Стихове и поезия от съвременни български автори
Руска и Михал
Отидох в селото на тате.
Живеят хора там богати
с труда си, с орната земя!
Преди към вкъщи път да хвана, ...
Героите трябва да се помнят
Ти, Паисий,
си казал сам:
,,Миналото да не помним -
това е срам!" ...
Една езда
Първо гривата му решиш с четка,
после слагаш потник. Силикон. Седло.
Гамаши. Трензела. Юздечка.
Дърпаш стремената - ето конско облекло. ...
Фалшиво...
Рекламите - буре с барут.
До тебе застанал съвсем непознат.
Отвънка светът - причаква те луд.
Тръгваш нанякъде - грешен завой. ...
Пролетно
и радостна бягам навън,
сред дъха на горски шубраци
да поседна на стария пън.
Затрептява просторът, ухае, ...
Разминаване
от чудни кривини ми водиш чувство за болеж,
остави славянското и френското изкуство,
остави идеята, че си младеж.
Не се напаснахме и толкова, накриво ...
Полубожество
Ръката - топлина.
Очите - светлина.
Устните ти - мекота.
Гласът ти - долина. ...
Идиофон!
Писка чайник на котлона
Дразни
Аз бърборя с телефона
Думи празни ...
Посветено на В...
нежно, Светло,
къде си в нощта сега....
... пак събуди в мен поета
с Любов и мъничко тъга... ...
Сън съм...
Сън съм…
А реалност почуква в съня,
да отворя ли светъл прозорец,
от където се спуска деня, ...
Някой ден, щом си скъсам каишката
и ще хукна напреко през тръните.
Всички навици, дето ми писнаха,
като кожа след грях ще захвърля.
Ще търкалям нелепите спомени, ...
Времето… миг от вечността!
Времето, безкрайността на вселената
или миг от вечността,
така странно понятие.
Времето, то помага да изчезнат раните, ...