Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Нежна походка

Небрежна, нарочно, да погледна
тя знае, че една е
Уверено върви а дълбоко в нея..
а навън имунитет към чар от хаос..
Една дори сама в безцветен свят ...

Stew_Carrey

Поезия » Любовна

689 1 2

Мощен интегрален чип 1983

Роден съм в кристалче силиций -
сантиметър на два и половина.
Хитроумно преплетени жици
са ме свързали с мощните шини.
Изходна мощност огромна, ...

stivi797

Поезия

593

Многократно защо!?

Защо виновният търси виновни?
Защо злобата ненавижда доброто!?
Защо мълчанието изнервя виновния...
Защо мъченикът търпи болката.
Защо клеветят, когато са грешни? ...

aap

Поезия

518 3 5

Cянката ми в очите на куче

Шепа думи след мене остана
и урок наизуст ненаучен,
драскотина от коте – до рана,
сянката ми в очите на куче.
Можех всякаква аз да ти бъда, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

569

По залез

Този свят не е мой. Тази улица,
даже още да помни следите ми,
миг по миг си разплита пашкула
и от нея полека отлитам.
А седи на бордюра детето и ...

fyon

Поезия

770 5 9

Празнота

Мила, мрак ме обгърна, аз ридая,
дай ми ти опора, благост, светлина,
близо до теб сякаш бях като в рая,
но сега далечна е твоята човещина!
Ето - птичките навън не пеят, ...

hcs

Поезия » Любовна

887

В невъзможния хор от Поети

В НЕВЪЗМОЖНИЯ ХОР ОТ ПОЕТИ
... в невъзможния хор от поети, вечни птици в безмилостен лов,
пиша своите дълги куплети в мъчен свят – озверял за любов,
син на всякоя блага Надежда! – и побратим с доброто словце,
знам – ръката на Бога е нежна къмто всяко човешко сърце, ...

Валери_Станков

Поезия

531 2 3

Отивам другаде

Обичахме, това бе приказка,
но друга влезе ти под кожата.
Фалшива, но пък сякаш истинска,
превзе на любовта ни ложата.
Погледна ме и каза - Стига! ...

ЛюсиАтанасова

Поезия » Любовна

1.1K 9 23

За нея

С очи, блестящи изумруди
и дъх, миришещ на канела
от гласа ѝ пърхат пеперуди,
стъпва кокетно като газела.
Сочните й карамелени устни ...

Светли02

Поезия » Любовна, Оди и поеми

938 1 1

С песен докосни луната

Изпей ми песен дето да боли,
изпей ми я и нека да разтърсва.
Очите ми да стори на реки
и дивото у мене да разкъса.
От воят му да се взривят скали ...

jenyivanova

Поезия » Любовна

1.1K 10 16

Дано!

Тъмнеят кръстове поломени,
а "освободители"- все нови,
но в гените си носим спомени
за бунтове и скършени окови,
за черните забрадки, помени ...

Ivita_Mirianova

Поезия

743 8 11

Жадувана истина

Играем на зар със живота,
безмилостно харчим съдби.
Подхвърляме с дързост банкнота
и търсим потайни врати.
Наливаме голи надежди, ...

natiii

Поезия

643 1

Но не и с антихриста

Край нас светът се срива
с ужасна бързина!
Към пропаст май отива
и нашата страна!
Щом, в устава на НАТО ...

Yuri

Поезия

643 4 12

Животът е спектакъл

Всеки ден е сцена театрална.
Всеки носи собствени декори,
и повлича в орис карнавална
набелязаните си актьори.
Слагаме си маски и орисани ...

Jackie151

Поезия » Философска

845 8 27

По човешки

Не съм робот, нито пък машина.
Не съм родена гений с интелект.
Творец съм, па макар и наполовина,
за някой тъй известен нам поет.
Пиша си по простому. Наивно. ...

tanq_mezeva

Поезия » Друга

992 9 47

Войникът от Господния резерв

ВОЙНИКЪТ ОТ ГОСПОДНИЯ РЕЗЕРВ
... бавното прощаване с живота почва нейде подир шейсетте,
вече съм войник в резервна рота, не гърмя с пищовите чифте,
лъскам караулното с парцала, в кухнята по цял ден беля лук,
и треса по Рихтер – девет бала, младостта си в баката с боклук, ...

Валери_Станков

Поезия

579 5 7

Лечителка

Лечителка
По професия доктор, по призвание лечителка,
лекува тя болестите на хората, тяхната душа.
С усмивка на уста и старо и младо от болката
и радва тя хората с човешката си доброта! ...

valcanyon

Поезия » Философска, Гражданска

735 1 3

Това не го разбират чуждоземците

Душата моя носи на кобилица,
където ида все е в мене взрян
и силите ми неговите сили са,
на стария на вечния Балкан.
Това не го разбират чуждоземците, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна, Философска

605 2 4

Любовта

Любовта с много думи наричаме -
някои нежни, други са парещи,
но винаги знаем как да обичаме.
За нея всички родени сме знаещи!
Понякога тя ни е толкова сладка, ...

Miro_Кrastev

Поезия

556 1

Безсъници

Припламвайки угасва светлината
когато ме завари угнетен.
Загръща мрак умората във мен,
но сън не ми провожда за отплата.
Придвижва се стрелка по циферблата. ...

svetlitschka

Поезия

689 2

Сврака в Храсталака

Сврака вряка в храсталака -
Зайо ужким бил видял,
Как изгубила в шубрака
Цяла пита с кашкавал!
Сврака вряка в храсталака, ...

Мария_Дунева

Поезия » За деца

750 1 2

Стихопризнание

В живота не постигнах много,
защото бях от тези, гдето
не търсят в храма досег с Бога,
а в дълбините на сърцето си.
Не бях залостен в парадигми ...

temniot_odmennik

Поезия » Друга

605

Да си разумен

Да си разумен подвиг е днес,
във свят объркат, сред гняв и стрес.
Не се страхувай, честен бъди
и на доброто се посвети!
Че старомоден си казват ти те, ...

selenarevitano

Поезия

534

Той беше писател-фантаст 1991

Почина Аркадий Стругацки.
Той беше писател-фантаст.
Бе Лермонтов. Айнщайн. И Чацки.
Бе нашият вътрешен глас.
И свещите гаснат над пулта. ...

stivi797

Поезия

531

Защо е съдбата такава

Защо е съдбата такава
на нашата мила държава?
Какви грехове е сторила,
че днес е без Божа закрила?
Грях ли на Борис Покръстител, ...

Mitvans

Поезия » Оди и поеми

836 6 6

И вяра, и поклон

България - завет, сърце, душа,
преминала и болка, и възход.
Завинаги запазила страстта
към бащиния непокорен брод.
България - и вяра, и поклон, ...

natiii

Поезия

511

В светулки ще превърна свойте рими

Защо си златна моя изтъняла?
И теб ли мъка някаква топѝ?
Едва, едва мъждукаш над квартала,
полягат сенки в старите липи.
Едва те виждам. Облачно си бледа, ...

Patrizzia

Поезия

470

Енигма

Издайна мисъл тихичко пробяга,
звезда подплаши и се притаи...
Дали нощта угасна, че веднага
Луната зад прозореца се скри?
На бягство някак, много заприлича! ...

ДетелинаСтефанова

Поезия

662 1 1

Ако ме търсиш... аз се крия в нежност

Ако ме търсиш в шепичката думи
и те се умориха. Като мен.
Светът ми – шарен, луд, несъвършен,
по котешки е легнал помежду ни.
Ако ме търсиш в тъжните ми песни, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

581 3 2

Тъга

Отново към мен тихо се промъква
една забравена, дълбоко скрита
изпепеляваща тъга,
към сърцето се отправя
обвита в бяла, снежна тишина. ...

Nina888

Поезия » Друга

598 1

Животът е магаре

На път за Кастелмаре
Животът е магаре,
което без да спира –
пердаши през баира!...
Където се надява – ...

Ревов

Поезия

568

В кафеза

Аз съм птичка дива,
в свобода родена.
Птичка жива
в кафез уловена.
Ти ме хвана, ...

Светли02

Поезия

1K 17

Бащински наратив

БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем, ...

Валери_Станков

Поезия

499 3 1

В музея на българската слава

В музея на българската слава,
е съхранена пепел от битки.
Кой ще ни упрекне, че оттогава
на покруса все сме свикнали?
Кой ще тръгне да опровергава ...

Ranrozar

Поезия

553 5 13

Тя е...

Тя е на тате принцесата в розово.
На младежа – трепетът непознат.
На мъжете чувството пролетно,
внесло в есента им свеж аромат.
Тя е непокорство! И болка отляво! ...

ДаниелаВиткова

Поезия

829 5 13

Най-важният урок

Излъга я.
Тя не допусна прах
по този тъжен спомен да полепне.
Живееше в съмнения и страх.
Окапваха перата от крилете й. ...

Avis

Поезия

730 3 4

Една мечта мечтая

Музата от мене отлетя,
нищо се не ражда в моята глава!
Аз дори не я видях
на север ли замина, или на юг!
Чух само кресливият ѝ смях. ...

RumyanaShtereva

Поезия » Хумористична, Авторска песен

698 1

Безпристрастно дръзко

Срам и позор!
На ненаситните,
вечно гладни за власт и пари,
мръсно "изпрани" от чуждия труд,
на честните " малки", ...

keisigeneva

Поезия

491

Две за лев

Из цикъла "Пиеса за четири ръце
и един български лев"
Стоим на опашка –
зареждали днес магазина.
На мен ми е страшно. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Гражданска

811 3 7

Опитай

Опитай се да чуеш
звукът на тишината.
Опитай да откриеш
блясък в тъмнината.
Опитай да опитомиш ...

Miro_Кrastev

Поезия » Философска

591 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Нежна походка

Мощен интегрален чип 1983

Многократно защо!?

Cянката ми в очите на куче

По залез

Празнота

В невъзможния хор от Поети

Отивам другаде

За нея

С песен докосни луната

Дано!

Жадувана истина

Но не и с антихриста

Животът е спектакъл

По човешки

Войникът от Господния резерв

Лечителка

Това не го разбират чуждоземците

Любовта

Безсъници

Сврака в Храсталака

Стихопризнание

Да си разумен

Той беше писател-фантаст 1991

Защо е съдбата такава

И вяра, и поклон

В светулки ще превърна свойте рими

Енигма

Ако ме търсиш... аз се крия в нежност

Тъга

Животът е магаре

В кафеза

Бащински наратив

В музея на българската слава

Тя е...

Най-важният урок

Една мечта мечтая

Безпристрастно дръзко

Две за лев

Опитай

Опашка