Стихове и поезия от съвременни български автори
Аромат на портокали
от косите ти се носи.
Вятърът ли ги погали?
Триста дяволчета боси
във очите ти танцуват. ...
Исках само онова...
облечен вечно в бяла дреха.
Извор бе и лято бе...
Безкрайно синьо небе.
Губех се в ръцете му красиви и големи, ...
Защо България е толкоз бедна
На изток с Черното море граничи,
природата ѝ на Едем прилича,
богата е на слънце и вода,
и с демокрация, и свобода ... ...
Без Бог
Отваря, затваря, примига във страх и говори:
Къде съм, какво става, дръпнете тези щори!
Но Господ е мъртъв
и тази гледка грозна, непосилна ...
Сълзи от небето
отмиеш всичката им омраза?
Плачеш, за да запълниш
пукнатините между тях?
Ти плачеш, за да избистриш ...
Обръщение
Безбройни са кръговратностите човешки,
в които лутаща се нашата душа
търси радостта някъде из света.
Ех, приятелю! ...
Споделено
когато хич не ти върви.
Когато изход няма...
Към надеждата очи вдигни.
За надежда ти ръце подай. ...
Нощи
Понякога нощта е толкова самотна!
Танцуващ черен лебед в езеро от мрак.
Небе безлунно и беззвездно.
И безпощадна тишина... ...
Това, което искам...
Това, което искам, е да мога
да дишам и летя на воля с птиците.
Това, което искам - не тревога,
а радост да блещука във зениците. ...
Втора младост
Под очите ми осъмват сини облаци,
а в зениците се стича чернозема.
Висят над челото като стари просяци
бели преспи, сякаш откъс от поема. ...
Справедливост
вървеше мълчаливо под дъжда.
Гладно беше, а видът му - беден,
не беше яло, нямаше храна.
И майка нямаше си туй дете, ...
Ще се изтръгна ли...?
забулено от дълго разстояние...
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание.
... Живот безсмислен! - Няма сън ...
Каквото повикало....
"На любов" е тъй сложна играта
и не всичко до болка е ясно.
Търся стриктно червило в яката му —
все нащрек да го хвана „на тясно”. ...
Осъдена на безпокойство
Не може, мамо. Няма твоето сърце.
Осъдена е майката на безпокойство
за рожба свидна, за дете.
В молитви името ми пламенно изричаш. ...