Стихове и поезия от съвременни български автори
Бях някога Поет
... сега съм вече стар и оглупял, и – всъщност, перспективите са мрачни –
от кал създаден, пак да стана кал – вървя нататък с адски бързи крачки,
топят се – вързуници светли дни, що Господ Бог реди ми ги отгоре,
простил съм всички глупави злини, които нявга някой ми е сторил, ...
Сън 2
Отново с песен излизам на вън.
Отново различен, отново свободен.
Времето спирам…, и всичко превръщам в приказен сън.
Тогава тичам бос по полето. ...
Миг прекрасен...
Толкова нежна е нощта.
И ти нежна с мен бъди.
Милвай ме...
Шепни ми най-страстните слова. ...
Момчето си отива
Момчето в мен навярно е във криза,
със всеки ден превръща се в старик –
не ветролее сутрин бяла риза
по Главната – с осанка на лирик, ...
Одобрение
сред дървета диря те, дете в черупка.
Пареща ръка в прегръдка топла търсиш,
сълза по бузата ти меко се стича.
Думи тежки те повалят, нужда от одобрение, ...
Не се обаждай
чувствата ми пощади!
Времето дълбае рани,
губя твоите следи.
Толкова красиви мисли, ...
Екзит
От страх не сменях дните в календара.
Сълзите от очите си изтрих.
Присъни ми се известéн лодкарят.
Жадувах вчера земни суетнѝ. ...
Последовател
По пътя,който от скоро описвам,
аз от много отдавна набивам нога,
взорът ми напрегнат понякога се стъписва,
от неща,които ми завладяват Духа. ...
Дяволското гърло
но не с любов, а с мъст за грях,
извършен от най-скъп човек,
за тази болка няма лек.”
Стои синът на Немезида ...
Първо аплодисментите
ако без дъх - последната мечта угасне.
Преди сърцето ми във миг да спре,
не ме жалете, а ми ръкопляскайте!
Не бих изрекъл гласно дума, ...
Родопски звуци
но музика пее в мойта душа.
Чувствата в стихове влагам,
мелодията, с тях да ви внуша.
Чувам звънчетата медни, ...
Кланица
забит на думите в плътта.
Виси сърдит, превзел
надежда, воля и мечта.
Сега табу е честното, ...
Бели нощи, златни дни
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля ...
Къща за продан
Във крайчеца на мъжкото ми лято
да бъде! – както Господ нареди –
да се завърна в дворчето с мушкато,
което мама лани насади, ...
Мечтание край фурната за банички
Понеже съм си гладен, пък и беден,
а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,
те чакам аз на фурната – от седем! –
и ще те чакам чак до вечерта. ...
Сякаш ме обичаше
Сякаш виждах твойте светли, пълни със живот очи,
и в мрака на нощта, безгрижни, смеехме се тихо,
щастливи в своя свят, от крехка светлина тъкачени.
Наивност ли бе, заблуда ли – не знам, ...
Среднощен дъжд
и приласка душата неспокойна.
Поисках от Вселената да прати
щастие и здраве в дози тройни.
Но не за мене само, а за всеки ...
Добре дошла!
времето да те видя и усетя,
да чуя малкото ти сърчице,
да усетя нежната ти кожа,
да чуя милият ти плач. ...
Животът
в безкрайния низ от съдби.
Той блика в моменти на щастие
и чезне сред дъжд от сълзи.
Животът е раждане чакано, ...
Не полудявай, моля те, по мен?
Не съществувам. Късно си дошла.
И миналото мое ще те смачка.
Лодкарят вдига леките весла –
и аз към Лета тръгнах с бърза крачка. ...
В Жеравна
Там далече в България в селцето Жеравна,
всяка година има сбор на българщината!
Тук се сбират млади и стари в една гора
и пеят и играят те наши български хора'! ...
Вихрулѝца топла пепел
... низ полето покрай село, из горичката отвъд,
със светулчица на чело тръгна лятото на път,
празна циганска каруца три вихрулки прах изви,
спря щурчето да скрибуца нощем в сънните треви, ...
Копай си гроба
да звъниш.
Връщам мръсно,
ще кървиш.
Онзи, дето ...
Приказка
Името на българският Годо е Неволя,
която при нужда винаги липсва,
но каруцата ни си е постоянно готова
за пътешествия из вълшебните приказки... ...