Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Очи на Любовта

Ален мак сред ожъната нива.
Бели облаци в синьо небе.
Кон с развята от вятъра грива
и усмивка на малко дете.
Вече много години се скитам. ...
743 5 8

Вълшебството не ще остане в тайна

От Седмото небе аз изведнъж
към теб политам с влюбена вода.
За теб сред зноя летен жив съм дъжд
и свежестта ми порив е - мечта.
Валя по теб - да бъде ведрина ...
633 4 5

Сякаш

Вълните на морето ми говорят
за теб за слънчевите ти коси,
чайките пък неуморно спорят,
за дълбините на твоите очи...
Пясъкът пък сякаш шепне: ...
780 4

Нощен полет

Въздухът не ми достига,
тъмно, няма светлина…
Иска ми се да съм птица
в нощното небе да полетя.
Може би ще те открия, ...
482

***

Трънлив е пътят между ума и сърцето,
Трън са и мислите дето –
Вечер се спускат заедно с мрака…
и карат часовника по – бавно да трака.
Времето спира и сякаш се бъркаш – ...
586 1 2

Номерът на китайката

Н О М Е Р Ъ Т Н А К И Т А Й К А Т А
Оригиналният номер,гвоздеят на Живота,
в номера на китайката е най-добре отразен,
той е във всичко извън стандартно и е просто
параграф номер двадесет и две. ...
468

Adagio (опит за поезия на испански език) 🇪🇸

Tengo en mi espalda un lunar,
está bien escondido.
Si tú lo quieres venir a buscar,
tengo otro alrededor del ombligo.
Cierra los ojos, te dejo mirar, ...
1.1K 1 4

За летенето

Сам не зная, как така се получава?
И не разбирам много от това.
Тази дарба едва ли заслужавам..
Но, Господи, обичам да летя.
Обичам да се рея нависоко. ...
557 1 2

Дали е така

Красотата не може да бъде скрита, за разлика от истината.
Меир Шалев
Красотата вижда ли се с просто око?
Или пък истината се вижда така?
И дали външната изящност от време оно ...
781

Преди и подир няколко без пет

Светът живурка в няколко без пет.
Заспиват в безпорядък тишините.
Със всяка липса празното расте,
а безхаберието бавно ги оплита.
Часът е спрял на няколко без пет. ...
755 9

Mолитва за недочули

В реката бързата, пенливата на времето
е младостта ни – късчета сияйно злато,
тъги и песни, любовта ни ще отнеме то,
стиха ми ще повтаря тихо докогато,
не разруши от постоянство бреговете си, ...
528 2 6

Очите на дъжда са пълни с лято

Лятото не бърза да си ходи,
рови се до късно в прахоляк,
тръска си къдриците свободно
и не щеш ли, вкара за беля
остри песъчинки от вихрушка ...
909 12 26

Красиви, ненавременни и вечни

КРАСИВИ, НЕНАВРЕМЕННИ И ВЕЧНИ
... щом слънчицето меко напече
и котката качи се на корниза,
едно момиче и едно момче
покрай морето тихичко излизат, ...
507 2 2

Рулетка

РУЛЕТКА
Когато юли стъпи на брега
и стъпките му залезът подпали,
а месецът с еленови рога
препусне из заспалите квартали, ...
569 4 7

Едно забравено момче

ЕДНО ЗАБРАВЕНО МОМЧЕ
... щом слънчицето напече
и рошне ми брадата бризът,
едно забравено момче! –
в душата ми на пръсти влиза. ...
398 4 3

Не съжалявай

Когато си отиде любовта,
не съжалявай.
Така е било писано.
Пресеква песента
и после всичко бързо опустява. ...
640 12 6

В силата си станах слаба..

Минало ли? Триста зими. Лято – миг е или два.
Скелет в гардероба, рими, мисъл в нечия глава.
Закопнели тръпни пръсти, щурчова цигулка тиха,
любовта – на теб да кръсти няколкото нежни стиха.
И съдбата днес е друга тя ли пътя ми избра? ...
465 2

Блясък

Събуждам се, пленен от чувства...
Откраднати от еротичен филм...
потен в страх обхванат,
грях ли е, че те сънувах!?
Видях те, беше с черна блуза... ...
474 1 2

Некролог

Две числа и тире между тях –
няма снимка, само име и няколко стиха
и твоя некролог сред другите скриха,
но аз точно на това място се спрях.
Извини ме, аз не зная кой си бил, ...
995 3 2

Няколко кадъра лято

Лятото в няколко кадъра си отиде,
на забавен синьо-розов каданс…
Септември вдругиден е и близо
е на слънцето последният шанс…
Да изгрее в червено, да залезе в лилаво, ...
936 3 6

Диагноза Поет

ДИАГНОЗА ПОЕТ
Понеже изведнъж прописах проза,
тъй грохнах аз от тоя страшен труд,
че във приют за луди с диагноза! –
ме вписаха в графата „Много луд”. ...
440 4 5

Истина за истината

Непреходна е правдата божествена
и прелестна е светостта на истината.

На горската поляна край поточето,
в приветлива къщурка снежнобяла ...
1.7K 9 24

Човечност

(На Александър)
Мое малко момче, мое чудо голямо,
мое мъничко чувство за вечност,
моето щастие да бъда твоята майка,
моята сбъдната голяма човечност. ...
630 1 2

Цялата земя те познава

Звездите и луната вече те познават,
заедно с млечния път пазят
тайната ми за теб.
Слънцето знае, че не го харесам,
защото всяка сутрин те отнема от мен. ...
425 1

Моята молитва за България

Боже, върни в нас светлината,
децата ни от пороците пази!
Премахни култа към парата,
пречисти ни от злоба и омраза!
Нека всеки днес свободно да диша тука, ...
585 4

Застреляй ме от упор

Застреляй ме от упор с дума тежка!
Хвърли ме жив на вълците дори,
преди да се разкъса Хоризонта.
И Залезът – небето овъгли…
Сърцето ми от болката ще млъкне, ...
441 1 1

По естество

по
естество - човек
обичащо е същество
431 1

На път към Статуята на Свободата

Отдавна си свободна за плаване.
И всеки мъж за теб е емигрант!
В прегръдката ти съм удавник,
когото ти примаваше без свян....
Отново животът е във фарватер!* ...
571 2 14

Моят лист

Когато спрях да трупам думи в мене,
разбрах – за себе си съм непозната.
Зад казаното, тишината стене,
а точките разкъсват свободата.
От моя лист изчезват редовете, ...
885 7 14

Единствен

Е Д И Н С Т В Е Н
Истинската поезия е занаят превърнат в Изкуство,
Изкуството е Дъх Неповторим, Отминаващ...,
за кратък миг само потопен в Емоцията и Чувството,
същината на Вечността можеш,да хванеш. ...
476

Всяко зло за добро

След десет дни на жега
и бира с бучки лед,
с една жена - колега -
на двадесет и пет
решихме да се пуснем ...
723 7 14

Песен за моя баща

ПЕСЕН ЗА МОЯ БАЩА
Ще бъда много смешен папардак –
ще спя, навярно, с вълнена пижама,
с която тати в падащия мрак
си лягаше да спи – след чая с мама. ...
480 2 2

Чувствата да скрия не умея

Седя си, чувствам самотата,
в прозореца оглежда се нощта,
щурците пеят в тишината,
разказват ми за любовта.
Красива песен с припев нежен, ...
498

Когато звездите сънуват любов...

- Ще спиш ли?
Не отговори,
а нощта въздъхна и стана много, много тихо:
- Време ми е – напомни ѝ отново.
- Не, не ми се спи, още ми е рано... ...
807 1

Дъбът...

Живея от години в моя град
и до нас, съвсем тъй до тротоара,
живее и дъб, към век навярно –
устремен в небесата, необхватен…
Дърво свещено – в родния ми край, ...
521 1 3

Пламенно сърце

Чуждоземен ятаган да разсича бащина земя - Не давам!
Окови да ми тежат, страх да ме снишава не е благородство,
нито пък е мъдрост - За мен не е решението!
С пламенно сърце се вдигам и веригите скършвам -
посичам със стремление госта неканен за възмездието наше! ...
667

Апокалипсис по български

В България останаха гори,
колкото една човешка длан.
И мен отдавна ме е срам,
да гледам как орките на Саурон,
я подлагат на сеч и огън. ...
792 3 7

Примирява се

с фашизма който
примирява се - света̀
към ад отправя -
а и безвъзвратно - жив
се в него закопава
603 7

Шоколад

Лош ли съм... че държа на истината!?
Враг на подлезурковци, измамници...
че в Света на лъжепророци...
Получавате измамни усмивки.
Камбани бият, майки реват... ...
510 2 2