Стихове и поезия от съвременни български автори
Има надежда
I
Животът е пустиня прашна,
пустиня жарка, пустиня грешна.
В нея ние сме скиталци ...
Исках само да споделя
страхуваме се от смъртта.
Казвали са всички адепти-аватари,
че тя е само врата.
Не знам дали докосвала ви е тя ...
Епитаф на българския политически цистит
Нашта мъничка страна
е известна по света
с политици именити
и със тях сме ний честити. ...
На ръба
Аз съм на ръба. На пръсти.
Очи затварям за равновесие -
иначе политам в тази бездна
и по зъберите остри на парчета ...
Един мъж и една жена...
В едно неуточнено време
на някакъв полусезон,
край някакво море крещели
жена и мъж със яден тон... ...
Партия на пембените
ще има партия и на “Пембените”.
Микроби, вируси – ще защитава.
Нали и те са живи същества –
те също имат право на правà! ...
Жажда - 2
„Вода не утоляет жажды
я пробовал ее однажды.”
А.С.Пушкин
А Любовта ли кратко ни обвърза ...
Търсене
в завивка от скреж
и луната
да ми каже
че съм хубава ...
Завръщане
за живот...
летя
виждам теб...
птица ...
Тази топла, топла зима
Обичам те! Затова тази зима
е толкова топла. И затова
боли от нежност и топли длани.
От тишини, шепот и човечност. ...
Изповедта на един малолетен старец
!
О, майна,
старая се да не допускам в тялото си
стареца. ...
Бате Бойко космонавт
нито пък е преговарял с него в тоалетната своя.
Той е най-големия бисеропроизводител на Земята.
Няма съюз с АБВ, каза Нийл Армстронг от Банкя, нацио моя!
Носи се в орбита "славният" ни супергерой! ...
Поема за баща ми (откъс 4)
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
От всичките сестри и братя,
баща ми се родил най-млад,
и от това по-късно патил, ...
На 20 x 2
във тяло 40-годишно,
обича и страда, без глас се вълнува
за мигове в дните предишни!
Душата ми млада не ще да приеме ...
Земята сякаш спира
не чувам нищичко - попадам в плен.
Усмихната във погледа ти се събирам
и няма по-щастлива от мен.
Разцъфнала в случаен допир, ...
Любов
Ти си всичко в моя свят!
Обичам те! Завинаги ще бъда твоя.
Само моля те, остани!
Нощта е потънала в безброй звезди. ...
Есен
капят бавно моите сълзи.
Няма ли да дойде и за мен пролетта,
усмивка на моето лице да изпълзи.
Сърцето ми е като тънък лед, ...
Там, зад хълма
наредени край пътя,
сякаш сгърчили клони
във предсмъртна агония.
Тези ивици суша, ...
Излъгани
крием болката, сълзите.
За да можем да живеем,
губим себе си в тълпите...
Чужди на света родени, ...