Стихове и поезия от съвременни български автори
В един зимен ден
/ откраднато от Нета,... от неизвестен поетес /
'' Тихо си сипах ракийка една
галено шипе гърлото тя...
Бавничко на плота режа мезе ...
Хайку-ма 5
между двата си бряга
стои си все в плен
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема „София Филипова” 2024 и не спечели награда.
Островръхчо и Заобленчо - 4
Очички любопитни в мене гледат.
Те в пясъчника скочиха със щастие,
но накъде ли трябва да поемат!
– Заоблен си и лесно се търкаляш, ...
***
Песъчинките скърцат в зъбите,
влизат в очите, дращят душите ни.
Изплъзващи се мигове ни
връхлитат след време, ...
За грешката и прошката
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
Без заглавие
останал сам на тази гара.
Настръхнал, посинял от студ,
оставил нейде прокълнатата си дарба.
Знаеш сам, последният вагон ...
Прибирам се във своята душа
… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –
и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,
зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,
и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей! ...
Предколедно
когато вятърът навън фучи!
Когато те прегръща тъмнината
и всичко в миг потъва във мечти!
Обичам аз във нощите студени ...
Вечният зов
Американският либерализъм поведе хорото,
с лого на президента-боклукчийския камион,
комично двуличие с посока оскотяване на обществото
в тъмните дебри на американския Вавилон. ...
За истината и прошката
Търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редим пак рими ...
Изречено във виртуала
Нима живея в свят на глухонеми?
Кому да кажа тихичко: – Здравей!
По улиците бродят джи-ес-еми! –
вторачени във своя тъп дисплей. ...
Заключени двери
Всичко зад тях е на ужким,
но дефакто си е жива реалност,
в която за разлика от другите
аз малко по инак попаднах. ...
Дюшеш за дядо Валери
... все по-често напоследък се усещам адски стар,
вече не звъни съседът, не излизам на пазар,
в пощенската ми кутия паяк примки си плете,
бира спрях дори да пия със картофките соте, ...
За празниците вече иде време
показва дни до Новата година
безспир нататък се върти земята
и времето на старата отмина.
Какво да пиша в дневника за тази: ...
Обичаният човек
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...
Обичам
Обичам във бялата зима
звънчета да пеят за мен,
следите от теб да открия,
забързана в белия ден. ...
Причастност
Към света, към човек,
Към група желана, към
Всяко същество, растение,
Ил стихия, причастност ...
Чети го стиха ми, на глас го чети
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
Снежен повой
имаше врата на нея вчера.
Вечно се оплаквах от студа,
но къде пролука да намеря?
Този сняг се сипал не насън, ...
Бяло
снегът изсипал се отгоре.
Града не мога да позная,
напълни се със снежни хора.
Врабченце чурулика гневно, ...
Пред иконата в навечерието на Коледа
Проблясват меко ореолите.
Със благославящи ръце
душата ми докосвате.
И двамата във мен ...
Влюбена поезия
от къдрава щастлива лава,
как тихо и красиво влезе и
във всеки миг растеш, изгряваш,
и свети ти косата нежната ...
Оптимизъм
загубите са дълбоко осмислени пъзели
за да може вятъра пак да надува,
платната изпрани с шампанско и сълзи.
Така се най-добре поумнява ...
Към Бога
Боже що да сторим!?
Виждаш ли ги тия?
Те от твоята щедрост
правят търговия. ...
Цигулката на вятъра
трупат време за полет, тишината зазиждат,
от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,
от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.
Дъждовете не слушах и къде ли не бях: ...