РИСУНКА С ВЪГЛЕН НА АСФАЛТА
... а чайките прощален кръг извиха
за сбогом над стишеното море,
и есента до мен се кротна – тиха,
развяла жълта рокля на каре, ...
ДА ВИ ОБИЧАМ
Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба. ...
Връщам се в този град след толкова години.
А сякаш беше вчера последната ни среща.
В дъното на тясната калдъръмена уличка бе домът ѝ.
Не след дълго бях там. Прозорчето на стаята ѝ не светеше.
А на балкона - изсъхнало цвете.
Мирисът на лайка успокоява душата,
ако знаеш къде да я откриеш. Дива роза,
розмарин, босилек цъфтят около дома,
който ние двамата създадохме отдавна.
Венец от иглика, бръшлян и борови клонки ...
СНЕЖНОПИСНИ СТРОФИ
Аленее пътеката в първия сняг –
сякаш пламнаха в залеза тихо листата.
И студът припълзя, вцепенени от страх,
из смълчаните пазви заспиват зрънцата. ...
ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
Понякога, когато съм на кеф,
при мен тогава просто празно няма –
ще пусна и последния си лев
във шепата на просяка пред храма, ...
Соцът построи язовирите – да събират водата.
Демокрацията събраното пръсна
и натири из баирите, та обезодниха се
и градищата ни и селата.
И от тинята на „Студена“, като от длан ...
И като нокти впити в дланите болят
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.
И без сърце живее си така благат. ...
Тя и той, двама неразделни.
Тя — свободна душа, той — отшелник.
Гледаха през различни очи
към едни и същи лъчи.
Тя обичаше спокойствието, което излъчва. ...
Все по-рядко радват ни баджаци
и тъгува мъжкото око.
Търсим ги, тъй както ум, глупаци,
но къде ти в този студ, бедро?...
Няма нужда да говорят синоптиците, ...
Някога тръгнах от най-крайната гара…
И птиците се учат да хвъркат сами.
Татко ми помаха, усмина се благо,
а после крайречната мъгла го смалѝ …
Виждах от влака как белият шлифер ...
Зимен полъх премина през града
Децата на площада спогледаха се
Изпариха се, като пара вода
Коледно настроение всички обзе
Лампички,елхи,играчки задрънчаха ...
Отнесе есента последният си кехлибар и злато,
а слънчицето плахо през мъгли и облаци замига.
Небето тъжно плаче за на юг отлитналото ято,
до него само вятърът във клоните сега достига.
Оставили две парещи следи в килима от листа, ...
Всички приказват червеното –
цвят на любовта, на пламъка.
Но в синьото, онова тъмното,
като очите ѝ кафяви, тъмно и дълбоко
Бледото ѝ, безцветно лице изпъкваше ...