Стихове и поезия от съвременни български автори
Един живот - един спектакъл
и аз играя го сама.
Тъй често моят ден е плакал
или пък крила съм сълза.
Но бяга времето, изтече… ...
Страхувам се
че мога да обичам безрезервно,
че с мисълта пътувам надалече,
че моят смях понякога изнервя.
Страхувам се, че мога да изгубя ...
Помежду гарите "Вина" и "Оправдание"
След цял ден подир кучетата бягали
е уловът им тлъста, кръгла нула.
Зевзеците на подбив ще ги спрягат.
А нощем сънищата им препускат ...
Тежък избор
Тя е моя. Единствена. Там.
Като черна магия пясък дълбае.
Като клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни - ...
Вечността ще чука на вратата
с болка изпълва се душата!
Такава е на всеки съдбата,
ще ни приспи навеки тишината!
Дъжд ще се лее обилно, ...
Речник на малките неща
... обичам малките неща,
с които този свят е вечен –
да се събудя сутринта
и тихо да заспивам вечер, ...
Съдба
Със кринолинената рокля даже!
Върви по пътя, който си поел.
Не искам нищо, нищо да ми кажеш...
От думите ти ризница плета, ...
Островръхчо и Заобленчо – 10
Обичам любопитните дечица.
Отличници в училище те стават,
за пример са сред всички ученици.
Днес с камъчетата какво се случи ...
A nightstand on fire 🇬🇧
Looking over at me
Through a whole continent
For the very last time.
You never know when it’s going to be the last time ...
Бабина обич
сърце, задъхващо се от любов!
Аз мисля, че за никой не е тайна,
щом имаш баба – ти си Бог!
Те са цветна палитра, твърде различни, ...
Тъма
гърчейки се като змия поразена от кървав меч.
Те не напускат слабата и изгърбена моя снага,
както мечът не освобождава милата змия.
Трънливите рози оформят моята Иисусова корона, ...
И може би ще ме обикнеш ти тогава
и ще живея само в спомена за сняг,
и ще ме търсиш само в смисъла двояк
на стих, прошепнат нежно, песен най-любима.
Ще бъде малко тъжна и безснежна зима. ...
Дванайсет колелца от дим
Аз вярвам,
че ще ми се случат
и няколко добри неща –
най-сетне тъпата ми участ ...
Пристан на любовта
в дома ми тя свети, в душата шепти.
Семейството — пристан, пристан без край,
в него намирам покой и безкрай.
Тя носи топлината в студените дни, ...
Който иска, той ще разбере!
трепери като лист
и дори е мазохист!
Гледа себе си и трите букви!
Ламти за парички, дрешки и обувки, ...
Кръговрат
на моят всеминутно търсещ свят.
Въпросите ли? Никога не спираха.
Черното наричах пъстър цвят.
Преследвах непонятни компоненти. ...
Щъркелова вселена
на този свят лисици
с плоски паници.
А тя все пак се върти –
гнездо, пълно с куп звезди!
Майката
вечерта и нощта лежерно се сливат.
Уморено градът от студа заспива.
И блещукат самотни семафори.
Изтрополява късен трамвай. ...
Утеха
"Утехата" е дума с две съставки:
У - Теха значи У, в - Тихо-то, в
Тишината и мира. Тя почивка е,
Пристанище, скала, оазис за ...
Трансцендентност
Истина - боли, но е приятно!
Глупак - наивен, но искрен!
За момент си помислих, че съм прав.
Момент, продължил секунда, а всъщност – месеци. ...
Последна нишка
и тихо с ветреца танцуват,
а сините плахи очи
на морската шир се любуват.
Пенливият пристан шепти ...
Лечители на души
от който покрай нас светът се руши,
всевечни въпроси с триста възли
напират за отговор… На какво се крепи
този свят и защо е студен, безлюбовен? ...
Човекът – живот и любов
движение само напред,
Човекът, с импулс вдъхновение,
успехът го чака навред.
Животът не знае посока, ...
За дъщеря ми
Не ме пъди!
Ще си тръгна
сам!
Сам ...