Стихове и поезия от съвременни български автори
Не си заслужава
аз няма какво да дължа.
Пари тя ми дава,
но ми отнема душа.
Колко ли пулса ...
Бъбривите моменти
Завъдих разни притежания
като бълхи досадни в лятна жега.
Не мога, докато подскачат,
хапейки ме, да ги хвана. ...
Батак и липсата на идеали
На тоз ден изклани са българи в Батак.
Празник на смелостта, мъжеството е днес,
но всеки сега гледа само своя си интерес.
Пример за единство тези хора са били, ...
Сирени
докат' силни мъже плават из бурното море.
Управляват кораб страшен и голям
и устремени се впускат към това, което ги зове.
Пот и кръв се лее в този мрачен ден, ...
Сън наяве
Осмелих се най-подир.
Сам в съня ти да се върна.
Не ме взимай за вампир!
Ти при мен не идваш вече. ...
Скитница
С малко хляб, за през деня.
Ходя из града с устни жадни и
Без любов се скитам в съня!
Скитница в пътища коварни ...
Искам да пиша за теб
но листите ми няма да стигнат,
а може би ще изгорят,
като им подшушна
какво сме правили... ...
Неделя
щастливо усмихване.
Тиха въздишка,
нежност за двама.
Неделя е сутрин, ...
Утринна експресия...
... О, изгревът е толкоз чуден
и утринта е тъй вълшебна,
че мен ми стига дето буден
съм в тоя миг да ги погледна!... ...
Усещам Вярата у мен!
Сред хълмове и много листопади,
сред всевъзможни шеметни игри,
горя и нощ, и ден - на живи клади
с развети слънчеви коси! ...
На прага на живота
и по-специално 12.е
Ето ни пред прага на живота,
ето ни – изпълнени с мечти.
Вярваме единствено в доброто, ...
Смъртта им го отнела...
двечките тела, докосвали се досега.
Сплитали пръстите си, ставали едно.
И после отиват си. Забравят се. Защо?
Обичали се вечно, явно времето е спряло. ...
Flow, my river 🇬🇧
Flow, my river, flow
in my veins,
blow, my wind, blow
in my hair... ...
Моят град
с всяка красота,
по улиците виждам
радостта и любовта.
Не виждат само моите очи ...
След вечерта
за да ми бъдеш вечна вяра и съдба,
мой стих, ще те открия даже в проза,
в очите, две, на недолюбена жена...
Разпръснал в танц вечерните светулки ...
Безумие
Ведро от сълзи...
Посърнала истина!?
На стената виси;
Снимки овехтели, ...
Силен
Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,
а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:
винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?
… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок… ...
Антигеометрично
празната цигарена кутия -
с формули ще дозадраскам
самотата, преди да те открия.
Така ще създам теорема ...
Попита ме: "Защо?"
Какво ти дава точно тишината?"
В житейското бунище тя ухание е.
Хармония, лекуваща душата ми.
Попита ме: "А след това какво?!" ...
Една зимна вечер
Наоколо прехвърчаха снежинки...
И жална гледка погледа ми блъсна:
Една женица просеше стотинки.
Забила поглед долу към земята, ...
Море, в което не тъгувам
в което не тъгувам.
Истините сами пробиват повърхността
и изплуват.
Къпят ме имагинарната любов, ...
Хайку
бурята не прощава
за събуждане
........ .......................................
дуждът отмива ...