Стихове и поезия от съвременни български автори
Предизвикан отговор
... твърде късно ми е вече да променям своя стил,
и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,
виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,
и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест, ...
Равносметка
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
Сатанинско хайку
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.
Ще скоча!
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни, ...
С благодарност за това, че те имах!
Дойде и краят… Сбогом! Заминава.
За някои несбъдната, проклета,
а други ще я помнят, благославят!
Признавам си, не беше идеална. ...
Сънувам те в светулкови коруби
... снегът ще запечата до април
пропуканите мои керемиди,
ще си изчезна – тъй недраг-немил,
без никаква надежда да се видим, ...
Сиво е
Няма слънце, птича песен, аромат на мак!
Блоковете, мрачни великани -спят!
Дремят и хората с отворени очи!
Като мравки пъплят по задачи, ...
Пързалки преди и сега
Покривите - заснежени.
Раничко е за шейната
и пързалки споделени.
Тъкмо този стих написах ...
На мен ли се сърдиш, море?!
Обичам те толкова силно!
А ти - неприветливо все,
отблъскващо, злобно...
На мен ли се сърдиш, ...
Виелици
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...
Свобода чрез прошка
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...
Видение
към отдавна забравен мираж.
Бях ли млада и теб ли прегръщах
безусловно? Ти беше мой страж!
Нарисувах те: образ - пейзаж, ...
Примирение
а звуците отекват им далече.
Невидимите пранги как тежат,
народът мрачен знае вече.
С наочници, когато се върви ...
Мода
Не обичам,
това,
аз
модата ...
Единство и борба на противоположностите
Омайно,куртоазно звучи ѝ гласът
на вечната,обаятелна женственост,
от която могат и рога да растат
върху почва на интимна посредственост. ...
Ти и дъждът
Дъждът се стича по стъклата
и си направи с мен шега –
изписа ми, че ме обича
и ще ме чака във нощта. ...
Супа за Бога
... хем Дядо Коледа дойде,
хем край на Коледните пости! –
сварих си супичка с фиде
от пилешко филе – без кости, ...
Майка
като майчицата ми добра.
Мила е като птичка.
На света е тя едничка.
Вече доста съм голяма, ...
Рони Джеймс Дио
жаравата изгаря неговите крака.
Сам върви по бодлите от стомана,
ала вижда се във мрака портата към Рая.
Защо си отиде? ...
Хайку, танка 1
В тишината
на следобеда съхне
прането навън.
*** ...
Четиристишие
Обещавам!
Полудявам от любов,
Полудявам!
Островръхчо и Заобленчо - 5
ядосан Островръхчо им продума. –
На бал ли с други камъчета бяхте?
– Не сме, не сме... – Заобленчо издума. –
Забави ни една узряла круша, ...
Защо умират хората
Много от тия,които са преуспели,
завършват живота си със самоубийство,
когато безразсъдството се в житието намеси,
превръща битието в най-откачената лудост. ...
Без цел и задачи
разчорлена… луда,
от мене излезе —
най-сладка заблуда.
Нахално намигна ...
тишина обгръща всяко дърво,
светът е замръзнал в кристален сън,
пухкава дреха за зимно платно.
Сърничка крачи леко в снега, ...
Татус
татусът със който белязах си душата.
Всеки символ там крещи от тишината,
история разказва, писана в мъглата.
История която нещо там в сърцето, ...
Две сълзи на Коледа
Коледа е! Навън сняг заваля,
а в мен се е настанила тъга.
Тъжа за моите синове, деца,
не са с мен но са ми в съня! ...