Стихове и поезия от съвременни български автори
Мечтание по Шуман
Една девойка с бяло колело
край мене в парка мина – и замина.
И изведнъж допи ми се мерло
в казиното на Морската градина. ...
Сън
забравил, че нейде го чакам.
Безмълвно нашепват пресъхнали устни,
а той се любува на мрака.
Дали му омръзна, очи щом затворя, ...
Езичници
сгрешени още при зачатие -
кръстоска на галфон с макак -
с високопарен речитатив
(бързо действащ пургатив) ...
Kрасива
а в кръчма, за която и не знам,
открили ми тефтер – за вересия,
дори кракът ми не е стъпвал там.
В бордеите, в които и не влизам, ...
Сбогом на лятото
Доде колтуча с джобната си ножка
асмичката от ялов клечорляк,
две гълъбчета тихичко се пощят
пред дремещия в двора котарак, ...
Наистина невъзможно
Защо е невъзможно създаването на вечен двигател?
Ми...то е,като да откриеш топлата вода.
Той наистина е Вечен и е от Господ създаден,
а на нас ни остават ползите от това. ...
Болезнен стон
не си обичал истински веднъж,
не си прескачал грапави павета,
не си танцувал под проливен дъжд.
Безмислено е да планираш всичко - ...
На море от сняг
пак на двора сняг да има.
Да се гоним със снежинки,
ситни като песъчинки.
Искам като във вълните, ...
Разсъждение
на безпричинните си рожби
за миналото, сякаш е било...
Звездите от космическата пазва
са подредени за изложба ...
Хора от държавата на мрака
... и ето го – дойде и твоят миг,
най-сетне старините си дочака,
говориш си на български език
със хора от държавата на мрака – ...
Моят път
със скоростта на вятъра.
Кой знае с колко конски сили,
но ми напомня за съдбата.
Кормилото ѝ все ме направлява, ...
Кафе
за първи път.
Но всяка сутрин.
А съзнанието е преплетена върволица от
скорошни сънища... ...
Категорично
пред земните закони и се покори?
Светът обръгнал и навикнал да е ничии,
омразен станал е на себе си дори.
Каква любов ще е щом слепите недели ...
Момичето от цъфналата ръж
Бях нявга влюбен в цъфналата ръж.
И Джени беше влюбена във мене.
Дори призна ми под дъжда веднъж,
че ме сънува нощем, пък и денем. ...
Това бе тя....
Борис Гребнщиков
Това бе тя!
След толкова години…
Дори не разпознах очите и. ...
Светът е филма в който ни убиват
а ролята е задушевна жаба,
която бавно се сварява,
опиянена е от мрака
в казана, точно под капака ...
Дъжд над Мама
... да се завърна нявга у дома, когато дъжд в улука се разплаче,
да ми направи мама кавърма във тенджерката с кривото калпаче,
лула тютюн на гърбавия пруст да изкадим на сухеца със тати,
в котлето да нароним кукуруз, че в три каруци есента го прати, ...
Липсваш ми
Във тази есенна картина
ми липсват твоите очи,
като мечта вълшебна, мила
привличат твоите черти. ...
Разминаване
Всеки живее толкова дълго,
колкото сам може да понесе
в лабиринта на житейските пъзели,
където Съдбата интензивно тече. ...
Сянка между светлина, светлина между сянка
Черна дупка
Бяла планина
Падение или вълна
Кислород без вятър ...
Баща ми в мен
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...
Предесенно
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...
Асансьор за мравки
Къде съм тръгнал, никога не зная.
Дали ще стигна – и това не знам.
Не питайте, на мен ми е все тая! –
добро ли, зло ли ме очаква там. ...
Бялата смърт
Здравей, как си приятелю мой ти сега?
Не съм добре, разпространява се отровата.
Исках да успокоя себе си и моята душа,
но отговора друг е, съвсем не е това! ...
зъб на мъдрец,
цигулка на щурец
и изваден въгарец.
Смеси във чаша за кафе ...
Red flag
явно с цел да те забележа.
Искаш постоянно да ти пиша,
а аз от теб не мога да си поема въздух да дишам.
Търсиш начини да се рекламираш, ...