Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

На загиналата Сияна

Облак плаче над цвете,
натъжен от една драма!
Отиде си невинно дете,
в сърца ни - тежка рана!
Нека душата и пази Бог, ...
718 1

Революция

Острие от еднопосочни профили,
едногледи:
Маркс, Енгелс, Ленин, Сталъ-ин...
Когато критичната маса профани
повдигнат секирата, ...
479

На поезията по нивата неизбродна

Поетеса една самородна,
от малък планински градец,
дипли римички скромни
за своя поетичен кръжец.
От думи, изпрани прилежно, ...
580 1

Стига ми

Знаеш единствено, Господи ти,
кое начало е, къде е края.
Аз съм безмерно щастлив да съм жив
и да обичам, ми стига да зная.
Глътка водица със залъка хляб, ...
834 4 2

Момичето, което ме изглади

МОМИЧЕТО, КОЕТО МЕ ИЗГЛАДИ
Тя стопли на жарта една ютия.
Тя ризите ми пръсна с три води.
Тя ми застла постелите – ония,
в които никой друг не се вреди. ...
558 4 2

Честно

Питаш ли се често как ли оцелявам,
или е въпросът на живот и чест?
С моето достойнство нищо не признавам,
честно ще ти кажа: оживях и днес:
вятър ме повдига, люшкат ме вулкани, ...
639

Днес те има

Днес те има. Не измислена във мисълта ми.
Днес те има. Истинска си срещу мен,
красива си, неповторима. Днес те има...
Днес те има. И светът ми се обърна,
там не е за трима. Но пък теб те има. ...
701 2 4

Там

Там където телефоните млъкват.
Там където тишината звъни.
Там въздухът, е чист до полуда.
А от небето се сипят звезди.
Сред нечути потоци се леят ...
697 3 4

Буря в душата

Вали. Светът е мрачен и студен,
на парцали разкъсва нощта,
плаче небето, в тъжен рефрен,
всичко повлича бучаща река.
Гърми в ехото гласът на сърцето, ...
730 8 19

Стихотворение за сбогом

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СБОГОМ
Подуенската гара бе в мъгла.
Машината ни цръкна две кафета.
Една метачка суркаше метла,
сподиряна от тумба циганета. ...
617 1 3

Признание

Обичам те. Каква красива дума.
И цялото море ще побере.
Копнежът ми щастлив е и безшумен,
при твоя идва, ще го избере.
И после ще заплуват към безкрая – ...
490 1 3

Провидението

Всички"случайности" ни сполетяват закономерно,
само от нас зависи,какво от тях можем да хванем,
те са предизвикателства към нашите проблеми
и важен кръстопът за много точки отправни.
Провидението постоянно ни отваря очите ...
579 1

И на кал ще станем...

От кал били сме. И на кал ще станем…
А всъщност всеки е една вселена
от думи, мисли, навици и атоми,
надежди и мечти, лица и време...
Все мънички неща, които галят ...
791 3 10

Няма смисъл лесен

Красиво като песен
Любовта е тайнствена есен,
която играе с нашите души,
бях влюбена, а ти всичко разруши
То разби всичко ...
530

Римски път

По римски път прехвърлям планината
и право през препятствия вървя,
не се оплаквам, давам си душата
във миговете кратки да творя.
Отмина времето на страшните завои, ...
683 1 4

Архетип

Родена съм за теб - да бъда твоя,
каквато искаш ти и както кажеш.
Ако не разрешиш, не дишам даже,
боли ме да съм ничия и своя.
Да бъда жива е да си отсреща, ...
791 3 4

Кръвна картина

Предадохме Левски!Убихме Ботев...Но кръвта им задължава!
Този,който падне в бой за земята--той ще стори пак държава!
Има ли нещо по кървави хълмове?!Само небо и птици знаят.
Връщане няма!Робски гърбове мълчат и прилежно си траят...
Дните отново са пролетни.На Костина костите вече ги няма. ...
513 5 11

Зимни светкавици

Зимни светкавици някъде тътнат.
Бял змей докарва ни снеговалеж.
Селото някак е призрачно-плътно,
можеш ли в него с шейната да спреш?
Кръг се извива хей там, на мегдана. ...
552 2 4

Неочаквано

Когато неочаквано ти подадат ръка,
спри - не приемай я веднага.
Лесно в мрежата ще се оплетеш,
а накрая - сълзи в море не ще побереш.
Ще си казваш: “Ах, какво нещо е това - ...
511

Щастливите хора

Щастливите хора обичат
без корист и галят късмет.
Те боси по билото тичат
и носят от мъдрост сюжет.
Щастливите хора живеят ...
544 2 1

В края на непозната уличка

В КРАЯ НА НЕПОЗНАТА УЛИЧКА
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват. ...
624 3 8

Балада за вечните книги

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИТЕ КНИГИ
Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел –
да съм чист на тяло, дух и мисъл. ...
564 2 2

Дъждовно-слънчево

Дъждовно е, но слънчевото грее
в най-вътрешните кътчета в душата,
дъждът си е усмихнат, чудодеен,
душата от лъчите е залята.
Дъждовно е и слънчево, и чисто, ...
486 1 2

Идва ми да изкрещя

В тъмнината на нощта,
Сълзите ми се леят.
Спомени за теб горят,
Сърцето ми не спи.
Любовта, която беше, ...
681 3 1

Начало

светът оглежда
се в речта - защото тя
не го подвежда
и нали начало ѐ -
любвезарѐжда ...
486

Най-нежният (ми) стих за нея

Какво е по-нежно от тази жена,
която те гледа свенливо, с Обичане,
която зове те копнежно с бедра,
която е твоя в заветното сливане
не само на голи тела... ...
855 1 8

Просветлението

П Р О С В Е Т Л Е Н И Е Т О
Цял живот човекът се литка
между крайностите на свойта природа-
не докоснал се на паметта до Духовните свитъци,
не проумял смисъла на мотото"Свинец или Свобода". ...
444

Пролетно

Заваля.
Попивам съдбата на непознати.
Напомнят за себе си старите болки.
За три нощувки настаняват се -
в мъглата на пролетното ми настроение. ...
655 1 1

И ще дойда навярно...

Имам шапка с перо и я слагам, защото април е,
пеперуди в сърцето му днес безутешни тъжат,
но с перцето дарено от жълтото слънчево пиле
пиша нежни слова – да усмихна жестокия свят.
Който плаче безкрай или пламва в изгаряща суша ...
576 3 6

Изгубени

Изгубените... но непотърсени надежди,
все още чакат своя Принц...а той!?
Отдавна своя кон загубил, протрил
мокасини в пясък и чакъл, бос...
Измокрен бе, гладен, беден, ...
544 4 4

Пролетта рисувам

Рисувам пролет с мисли мои.
Платното става красота!
Зелено слагам и на клони,
шумят зелените листа.
Над тях синее се небето, ...
627 1 2

Жена в съвремие

На себе си не иска да прилича -
все търси неоткрита красота.
С изкуствено лице по плажа тича
и гони купидонова стрела.
С екстеншън, филър, силикон и блейдинг ...
535 2

У дома

Идвам си тихо у дома.
Ти ме чакаш на неговия праг.
Отваряш ми вратата от тъма.
Гледаш ме - приятел съм и враг.
Аз заминах смело надалече. ...
880

Другар за самота

В самотна петък вечер остани.
С невидим допир пак да усетя
светлината в твойте пъстри очи
и от красотата им да оживея.
Загубих те, щом дойде неделя. ...
598 1

Красива е нощта

Красива е нощта,
когато прегръщам моята самота
с чаша вино в моята обляна с кръв ръка.
Когато в мислите ми появяваш се ти,
когато виждам твоите влажни диамантени очи, ...
627 1

Щастливите хора

Щастливите хора сънуват ухание,
прегръщат звездите, изплитат мечти.
Изпълват с надежда всяко чуждо страдание
и в споменик сбират човешки съдби.
Щастливите хора се будят усмихнати, ...
960 10 11

Последен кадър

Безценна е последната минута,
протегнала прощално длани две.
Тя риторично пита накъде,
макар да е предизвестен маршрутът.
Неумолимо времето изтича, ...
701 2 4