Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Конско

Конско
Казваше ми мама да не палам*, тъй далечно, нежно, кат Непал...
С тая мантра учих се да страдам, и постигам - що съм измечтал.
Пусто его... исках да съм моден! Аз, поетът - яхнал свой Пегас!
Падна ми се мелез невъзможен, Квазимодо - ще му носи праз. ...
1.6K 4

......

Едно дихание замръзва,
светът застинал
тъне в хаос.
В очите твои звездни
не проблясна радост, ...
929

Една?...

Исках да си запаля цигара,
ръцете ми се разтрепериха и паднах...
В бездни от сълзи и хаос, отново търесех ТЕБ - напразно!...
И пия болка, дишам болка, с мене е
дори в съня... ...
742 4

Греховно приятелство

Защото си тук, когато ми трябваш,
защото си мил, когато боли,
защото ме слушаш, дори да повтарям,
защото ти вярвам, защото си ти.
Защото споделям, а ти ме кориш, ...
1.9K 1 2

Драка ;)

Миниатюрна мисъл, неузряла
в мен тази нощ се вмъкна и полепна.
Започна да расте, да избуява,
и дръзко, съблазнително зашепна.
Затърси после в синкавия мрак ...
1.4K 35

Защото

Защото пясъците са засипали
тъгуващи за лято водорасли...
Защото гларуси, от студ пресипнали,
мълчат над дюни непораснали...
Защото във черупки са заключени ...
1.1K 25

Sandy boy 🇬🇧

In a state of sick inspiration
I created a human of sand,
As a blessing or a damnation
Fell in love with the deed of my hand.
And engulfed I was watching its features ...
1.3K 2

Цветно

ЦВЕТНО
Свършиха на Зимата
всички бели гримове.
Поднасят на площада
цветя зелени мимове... ...
790 14

If you kiss me 🇬🇧

Based upon the greatest hit of Mungo Jerry It's a secret
from 1976
When I met you autumn wind quieted down.
Birds that migrate sang a song, landed down.
World gone mad and became magical. ...
1.5K 1

Do we really exist?

We’re sending the day
We’re sending the night
We’re sending the years
We’re sending the world
Do we really exist? ...
1.3K

Ден и Нощ

Ненаписани откъси, неизказани думи.
Неразделни точки няма да поставят.
Тяхната раздяла ще е вечна.
Няма да се сбъднат мечтите им.
Обречени са на болка безкрайна. ...
843

Разпалване на тъгата

РАЗПАЛВАНЕ НА ТЪГАТА
Светът като че ли е ослепял
за тайнствата, които го обграждат:
снегът реди кристал върху кристал
над храма на вековната ми жажда. ...
1.2K 16

Следобед

Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и не знаех коя съм... ...
814 4

Вечер първа

Каква прекрасна
майска вечер....
Обсипано небе
с звезди.
Щастлив съм аз! ...
678 1

Празна

Стопявам се нейде във тихото.
Дебна светулки из мрака.
Привидно блажено усмихната,
душата притихнала... чака.
Погалих изстинали залези - ...
759 1 2

Мечта

Кажи ми как по своему аз да живея,
щом моят ум е собственият ми палач,
към теб не дава да съм устремена,
и всичко, което съм обичала,
потапя в здрач. ...
911

Българи

Буйно племе вече оскотяло,
незнайно дълъг път е извървяло.
Начало славно, а краят жалък,
и днес се бори за следващия залък.
Във таз борба страшна ...
675

Може ли с теб?

Може ли да къпя живата роса с тебе
и да гоним лунните цветя?
На стените да окичаме сезони
и в очите си да търсим наши небеса?
Може ли в полето да се борим ...
652

Нов прочит

Ще има в живота ни бури. Ще има
стихии помитащи всяка надежда.
Пристъпвайки тежко житейската зима,
нечакана идва и мрачно поглежда.
И всичко във нас до премръзналост плаче. ...
1.2K 13

Двупосочно

Двупосочно
Има пътеки -
никъде не водят;
не е за всеки
правата посока! ...
811 1

Кладенец

Пред мене кладенец дълбок,
издялан с камъни масивни.
От вътре пеещ водоскок,
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина ...
624 2

С теб

Знам от приятели...
Жилава пръчка съм...
Нищо не струват
ни коне триста - яхнати,
нито пък - някакви дяволи. ...
1.2K 2

Сакрален сваляч /скицирано себепознание/

смразяващо синеочие
силнотоково
свенливо сатрапно
стимулира сутрин
сприхавите сетива ...
1.6K 2

Сам

Лежи на плажа русичко момиче,
едва изгря сребристата луна,
горят очите и текат сълзите,
но не разбрах аз нейната тъга.
И тъй небрежно, седнах аз до нея, ...
1.2K 1

Обичай ме, нататъка е ясно

Обичай ме, нататъка е ясно
Ръцете ти въздишаха по мен.
Косите ти увих по страховете си.
Пленила си ме още онзи ден,
във който зърнах пръстите ни сплетени. ...
1.1K 7

Социален проблем

Навън гледам седнал беден човек инвалид.
На тротоара плаче този онеправдан индивид.
Напразно надява се на някаква милостиня.
Ние често забравяме за родината кат светиня,
какво остава за болни, бездомни и сакати. ...
729

мечтано сбъдване

И някой, някъде мисли за мен
по изключителен начин.
За него, единствена, в мрака пленена
живот, оцеляване знача!
Дори неестествено и в самота, ...
810 3

Зад залеза

Аз слънце изпращам в простора прозрачен
към залез вечерен в морето червено,
с очи натъжени и с поглед вторачен,
със част от сърцето във мъка кървено.
С тъга осъзнавам: добре ми е бùло, ...
622 7

Това ли искахте в осем'сейдевета

В живота има шокови моменти,
прииждащи без повод и без ред.
На петдесет узнаваш с изненада,
че орган е не само "стърчащият отпред".
Шкембета, бъбреци, сърца, далаци ...
1.3K 1 6

Не казвай, че ще ме забравиш

Не, не казвай, че ще ме забравиш...
Няма да забравиш, знам това.
И без мен нататък ще се справиш,
но ще бъдеш сам. Боли така...
Ръцете ти ще станат твърде груби ...
1.2K 1 3

За любовта

Недей обяздва чудото любов!
Закрета ли по коловоза равно,
ако не срещне скоро някой ров,
ще изтлее мъчително и бавно.
Ще се превърне в пепел или в дим, ...
987 1 7

Езичник...

Езичник...
Не искам дом спокоен
да бъде Любовта,
не ме превръщай в спомен
останал след нощта!... ...
765 3

Монолог на "Наблюдателя"

Монолог на "Наблюдателя"
> По всичко личи, че онова,
>
> което си е проличало досега
> ...
927 10

За смисъла и още нещо

С живота се бе примирил,
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане. ...
958 5

Днес

Разочарована от очакванията,
които нямах
и очарована от разочарования,
които не очаквах.
Днес... ...
744 1

Един бял лист

На Н. Казандзакис
Като жестоко
бяло огледало
е мъничкият лист
и връща ти това, ...
2.5K 25

А сега накъде

А СЕГА НАКЪДЕ
Люшкаха ме много ветрове
по своите посоки.
Влачиха ме в мътния си гняв
разюздани потоци. ...
1.3K 9

Лястовици бели

Децата ни пораснали незнайно,
отлитат като лястовици бели,
улисани в сиво ежедневие,
не виждаме посоката къде е.
И питаме се заедно защо ли, ...
1.6K 4

Онази

Не ти домилях и останах ти чужда.
Макар, че в нощвите за моите хлябове,
покрита с горчива мая от ненужност,
замесвах и нея - онази без тялото.
Онази - със стойност по-малка от риза, ...
847 11