Поезия
253,1 резултата
Позволих си...
ПОЗВОЛИХ СИ ...
Позволих си да сложа ръка
във ръката ти силна и нежна
и да тръгна със теб по света,
без да питам къде ме отвеждаш... ...
Позволих си да сложа ръка
във ръката ти силна и нежна
и да тръгна със теб по света,
без да питам къде ме отвеждаш... ...
900
Един от многото
Чувствам, че съм там. Болка пряма.
Сам съм, а от това полза няма.
Опитвам всичко без успех.
Добър в нищо, този път поех.
Опитвам се да съм човек. Трудно е! ...
Сам съм, а от това полза няма.
Опитвам всичко без успех.
Добър в нищо, този път поех.
Опитвам се да съм човек. Трудно е! ...
1.3K
Как да забравя
Прости ми, сине, вятърът е тъжен.
Защо от мен извира той сега?
Заслони има много покрай пътя,
но ветровете знаят и това.
Опитах се със тях да се преборя, ...
Защо от мен извира той сега?
Заслони има много покрай пътя,
но ветровете знаят и това.
Опитах се със тях да се преборя, ...
483
1
Все още
Все още
Неделята си спомня вместо мен
какво е някой край кафето ми да тича;
да дърпа и скъсява утрото на моя ден,
опитвайки се да покаже колко много ме обича. ...
Неделята си спомня вместо мен
какво е някой край кафето ми да тича;
да дърпа и скъсява утрото на моя ден,
опитвайки се да покаже колко много ме обича. ...
653
8
Самокритично
Забава имах аз до днес –
за коментари да поглеждам.
Едни ме хвалят – с интерес –
да им отвърна, със надежда,
че хубав стих им се родил, ...
за коментари да поглеждам.
Едни ме хвалят – с интерес –
да им отвърна, със надежда,
че хубав стих им се родил, ...
621
7
Сред високи тайни
Сред високи тайни
Луната като непорочна монахиня
пръска с чудни бисери нощта,
в небето зрее сребърна и синя
сред ореол от звездна тишина. ...
Луната като непорочна монахиня
пръска с чудни бисери нощта,
в небето зрее сребърна и синя
сред ореол от звездна тишина. ...
595
2
Всеки иска да преплита моя шал
Светът ми – шал, плетен от опита,
от годините, че и от грешките,
напоследък все се разплита,
от молците наяден във дрешника.
Плетен – преплитан, разплитан, ...
от годините, че и от грешките,
напоследък все се разплита,
от молците наяден във дрешника.
Плетен – преплитан, разплитан, ...
613
2
Довиждане, приятели
Вратата е затворена и вече
железен ключ поставя портиера.
Приятели, отивам надалече.
Не ме търсете, пих със вас, но вчера.
Аз падах глухо. Гордо се изправях. ...
железен ключ поставя портиера.
Приятели, отивам надалече.
Не ме търсете, пих със вас, но вчера.
Аз падах глухо. Гордо се изправях. ...
909
2
Непълен авто портрет
Какво обичам аз да правя!
Какво обичам ли, не знам,
Ми аз обичам стихове да пиша,
Стихове скромни за нас.
Обичам също и да рисувам, ...
Какво обичам ли, не знам,
Ми аз обичам стихове да пиша,
Стихове скромни за нас.
Обичам също и да рисувам, ...
645
4
Истинско лице
Пласт подир пласт
разкри се ти пред мен.
И зейна една паст
във един чуден ден.
Механизъм ли се развали ...
разкри се ти пред мен.
И зейна една паст
във един чуден ден.
Механизъм ли се развали ...
823
Приятелят с целунато перо
На Николай Дялков - Bohem
Един приятел книжка подари ми
и с нея ме направи по-богат.
Познат ми е от няколко години,
а вече го усещам като брат. ...
Един приятел книжка подари ми
и с нея ме направи по-богат.
Познат ми е от няколко години,
а вече го усещам като брат. ...
989
10
Сигла
Веднъж се раждаме -
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път ...
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път ...
1.3K
3
19
Надпреварата
Каква е тази надпревара
и този най-задъхан бяг?
Това във гроба ще ни вкара,
вместо до лилеен бряг!
Аз мисля, че това е лудост, ...
и този най-задъхан бяг?
Това във гроба ще ни вкара,
вместо до лилеен бряг!
Аз мисля, че това е лудост, ...
502
Перфектния
февруари 2013 Румяна Славова
Той красив е като слънце,
но още не го знае!
Очите му със цвят стоманен
блестят със лудост дяволита! ...
Той красив е като слънце,
но още не го знае!
Очите му със цвят стоманен
блестят със лудост дяволита! ...
703
9
