Стихове и поезия от съвременни български автори
Дъждовен благослов
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...
С тежест на крайъгълен камък
Когато обитаваш дадена територия
и преражданията ти са ярки,сложни и пъстри,
встъпваш с единтичността си в история,
в която фениксът вечно възкръсва. ...
Първият есенен дъжд
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда, ...
Eдно дете на Мировата скръб
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...
Другата страна на стената
“От другата страна на стената ?”
Тук стои вързан бял кон.
Бял кон с освободени очи.
Има прах, шум деца и мухи по земята. ...
Откровение на "работлив" депутат
Много се уморихме - колегите и мен.
За половин година правим една алинея,
държавата си е моя, нека си поживея!"
Светът е стих от стар, прастар рефрен...
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...
Нарисувах си лято
и букетче карфиол,
в есенните - тъжнотии
аз поседнах полугол
под надзора на… Луната, ...
***
Разбий го на парчета най-добре.
Прегърни съдбата си,
не се разминавай със нея!...
Не се залъгвай! ...
Душата да отлети
аз заспивам
през последните ми дни.
Нищо чудно,
май умирам, ...
Чаша сок от киви
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи, ...
Авторомантизъм
не се отделя,
цял в тебе полегна
и не се родя.
. . . ...
Път заникъде
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка ...
Господ е Българин
Хора,огледайте се,ослушайте се,осъзнайте се!
Ние сме само прашинки
в огромната Бездна на Космоса,
изтъкана от от закони,превенции и традиции. ...
Крадци
Безбожници.
Всичко крадат: песните, дрехите,
коня с каруцата, пътищата, земята,
водата и занаята. ...
В душата ми есен
дали го чакахме, търсихме, искахме...
То настъпва неусетно и не канено,
както есента пристъпва тихо
и напомня със своите багри, ...
Четене на нощното небе
... там, дето вятър кестените клати
и чорли некосените треви –
като че ли му плащат три заплати
през моите поляни да върви, ...