Стихове и поезия от съвременни български автори
Колко те обичах...
колко ти се вричах,
колко те заричах,
колко с други те засичах...
Как силно те прегърнах, ...
Eдин живот...
Годините подреждаме в живот.
А времето във оня век роди ни
за мъка в поднебесния ни свод.
Живота ни прилича на корито, ...
Боецът в мен
или просто да се промениш?
Да се гневиш, терзан от ярост
или просто да си замълчиш?
Ще бъдем ли порядъчни и лични, ...
Рамка
сбран безмълвно в свойта рамка
ти, бунтарят в младостта си,
днес лукаво ми намигаш.
"Ще ти липсвам" - казваше тогава. ...
Защо тогава
но ми се стори толкова познат.
Лицето ти и мириса дори,
... сънувала съм тоя аромат.
Сънувала съм даже, че обичам, ...
Моля те
Моля те когато съм
тъжна обичай ме
моля те когато сън нежна
обичай ме ...
Господи, върни се
да си вземеш всичко ти.
Че откакто ти ми даде,
трупам лихви и сълзи.
Тук съм още, на Земята. ...
Продължение №9 (Поема за баща ми)
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
И дойде време да се учим…
Сестра ми първо, после аз.
Но безпаричие се случи… ...
Нека да вали
туй, което трепне вътре в мен.
Сърцето ми препусна на кушия,
при мисълта единствено за теб.
Това сърце… Така не го научих… ...
Пламък II
по детски чист, неугасващ,
ти си блуждаеща светлина
по пътя на изгубените души.
Сочеща, водеща по пътеки - ...
Роден със сертификат за шеф
да попиташ за посоката, ти звучи комично.
На часовника стрелките редуват тик-так,
по твое нареждане кога и как.
Да си в сянката на някой не е логично, ...
Тази тънка връвчица вина
още нося в душата си белези.
За доброто и злото по памет
отмъщавах предимно на себе си...
Знаех тайни, но свойте не казвах, ...
Ева...
паяжина от емоции,
първична, инстинктивна и... красива.
Изплетена от грехове - пороци.
Тя приказна е Фея - Самодива. ...
* * *
с прозрачността на решението...
избираш, за да не стоиш
в безтегловност...
или се носиш по течението, ...
Не смей!
Не виждаш ли? Дълбоко съм заспала.
Не ме смущавай. Чуваш ли? Не смей!
От теб душата болка е втъкала.
Покоя ми не нарушавай с режещ глас. ...
Волен полет
в залеза на летен зной,
перест гларус във беда,
времето надбягва той.
И от Варна до Бургас, ...
Размисъл
себичен
неуравновесен
не съм БЕЗХАБЕРНО СЪЩЕСТВО
НЕ СЪМ... ...
Вечерна Соната
върху смълчаните къщи...
С нея живях, с нея вярвах,
с нея живота завръщах.
И само тя ми остана ...
Ти ли си?
няма да наричам с нежни имена.
Ти ли си? Поредният без име,
който ще остави в мене празнота.
Ти ли си? Сърцето ти едва ли ...
Продължение №8 (Поема за баща ми)
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
Подгониха ни след Девети,
да правим в селото колхоз.
И крути мерки бяха взети, ...
Нова надежда
пак ще разцъфне любовта,
както и всичко добро,
посято в нашата мила Земя.