Стихове и поезия от съвременни български автори
Светът ще се превърне в красота
ще се стопят и всички ледове,
луната само ще ни свети
загадъчно в различни цветове.
Ако докоснеш устните ми с устни, ...
Спорна топка
обитаемо пространство,
ти разбира се повече.
Сприхаво търся началото,
а ти свиваш с досада рамо ...
По пътя 29
Много трудно концентрация се постига,
за дълбоко навлизане в себе си,
а Истината точно там се намира,
но Лъжата отдавна е окупирала Времето. ...
Зенит
… няма нищо ново под слънцето.
Еклисиаст (1: 9)
Нищо ново под моето слънце
вече толкова много години… ...
А може би
някъде зад ъгъла се скри...
Щастието понякога обича
да броди бездомно,дори!
Макар че в душите живее. ...
Орел и змии
но твърде дълго го държаха в плен
Европа беше футболно игрище,
а Кремъл беше мъничко ранен.
Зад океана се рояха змии, ...
Духовни струни
се оказа повика на нашите души.
По гласа ти, разгадавах преди
кръстопътят на твоите мечти!
Долавях струните ти духовни, ...
И срещнахме душите си
очите ни болят от дълго взиране.
Сърцата ни подгонени от вятъра,
не могат да се стигнат.Няма спиране!
И как да спрем това препускане. ...
Вечна е любовта
ти застана тук пред мен.
Носеше букет с цветя,
ликуваше мойта душа.
Свенливо букета приех ...
Вярната пътека
аз се превръщах в шепа думи. Затова,
над листа бял до съмнало склонил глава,
сънят ми пишеше – и сам, и безутешен.
Часовник времето ми на чекрък въртеше, ...
Девойката, която ме хареса
... мен жегата ужасно ме нервира,
а пък и време беше му все пак,
реших и аз – вместо да пия бира,
да сляза днес на варненския бряг, ...
Когато спре да те боли
от думите, с които те обиждат –
несправедливи, унизителни и зли,
и черни като въглени във жижна.
Дори не плачеш, все ти е едно – ...
Отложено юлско утро
Пак очерта се седмица без край.
И – смачкали надежди илюзорни,
край мене всички ревнаха „Джулай!”,
а след „Джулай”-я туриха и „Морнинг”. ...
Подписът не се чете
Не ми изпращай повече писма –
адресът ми е друг и съм далече.
Над мен се спуска гарванова вечер
и ме похлупва с тъмни повесма. ...
Afrodita and Boreigh 🇬🇧
To destroy this heinous creature,
But his secret was gently unveiled,
Cause she saw his beautiful features.
He was beautiful not with his youth, ...
Смъртта е всъщност форма на летене
по малко тъжен начин и нелеп,
по пътя си към себе си – безкраен,
не знам защо намерих се, но в теб.
А тя ми се усмихна: То се знае, ...
Обричам на забрава
смете го на юли зноят зъл,
плъзва леко мисълта кахърна –
тръгна си, тъй както бе дошъл!
Тръгна си, а каза, че оставаш… ...
Кадифено докосване
С кадифено докосване
ме прегърна
душата ти ласкава,
затанцува в нощта ...
Нищо
Отстояваме до кръв това,
което правим.
И може би затуй така
помежду си се ругаем. ...
Неочаквана среща
как с детето по плажа
ходехме и срещнахме една
чудновата, неземна жена.
С надути устни и балкони ...
Дете на Божия безкрай
По цяла нощ мълчаните ми думи болят ме – като удари със нож.
Не съм мъдрец като Мевляна Руми, че да ви ръся бисерите с кош.
Чета – и пиша простата си книга, и простичко живея – ден за ден.
И хлябът ми за още двама стига! – ако остане краешник за мен. ...
Звездата твоя само ме окриля...
дори далеч да е сред небосвода.
Сърцето ми в туптеж открива сила
за вярата в цъфтящата природа.
Дори далеч да е сред небосвода ...
Кръговратно
На онзи свят не ще си вземем къщите,
парите си, имотите - удобните.
Ще тръгнем голи, автентични, същите,
каквито сме излезли от утробите... ...
Отразена в очите ти
Съществува ли обич такава,
от която се раждат звезди,
от която морето припява,
озарено от лунни лъчи? ...