Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Тайната вечеря

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Вечерям сам. Нощта над мен е лунна.
Вечерям – хляб и лук. И вино – в рог.
А можех… Можех аз да Те целуна
и да извикам: – Дръжте този Бог! ...

Валери_Станков

Поезия

579 3 1

Стълбата

Катери се по стълбата
туй малко хлапе, катери се
и с очи зад мрачното перде
опитва се да види до де по стълбата стигнал е.
Викове го разсейват от посоки незнайни, ...

ПоследниятРомантик

Поезия » Пейзажна, Философска, Оди и поеми, Свободен стих

811

Тъга

на майка ми 19.03.1953-18.02. 2001
Стоя сама потънала във мрака
в прегръдките на кротка тишина.
За теб си мисля и да дойдеш чакам,
в миг да отвориш входната врата. ...

Планинскоцвете

Поезия » Друга

696 5

Родина

Българийо свята, родино любима,
земя на герои и смели чада,
от слънце огряна, с небе – чиста свила,
прекрасна за нас си, едничка в света.
Дедите ни наши за теб кърви ляха, ...

СилвияМилева

Поезия

813 1 1

Родѐн

Родѐн съм, за да пазя,
не, за да руша.
Не съм родѐн да мразя,
а за да утеша.
Родѐн съм, за да давам, ...

Miro_Кrastev

Поезия

648

Хайкуид

между паяжини тънки –
маймунка
гледа мрежата, притаила дъх
18.03.2025
https://www.youtube.com/watch?v=pXTIT_Nd46A Моментът, който ме вдъхнови за миниатюрата – на 3:30.

МарияДимитроваБел

Поезия » Източни форми, Друга

892

Сън

Ехтяха кладите на времето тревожно
и корабите ставаха на гробници.
Животът сменяше последната си кожа,
осиротял сред живите бунтовници.
Мълчаха паметните плочи безучастно ...

argonyk

Поезия

718 2 5

Защо

Защо бе, госпожи и господа политици,
продължавате все така по старомо,да я карате,
правейки се на невинни,смирени овчици,
които залагат на карти съдбата майка България?
На бай Ганьо със старите мурафети, ...

krasio0109

Поезия

574

Какво ни носи пролетта

В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.
Приветствана от слънчеви усмивки ...

Jackie151

Поезия » Пейзажна, Философска

809 5 13

Навременното време

Не време всяко е
Удобно, не време всяко,
Момент и миг,
Навременни са, и също
Не място всяко ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

680

Уют

Утеха в самота
времето погубва
егоист към суета
безразличен към света
оптимист за утре ...

Stew_Carrey

Поезия

601

Четирите посоки 2009

На север тръгвам - в студ и самота.
Че не е ясно той къде е - пътят.
А огънят ще свети във нощта -
тоз огън, що е в мене вътре.
Да, там е зима и е адски студ.... ...

stivi797

Поезия

558

Загубени от алчност

Дяволът и той е човек...
защо го виним и превръщаме в враг!?
Защо го караме без причина да ни мрази...
Заради нашите болести и зарази.
Защо не се научихме с любов да прощаваме! ...

aap

Поезия

551 2 2

Предчувствие

блуждаем между думите
снежинки в късна пролет
с предчувствие за пълно сърце
думи които ще научим
когато дъждът умие нашите тела ...

bogpan

Поезия » Свободен стих

671

Такива, като мен непоравими

Ще седнеш ли за миг? Едно те моля,
спести ми кречеталовия шум.
По сетива съм, сила съм и воля,
без няколкото хиляди наум.
Ще седнеш ли за миг? И затвори го ...

Patrizzia

Поезия » Философска

611 8

Просба

Господи, не Те моля за сърце,
такова веч си имам.
Дай, Боже, пара за всеки и светъл ум,
па нека да излъжем дявола.
Бес - с тебе поне сме се пресрещали. ...

PetroffSlav

Поезия » Философска

682 1

Целувка за пролетта

Пролетта се излюпи
във гнездото на птиче,
от земята напъпи
в образа на кокиче,
и в небето се рее ...

mislitel

Поезия » За деца

996 5 21

Промяна по Бога

Смяна настана ,
на духовното с греховно ;
Отрови се мирът в душата,
заместиха го злобата и суетата,
а в сърцата светлината, ...

nor4e

Поезия » Свободен стих

574

Пролетно

Баба Марта се разшета
със метлата отзарана.
Във пижама на мечета
пролетта бе още под юргана.
Хърка, слънчице сънува ...

Процес

Поезия

1.1K 1 25

Снежно-пролетно-оптимистично

Март е, но снегът се върна
с лек въздушен танц,
виж, дъждът е преобърнат
в лед с изящен гланц.
Колко ще остане тука, ...

zelenaradost

Поезия

606

Не сме готови за война

Съботна вечер,
хора, деца, тротинетки,
смях и музика, глъчка,
сцена с отбор мажоретки,
кучета тичат след пръчка, ...

Селева

Поезия » Гражданска

582

Доброта

Като лъч в мъглата е тя,
мехлем за ранената гръд,
птица спряла над вода,
за глътка от дългия път.
Тя е в шепота на клони, ...

M1234567891

Поезия

675 4 17

Ангел светъл

Ангел светъл някога кацна на ръката,
даде ми мир, спря болка извънмерна!
Лъч ме погали, успокои ме светлината,
прогони от душата ми сила зла, черна!
Усетих топлина, когато я видях, ...

hcs

Поезия » Любовна

836

Майка

Майка имам, но друга майка аз намерих,
ала в очите ѝ същия блясък проблясва,
раница със спомени на гърба си нося
и тази раница на нейния гръб предавам.
Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я, ...

ПоследниятРомантик

Поезия » Любовна, Оди и поеми, Свободен стих, Акростихове

970 1

Промяна на парадигмата

Небеса от безкрайни възможности,
а пропуснахме важни уроци,
породени от безумни условности,
комерсиалност и човешки пороци.
Пленници сме на вятър безпътен, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

577 1 10

Житие грешнаго автора

Човек е жив докато добрува: с птици, небеса и хора.
Но наивно му се струва, че идат добрини в простора...
Добрина и благи вести, май само слънцето подарява!
За другото-няма лесно, щом смъртта е жива забрава.
Илюзиите на съдбата: още живеят във вехто време. ...

Ranrozar

Поезия

522 5 11

Между редовете

Щом застанем над листата бели,
за да напишем една история,
споделяме какво сме преживели,
не оставяме място за теория.
В ума ни картините са необятни, ...

Miro_Кrastev

Поезия

517 1

Град

Светлината в окото на гарван се сви
и се спусна над къщите мрак посинял.
После почна небето от страх да кърви,
едри капки вещаеха бурен скандал.
Тишината крилата си бели прибра ...

argonyk

Поезия

758 4 7

Вечната парадигма

В Е Ч Н А Т А П А Р А Д И Г М А
Зъбатите кучета на Господ от всички породи
приветливо махат с опашка към своя стопанин,
за човека са опасни всичките кучета-болести,
докато той не прозре същността на тяхното назидание. ...

krasio0109

Поезия

479

По „Светът е малък“

светът
е малък -
както казват - и
сближава - и към близост
призовава - и за обич настоява

rhymefan

Поезия

541 2 1

Обици от пепел

"Индиго", спомняте ли си сега?
Почти четвърт век измина.
Заминаха си седемте деца.
Нощта спусна пелерина.
"Дървото на живота" там стои. ...

Spring_sunrise

Поезия » Гражданска

752 1 1

. Все е нещо...

И ален залез предвещава буря.
Стотици църкви - все са без адреси.
На долната земя ме прекатуря
скучаещ Бог. Усмихва се: Добре си.
А всъщност знам от вечност не Му пука, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

618 1

Като децата сме, пукне ли пролет

Слънцето ходи на детска градина,
учи се врабчовци как да брои,
как по росата на пръсти да мине,
камък да стопли, дъга да скрои,
как на върбата венчето да сплита ...

КрасимираЧакърова

Поезия

1K 12 22

Нестинарка

Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми.
Поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

750 8 9

Месене на небесен хляб

МЕСЕНЕ НА НЕБЕСЕН ХЛЯБ
Премъдра беше мойта баба –
останала сама-самичка.
Човекът се измерва с хляба –
и по самун, и по трохичка. ...

yotovava

Поезия » Философска

729 10 15

Помнете от мене каквото си искате

ПОМНЕТЕ ОТ МЕНЕ КАКВОТО СИ ИСКАТЕ
... и каквото е речено свише от Бога за мен,
ще го мисля из нощи, в които летя из Всемира,
ако Господ реши да ме стори сибирски елен,
ще рева през тайгата и небето над мен ще вибрира, ...

Валери_Станков

Поезия

518 5 3

Мъжка святост

МЪЖКА СВЯТОСТ
Ние бяхме сериозни мъже.
Ние бяхме мъже с яки плещи.
Не изглеждахме зле – неглиже,
във съня на Жените горещи. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

677 4 2

Пътешествия из бъдещето

Как да ти пиша, та ти прекосяваш Китай.
Кой би смутил тази страст безпощадно лирична?
Срамно съм бяла, безцветна съм даже, признай
цветното тегли те искрено, твърде и лично.
Чиста случайност е, че те обграждат в зори ...

svetlitschka

Поезия

770 2 8

Пътят на тишината

Улицата на тишината
Волята ми започва да се разпада,
тежките вериги заключили сърцето ми.
Мечтите които някога преследвах
се разпадат като рохкава пръст. ...

Трацимир

Поезия » Друга

702 2 3

Очите ти

Когато слънцето изгрее
и появят се неговите лъчи,
и луната освети река сияйна,
и звезди блеснат в небе обятно,
тогава ще се видя в твоите очи, ...

_.Лена2

Поезия » Любовна

640

Стихове и поезия от съвременни български автори

Тайната вечеря

Стълбата

Тъга

Родина

Родѐн

Хайкуид

Сън

Защо

Какво ни носи пролетта

Навременното време

Уют

Четирите посоки 2009

Загубени от алчност

Предчувствие

Такива, като мен непоравими

Просба

Целувка за пролетта

Промяна по Бога

Пролетно

Снежно-пролетно-оптимистично

Не сме готови за война

Доброта

Ангел светъл

Майка

Промяна на парадигмата

Житие грешнаго автора

Между редовете

Град

Вечната парадигма

По „Светът е малък“

Обици от пепел

. Все е нещо...

Като децата сме, пукне ли пролет

Нестинарка

Месене на небесен хляб

Помнете от мене каквото си искате

Мъжка святост

Пътешествия из бъдещето

Пътят на тишината

Очите ти

Опашка