачех в
посока, която обещаваше среща с неговата
прословута зеленина и спасение от
нетърпимата горещина. ...
Бригадирско лято - 2014
изборът на тях сега се пада –
грабват бързо грапите, кирките, лопатите
и на север тръгват... на бригада!
Връщат и министрите премиите!... Мислите, ...
Красива си
Красива си. Колко си красива!
Естествена, усмихната, чаровна.
И точно в тези простички неща
се крие силата ти - покоряваща, огромна. ...
Писмо до небесния пастир
дали въздишката на Господ?
И ангел ли, когато закръжи,
щом двете му криле разместват космоса?
Не е ли облакът – изплакал скръб, ...
Аз съм
Пази го, то на теб разчита.
Колко ли ръце го бяха раздрали,
но то не спря да ги обича...
Аз съм дъждът, който вали. ...
Тясна дреха
В тясна дреха ме обличат
завистливите очи,
с тънки устни ме изричат
присмехулно да звучи ...