Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Нека съм проклет

Когато си мечтая за криле,
за пилотско място в изтребител,
блянът ми не ще се разпилее
от молба на притеснен родител.
Когато тръгна да катеря ...

ValentinStaykov

Поезия

1K 1 3

Поеми си дъх

Никой не те иска в сивото си ежедневие
монотонно
Неистов страх дали е последната заключена врата
Вярата и дух единствени са ти
Залез облачен без лъчи ...

Stew_Carrey

Поезия

614

Сбогуване с лятото

Разлистени сънища гонят се в мрака,
връхлитат крехката гола снага.
Зад ъгъла утрото изгрева чака,
наблизо проскърцва желязна врата.
Вълни се разбиват сърдито в скалите, ...

natiii

Поезия

562

Дайте смело дела ми на кучето

Ще я трясна вратата последната,
най-последна и тежка от всички.
На трапезата вечер щом седнете,
не примамвайте спомен с трохички.
Дайте смело дела ми на кучето, ...

Patrizzia

Поезия

446 4

Последният щастливец

Там някъде, във дъното на дните,
шумят вълни и блъскат се вратите...
безумните човешки същества -
идеята за думата тълпа...
Презирам ги, защото са нищожни - ...

vega666

Поезия

680 4 3

Тигърът на Седемте морета

ТИГЪРЪТ НА СЕДЕМТЕ МОРЕТА
… някога, преди да остарея – старец, тръгнал вече към стоте,
вихрех си хвърчилцето по кея! – босоного варненско дете,
учех се да връзвам чепарета, че да хвана някой друг сафрид! –
Тигърът на Седемте морета! – в мене възмъжаваше на вид. ...

Валери_Станков

Поезия

440 2 1

Крилете на сърцето

Разбиха ми сърцето, но крилете –
недосегаеми са и ме вдигат.
Понасят ме над завист и обида,
градушките до мен не стигат.
Крилете са свободна мисъл, ...

ЛюсиАтанасова

Поезия » Философска

1.6K 10 36

"Солени ветрове", Бургас

На концерта,
на откритата сцена
пяха поети с китара.
Вятърът с дърветата
зад сцената танцуваше. ...

slan4ogled

Поезия » Свободен стих

700

Сърца на птици

Крилатите са другата порода
и често неразбрани са. Уви.
А те летят дори когато ходят
и нищо по вода не им върви.
Усмивката е дрехата сияйна, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

1.2K 2 10

Малка водка в Рая

МАЛКА ВОДКА В РАЯ
Какво, че вече вижда му се краят,
че ще заспя под камъка габро? –
аз и отвъд ще имам малка стая
с писалище, куп листи – и перо, ...

Валери_Станков

Поезия

459 2 4

Житейски избор

Щом жените от мъже толкова разбират,
то защо съпрузи те днес тъй дълго дирят?
Търсят мъж, атлет поне, да е бог в кревата,
щедър, с пълно портмоне, верен на жената...
Бол пари печелят се с пот или с измама. ...

Mitko19

Поезия » Друга

610

Здравей септември

Днес по-различно ми пее морето.
Август си тръгна и дръпна небето -
малко по-ниско
и малко по-сиво,
малко дъждовно. ...

ДИС

Поезия

864 7 18

Отлита лятото

Отлита лятото красиво,
отнася обич и мечти.
Отлита бързо, мълчаливо,
не пита то къде си ти.
Сърцето ми тъгува много ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

586 1

14+ Мадона бе моят човек

На първи септември ме хванаха нерви;
По тялото чувствах сърбеж!
Извадих шест диска, налях си уиски
и седнах да слушам, Депеш!
След няколко шота - приети с охота, ...

Yuri

Поезия » Хумористична

804 5 12

Един пакет египетска къна

ЕДИН ПАКЕТ ЕГИПЕТСКА КЪНА
Понеже ти си хубава Жена,
и аз – освен ако не ме застрелят,
с един пакет египетска къна
при теб ще дойда някоя неделя. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

454 3 3

За всичко е виновна Любовта

Лицето ти със устните горещи
създадено е само за целуване,
а тялото под хубавите дрешки
е изкушение мое за палуване...
И аз редовно бивам изкушен, ...

mislitel

Поезия » Любовна, Еротична

834 1 4

Надежда

Казват, надеждата умира последна,
но малцина знаят, че жертвите ѝ са безброй.
Уж каца на рамото като малка птица
и ти дава сила да бъдеш герой.
Ако ръцете си сега към теб протегна, ...

danailovaa

Поезия » Любовна, Свободен стих

854

Златното момиче

Морето обича да взима всичко със себе си,
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...

Мел.

Поезия » Любовна, Пейзажна, Свободен стих

742 2

Общност

О Б Щ Н О С Т
"На този свят най-сложното
е,изразяването ти да е просто",
с перспективи за реални възможности
вместо стени да се изграждат мостове. ...

krasio0109

Поезия

512

Септември се препъна

Разпери лятото криле. Готово е за полет.
От него жега всеки взе. Опакова си колет.
Подухва вятърът на старт. Готов е с маратона.
Врабецът пази пухкав гард. Замина си сезона.
Дъждът удари барабан - мелодията стара. ...

Spring_sunrise

Поезия » Пейзажна

759 3 2

Човек на преклонна възраст

Взрян в чуждия некролог
като в собствено огледало.

Вълшук

Поезия

475

Напразно ми режете крилете, аз летя със сърцето

Да, хубаво послание
до определени хора в живота ми.
Елегантно ви изпратих
на майната ви.
Пожелавам ви приятно изкарване ...

slan4ogled

Поезия » Свободен стих

1.1K 4

Сам съм си достатъчен

Сам съм си достатъчен
в този свят упадъчен,
не искам около мен усмихнати фалшиви лица
с покварени и злобни сърца.
Сам съм си достатъчен, ...

Veneta98

Поезия » Друга

721 1

Дните

Дните следват се един подир друг
винаги соло и с личен анфас,
дават по-мъничко късчета сладост
или объркват всеки наш час.
Носят това в което ни бива... ...

Лютиче

Поезия

546

Усещане

Дочух, че вятъра по име ме повика
с полъха си нежен ме обгърна,
а мене тръпки ме побиха
и после изведнъж си тръгна.
След него слънцето видях ...

hari36

Поезия » Философска

870 3

Довиждане Август

Довиждане Август
автор:Елеонора Крушева
Да помахаме на август със ръка
и да го пуснем, нека да върви-
по пътеката на времето, като река ...

eleonora6

Поезия » Пейзажна

886 1

От раждане до вечност

Мечтите нявга са отсечени,
но чрез вяра можем да ги извисим.
В доброто полетът е вечен
и не с крила, а със сърца летим.
Емпатия и действия святи ...

Darina_Dikova

Поезия » Философска

1.2K 3 15

Последният ден на Август

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА АВГУСТ
... живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
се смъквам – леко трезвен, там, на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем, ...

Валери_Станков

Поезия

377 1

В кладенеца

Погледнах в кладенеца,
видях себе си
в небето.
Бял облак доплува и ме погали
леко. ...

ЛюсиАтанасова

Поезия » Свободен стих

809 4 10

Разперя ли крила

Разперя ли крила
Разперя ли крила да полетя,
все някой ще ме спре, ще се намеси –
опасно е, ще падна, ще умра
и ще изчезнат хоризонти вечни. ...

MariaMustakerska

Поезия

876 1 6

Повярвай

Да повярваш е много трудно
скърцат зъби в устата ти- безмълвно.
Говори жестомимичния език
показва знаци, сърцето нашепва ти догадки.
Колко нужно е да не сме си чужди ...

дух

Поезия » Философска

1.1K 3 3

Разруха

Разруха
Моята мила родина бавно се руши,
не само нейните сгради изоставени.
Гледам я и сърцето много ме боли,
градовете ни пустеят, селата са забравени. ...

valcanyon

Поезия

450 1

Есенна приказка

ЕСЕННА ПРИКАЗКА
Не зная в мен как тайничко растат –
без ден почивен или без умора,
усмивката на шипковия храст
и бялото хвърчило на простора. ...

yotovava

Поезия

662 3 8

Tи само за любов ми говорѝ

Кажи, че ме обичаш... и ми стига.
Или не казвай нищо, замълчи!
Ще се вглъбя в поредна стара книга,
за да си скрия тъжните очи.
А вдигна ли очи – сияя цяла, ...

Patrizzia

Поезия

614 2 2

Ако си…

Ако си щраус - със заровена глава,
а искаш в небесата да политнеш,
и със ятата да заминеш пролетта
на север - някой лебед да обикнеш,
с нагоните… дори да се простиш - ...

Yuri

Поезия

1K 6 14

Етюд на дъното на лятото

Дъждът е ефимерен, бързо мина,
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...

КрасимираЧакърова

Поезия

1.2K 11 26

Мисли на сянка

Не съм ни бяла, нито съм добра.
Недоумявам със какво привличам.
Навярно с порив да ни събера,
при все че като лют порой завличам.
Не те упреквам, сриваш ли скали. ...

svetlitschka

Поезия

732 2

Асоциации

А С О Ц И А Ц И И
Уморената тишина в огромните мегаполиси
търси нелегални кътчета за свойте изяви,
където да нашепва горещо за страстни любови,
от които само смътни спомени са останали. ...

krasio0109

Поезия

439

Нощна разходка

Надникнах зад завесата ефирна,
Свежест , свобода и лъхна вятър във косите,
Нощ, алея , пламъчета тъй игриви,
Тишина , омая и звезди в очите,
Щурци, мелодии, безброй вселени във кутийки свити, ...

zlobul

Поезия

534

Този август

Този август е толкова кратък...
Аз все още на юли ухая,
а в небето почти без остатък
чезнат птиците.
Как да призная, ...

ДИС

Поезия

834 9 15

Стихове и поезия от съвременни български автори

Нека съм проклет

Поеми си дъх

Сбогуване с лятото

Дайте смело дела ми на кучето

Последният щастливец

Тигърът на Седемте морета

Крилете на сърцето

"Солени ветрове", Бургас

Сърца на птици

Малка водка в Рая

Житейски избор

Здравей септември

Отлита лятото

14+ Мадона бе моят човек

Един пакет египетска къна

За всичко е виновна Любовта

Надежда

Златното момиче

Общност

Септември се препъна

Човек на преклонна възраст

Напразно ми режете крилете, аз летя със сърцето

Сам съм си достатъчен

Дните

Усещане

Довиждане Август

От раждане до вечност

Последният ден на Август

В кладенеца

Разперя ли крила

Повярвай

Разруха

Есенна приказка

Tи само за любов ми говорѝ

Ако си…

Етюд на дъното на лятото

Мисли на сянка

Асоциации

Нощна разходка

Този август

Опашка