Стихове и поезия от съвременни български автори
Ако има любов... (2)
бил би светът по-добър и красив.
Ако има любов, в непрогледната зима
лъч светлина би ме направил щастлив.
Ако има любов, бих намерила себе си – ...
Дъждовен рай
Не коленича и не падам духом.
След краха идва новото начало.
Не си горя крилете напусто.
Благославям слънце за мен огряло. ...
Буря
когато в теб злото е сила могъща,
когато сърцето ти болка изгаря
и с теб си съдбата без милост играе.
Когато за помощ ръцете протягаш, ...
А може някога пък той да ми помогне
ни на скайпа, ни дори на лични.
Не се обаждам, защото ми горчи
за теб, за мен, изобщо за живота
и за това, че все напред върви ...
Усмивката на дъщеря ми
като мъгла от пролетни ухания...
Родена от любов и от жена,
от Божи дъх... и от желание.
Разпръсква нощната умора ...
Изворът...
Внезапно:
както бликва светлина
във изгрева от слънчевият огън
и както мъж се влюбва във жена, ...
Студентска
Ненагледна моя, моя малка ненаситнице,
знаеш ли защо съм тъй унил?
Свършиха се, миличка, париците,
а два дни стана вече глътчица не съм отпил. ...
В Очите ти...
красива...; но белязана
(тя) бавно тегли лъка.
В очите ти... си вихри мъгла
В която лежи отровна (като змия) ...
Споменът
Спомен след спомен...
Сълза след сълза...
Защо стана така?!
Защо замина си сега?! ...
Душевен изблик
Звездите затанцуваха в небето.
Луната, уморено се прозя
и хвърли ми заразата в лицето.
Някаква любов загъделичка ...
Рицар
Аз съм Рицарят твой от онези години далечни.
Хвърлил меча си там - сред водите от древност изстинали.
Но отвързал от котвата своята вярност, обвързана с клетва.
Арогантното време надменно и подло прискрипва душата. ...
Потребна си ми ти...
Диван, облечен в черно.И черен фотьойл.
Прозорецът е кръгъл. Часовникът подсеща,
че времето минава в скосения ти хол.
И виждам те красива. Изисканият профил. ...
Думи
Откраднат миг от вдъхновение.
Моливник. Вечер. Тишина.
Едно сърце. Едно спасение.
Очи. Смиреност. Бяло рамо. ...
Сълзи на русалка
откъде идват, накъде отиват?
От дълбоко синьо-зелено море,
вперени в лазур - мъгливо небе.
Свиреше цигулка за въздишка платена, ...
Допир
се срещаме
в памучната тишина
на премръзнала
въздишка ...
Загадката на живота
е по-щастлива
угасваща,
едва показала се тя,
или звездата, ...
На баща ми с много обич и болка в сърцето
кръвта във вените се мята, сърцето ми в гръдта боли.
Как искам някак да се върна и да прескоча този ден,
света обратно да обърна, но да те зърна пак до мен.
Да ме целунеш по челото, да ме погалиш със ръце, ...