Стихове и поезия от съвременни български автори
Прелюдия за още
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите, ...
Където спят душите
Нощта е мъртво тиха,
студено неприветлива,
и слепи са браздите на синята луна.
Градът в заблуда спи, ...
Тишина
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...
Несправедливост
друг подава ръка, която забравят.
Бутат, блъскат и крещят,
такива на опашки трудно се редят.
Постоянно те обсъждат за външния вид, ...
Софийска вечер, котка и врабче
... това не беше просто котарак,
направо бе убиец безпощаден! –
след скока му в убийствения мрак
врабчето кротко Богу дух предаде, ...
Морска шир с розово лице
слънчеви ръце,
морска шир намери
с розово лице,
а под него синьо ...
Все още дишам
някой тъжно ще пита - кога?
А въпросът през цялото време
бе - защо съм живял досега?
И какво на света съм донесъл? ...
Неограничени възможности
Твърдата,несъмнена Вяра във чудесата
ги дарява с виталност за реална възможност,
но,за да влезеш с размах на Господ в играта,
трябва да преодолееш редица от сложности. ...
Юмруците отнася и…
да кажем, на семейни начала.
И всеки ден мечтаех - яки тройки!
Понякога и с дясната ръка.
Девойките ми бяха много близки. ...
Смъртта е само недописан стих
Три дози лудост, никакъв късмет,
поне не те живях като мнозина,
животе мой – ту нежен, ту проклет.
В стих те написах, пях те и изплаках, ...
Две думи
... изглежда, мене Господ Бог ме пази – над сънищата мои даже бди,
във времена на скърби, мъст, омрази ме крие от връхлитащи беди,
не ме натриса в срутени химери, в напразни въжделения, мечти,
стани – ми казва, – и ходи, Валерий! – и бъхтя след Господните пети, ...
Вина
отровни мислите горчат,
ярост адска ме владее,
страстите не ме щадят.
Толкова обичам и така горя, ...
Сълзи от дете
не зная как да го спася.
Светъл лъч, що пада върху зрънце,
потъва в мрак, душата си гася.
С очи страхливи в морето се губи, ...
Кошмар
лице така и не видях
Една забулена вакханка
символ на самия грях
Ръцете си тя бе обвила ...
Дъх
пролетен полъх,
върбови клони в танц с тишината.
Плахо потрепвам,
свела поглед надолу, ...
Прости ми...
за теб, за себе си- за всичко.
Все още учех се да ходя,
да различавам, да обичам.
Като децата непосредствен, ...
Неделими
Окъсаха се старите постели.
Живота вече зъзне по халат,
изкъпан за последната неделя.
Отива си от нас и без да пита, ...
Молитва за моята България
... до пролетта са два сезона, два! –
и, щом замръзне селската рекичка,
ще цепим с дядо в дворчето дърва
и ще ги мъкнем с кривата количка, ...
Ако лятото
Ако лятото открадне
сърцето ти със думи,
ако лятото докосне
душата ти с лъчи, ...
Пътешествие
Поезията създава мистични пространства,
в които кани Съзнанието,да се настани
за най-вълшебното,магично странстване
с пулса магнетичен на дивни,чудодейни игри. ...
20 август
Точно като Диоген -
сам със себе си на среща -
днес празнувам ден рожден
с къшей хляб и малко леща!... ...
Исторически парк
Парк на историята ни съгради се сега
в едно красиво кътче от България.
Влез в него и си спомни историята
на всички българи останали в паметта. ...
Живот – недорешена кръстословица
посветено
Тя знае всичко… Вестници продава.
Решава кръстословици – на ден по пет.
С тях игнорира хорската гълчава ...