П Ъ Т Е Ш Е С Т В И Е
Поезията създава мистични пространства,
в които кани Съзнанието,да се настани
за най-вълшебното,магично странстване
с пулса магнетичен на дивни,чудодейни игри. ...
Исторически парк
Парк на историята ни съгради се сега
в едно красиво кътче от България.
Влез в него и си спомни историята
на всички българи останали в паметта. ...
Красива си, но толкова студена,
сияеш над градеца ни заспал,
а струни на цигулка тихо стенат
и свива се сърцето ми от жал.
Звездите тази нощ си затъмнила, ...
БЯХ НЯКОГА ПОЕТ
... сега съм вече стар и оглупял, и – всъщност, перспективите са мрачни –
от кал създаден, пак да стана кал – вървя нататък с адски бързи крачки,
топят се – вързуници светли дни, що Господ Бог реди ми ги отгоре,
простил съм всички глупави злини, които нявга някой ми е сторил, ...
Душата ми остана неразбрана,
пиеса, изиграна с твърде тъжен край,
в която ангелите чакаха покана,
а дяволите ме убиваха на чаша чай.
И в своята едничка малка премиера, ...
Бързо обличам старите дрехи.
Отново с песен излизам на вън.
Отново различен, отново свободен.
Времето спирам…, и всичко превръщам в приказен сън.
Тогава тичам бос по полето. ...
МОМЧЕТО СИ ОТИВА
Момчето в мен навярно е във криза,
със всеки ден превръща се в старик –
не ветролее сутрин бяла риза
по Главната – с осанка на лирик, ...
Топи се август...подобно шоколадова мелба,
а тоникът чувствен с удължена нотка трепти
В чашата му гореща от изгрев до залез
тънее късчето време упоено от летни треви.
Вкусващ... просторът разгъва есенни щрихи ...
Животът като блато се размъти.
Напряга лицемерието жили.
Лицата ви съм виждал много пъти.
Душите си, обаче, в мрак сте скрили.
С оголен зъб и нокти на чакали, ...
Мъгли ме обгръщат, взорът ми прикриват,
сред дървета диря те, дете в черупка.
Пареща ръка в прегръдка топла търсиш,
сълза по бузата ти меко се стича.
Думи тежки те повалят, нужда от одобрение, ...
Нечакано дойде и този миг.
От страх не сменях дните в календара.
Сълзите от очите си изтрих.
Присъни ми се известéн лодкарят.
Жадувах вчера земни суетнѝ. ...
П О С Л Е Д О В А Т Е Л
По пътя,който от скоро описвам,
аз от много отдавна набивам нога,
взорът ми напрегнат понякога се стъписва,
от неща,които ми завладяват Духа. ...
Аз повече не бих написал ред,
ако без дъх - последната мечта угасне.
Преди сърцето ми във миг да спре,
не ме жалете, а ми ръкопляскайте!
Не бих изрекъл гласно дума, ...
Аз искам бели нощи, златни дни
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля ...
МЕЧТАНИЕ КРАЙ ФУРНАТА ЗА БАНИЧКИ
Понеже съм си гладен, пък и беден,
а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,
те чакам аз на фурната – от седем! –
и ще те чакам чак до вечерта. ...
А в спомените – сякаш се обичахме,
Сякаш виждах твойте светли, пълни със живот очи,
и в мрака на нощта, безгрижни, смеехме се тихо,
щастливи в своя свят, от крехка светлина тъкачени.
Наивност ли бе, заблуда ли – не знам, ...
Среднощен дъжд окъпа тишината
и приласка душата неспокойна.
Поисках от Вселената да прати
щастие и здраве в дози тройни.
Но не за мене само, а за всеки ...
И следвам те дори накрай света,
какво ли мога друго да направя?
Душа си ми. Каквато си – такава.
Покорна цял живот на любовта.
Цигулка ли си, арфа ли? В тъга, ...
НЕ ПОЛУДЯВАЙ, МОЛЯ ТЕ, ПО МЕН?
Не съществувам. Късно си дошла.
И миналото мое ще те смачка.
Лодкарят вдига леките весла –
и аз към Лета тръгнах с бърза крачка. ...