Стихове и поезия от съвременни български автори
Предизборни размисли
От избор на избор - по-кух, уродлив.
История славна в мрак и забвение,
кретащи дни в сивота, примирение.
Природа красива - море, планини. ...
Морето и Любовта
Ти мое море си като Любовта
идвам при теб винаги с усмивка.
Заедно сме, за кратко си отивам с тъга
и все ми липсваш, вълна след вълна. ...
Морето станало е чай
Пак чайника е кипнало морето
и ври водата, пенят се вълните.
Деца се пръскат, скачат на кълбета,
родителите гледат ги сърдито. ...
Боксерки за Поета
Нали си нямам вече свестни гащи,
молецът ги направи на мильо,
в бутик с бельо влетях със: – Хайде, наште! –
че барем да се барна с чифт бельо. ...
А Мис Калифорния вече отдавна я няма
150 килограма
живо тегло,
секси месо,
чупи кантара, ...
Агония
Плача, крещя..
Смея се, тичам.
Падам , пищя.
Искам да искам! ...
Илюзия
си отида,
на капака на ковчега,
отвътре,
нарисувай ми ...
Еволюция
Всички говорят от телевизора,
че не можело само с един източник,
да се бори Енергийната Криза,
което за мен е необоснована мистика. ...
Светли безсъници
и в един по-човечен от хората тръгнал си свят,
там живеят онези, които отдавна не спят,
пишат стихове тъжни. То друго какво им остава?
И самотна душата им пак е и млада, и дива, ...
Зрителна измама
толкова повече ти не ме виждаш.
Има хора
безразлични, студени, сковани,
с набраздени от злоба лица,
изкривени от стискане длани.
Има хора, с прехапан език ...
18+ Олимпийски надежди
в час със олимпийски правила
крият, ясно е какво, в бикини,
и показват чаровете на женствеността...
А лесбийката сланиноспортна ...
"Memento mori"
Дали е от годините - не зная,
(на няма половината съм, век)
но някак си започнах да забравям -
за малко, че съм в кожа на човек. ...
За жегата и хората
аз не помня досега.
В Ада, дявол да го вземе,
май не пържат ги така.
Суша. Всичко живо страда. ...
Две първи от едно
след изгревите топло многозначни,
в които бързането е извикало
тълкуване по неразумни начини.
И плановете, все неадаптивни ...
За нежност време не остана
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци. ...
Жътва
Дъхтяща на озон, нощта
е скрила пътя след жътваря.
Преди да се простя с ръжта –
щурче в сърцето си затварям. ...
Кражба
За истинските творци в науката и изкуството
трудовият кодекс не съществува,
те са на светлинни години на стандарта от руслото,
техният сън е винаги буден. ...
Заплака гората
Обичам твойта корона.
Горо ле, там е Вселена!
Горо ле, там е отмора!
Плачеш ли, горо зелена? ...
Одеялото на покварената нощ
нито мога да забравя онези мрачни чувства,
обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.
Нима това е едрата сума,
която трябва да платя, ...
Дреме ти на фара
с текста свят и чист.
Като мъртво цвете
увехна всеки лист.
Думите ми скрити ...
Порастване
за мене уж – съдбата ми било е,
надраснах рязко, с много сол на раните.
И ви по цели нощи неспокоен,
наум духът ми – да не ви събуди, ...
Римувана молитва
Да бях клошар пред някой Божи храм.
Да мъкна сол – пристанищен бараба.
Канавки да копая – и да знам,
че съм щастлив без грижата за хляба. ...
Не залез, а изгрев
и влагал си енергия, мечти.
Понякога си търсил нова сфера,
но винаги с искри и чест в очи.
Години си поставял на везна ...