Стихове и поезия от съвременни български автори

256.4K резултата

Трошливи мисли

ТРОШЛИВИ МИСЛИ
Отдавна не бях се замислял
Над някои прости неща –
От сложност тъй често хартисвах,
Че беше ми втръснал света. ...
1.1K 7

Aз толкова обичам да греша

И няма нощ, и няма ден в затвора на моята изстрадала душа,
но опрощение за греховете си не моля... Аз толкова обичам да греша...
Последната ми грешка беше вчера, заби се като острие във мен,
като огромен леден блок ме разтрепера и оттогава няма нощ и няма ден...
Не бих помолила за милост и утеха... ...
1.3K 13

Най-страшната присъда

Беше просто. Ясно и болезнено.
Знаеше се във началото, че ще кървя.
Но не обичам дребни сметки и купони.
Запаля ли се – значи ще горя!
Наясно бях какъв си. ...
767 1

Мелодии

разтапям се
по звуци от пиано
по черното и бялото
на топлите клавиши
като последна свещ ...
1.1K 2

Моли пострада

Моли пострада
Моли падна от леглото
и удари се жестоко,
мама бързичко я взе,
че изглежда много зле. ...
1K 4

Мама

Прозорецът още във тъмното свети,
уютно е, вътре си ти.
Вратата, заключила стари тапети
отваряш със мокри очи.
Протягаш ръце и прегръщаш ме. Имам ...
1.3K 15

Мамо, лъгала си ме

Мамо, казваше ми ти,
че сърцето не боли.
Лъгала си ме, нали?
Миналият ден усетих нещо;
сърцето мое се скова ...
1K 1

Обожавах те

Обожавах те ...
Обожавах твоята усмивка
Обожавах твоята прегръдка
Нямаше никакво значение дали е сутрин или вечер, щом ти бе до мен
Но ти тръгна си така внезапно от мен, че сякаш изтръгна себе си от мен ...
820

Плиска

е била някога столица на велика държава.
Сега е само автобусна спирка в столицата
на несбъднатите блянове.
1.1K

Някой ден

Някой ден
казват че бързо се става голям
хич не е бързо - отдавна го знам
думи вълшебни използвам дори
и ги повтарям с молба до зори ...
907 13

* * *

Ако се умориш да търсиш и да скиташ
и спреш пред прага плах и непознат,
ако за нищо не ме молиш и не питаш,
тогава ще те пусна в моя свят.
Ако пред прага думите забравиш ...
1.2K 10

Жена

Осъзнавам нежната ти красота,
форми меки силно ме привличат.
Облечена в чудесна голота,
движенията бавно те събличат...
В очите виждам твоята душа - ...
869 2

Две ръце

Две ръце протегнати във мрака,
други две очакват да допрат.
Кажи ми, твоите ли са, за да чакам -
към светлината да ме поведат?
Кажи ми, за да зная, че си ти. ...
984 1

Паралелен свят

Нощ се спуска бавно, бавно
над утихналия град…
Аз потъвам някак плавно
в свят далечен, но познат.
Там пристъпва тихо, тихо ...
1K 12

А уж съм фраш с опит?! Вятър.

І.
Ако можех някога случайно
живота си да почна отначало
с опита натрупан през годините
и мъдростта складирана във бръчките, ...
1.5K 10

Твоето наказание

Твоето наказание
Раняваш ме - отново.
Та чак се чудя как съм още жива.
Начало - ново.
Къде започва, е, не съм открила. ...
1K 2

Дарявам ти днес

Дарявам ти този момент!
В него съм искрена, истинска
и в поглед разголен, смутен
опознай моята приказка…
Ще откриеш детински копнежи ...
781

Модерни времена

МОДЕРНИ ВРЕМЕНА
На стари години аз станах хакер.
От компютри малко си имам хабер.
Творби изпращам - не е на хакерне
с млади и стари в сайта станах авер. ...
759 5

Щастие

Щастие
Умре свинята ми щастливъ,
усмихнъта дури...
В муцункътъ с лемон и слива
и препечената кожичка блести! ...
1.4K 6

Писмо до старата любов

Здравей! До днес, незабравима!
Че бяхме обич несравнима.
А спомняш ли си още, мила,
и нашата любовна сила?
Останала си - знам - самичка, ...
787 2

Разбрах

Разбрах - няма да дойдеш,
не ще те посрещна,
не е писано,
ти не пожела!
Строфа като сълза. ...
697 4

Нежна е Нощта

Като път се простира пред мене Нощта -
виждам сенки и мисли вградени случайно
... и Живота - самотно ухо на игла,
за която конецът се свършва
внезапно.
1.3K 5 10

Обичам

Обичам самотата.
Обичам и тишината.
Когато сутрин слънчо
през прозореца наднича
и слънчево зайче по стените тича. ...
1.3K 2

Обичам

Обичам очите ти пъстри -
вечно мога в тях да се взирам.
Обичам ти устните плътни -
целуваш ли ме, от сладост замирам.
Обичам косите ти гъсти, ...
1.2K

Сега съм...

Сега съм...
В гнева на своята зрялост
по-голяма съм от живота,
неизбежна съм във своята мъдрост.
В анонси на цвета на твоята личност ...
1.3K

Спомен

Не съм аз,
но тогава кой съм?!!!
Животът ми е пълен пас,
живея го, но жив не съм...
Не съм аз, ...
1.1K

Червената боя

Червената боя забърка Дядо стар
по дяволска рецепта на друг брадат другар.
Той горе в планината забърка я завчас
и като зла прокоба остави я за нас!
Пренесе той боята в най-дивата страна ...
997

Бабини неволи

По горската стръмна пътека
тътрим се в редичка.
Някой пъшка, друг подскача,
стигнахме до нашата полянка.
Цялата от слънцето огряна, ...
706 2

* * *

Безсезонно
Някак странно е всичко това.
Песента е без глас.
Листопадът без есен.
Любовта няма собствен сезон. ...
876

Един въпрос

Гледах я аз
майка с количка.
Тросната винаги
нейна привичка.
Кара се тя ...
691 1

Продавам любов, господине...

Продавам любов, господине.
Купете. Евтино я давам.
Не съм от изнудвачките. Не съм.
Размяна на потребности... и заминавам.
Набързичко купете си любов. ...
1.1K 9

Ръцете помнят

Ръцете ми се радват, че те помнят.
Щастливи са, че имат дълга памет.
Държат те в отпочиналия мозък
на дланите си и те благославят.
Ръцете ми те помнят от момиче. ...
1.3K 12

Поема за баща ми (продължение № 2)

продържение № 2
2/ Щом заговоря за родата,
започвам с дядо ми Иван,
Той бил известен по селата,
със имено Дели Иван. ...
779

Другият

Той знае - да ме обича
е пълно безумие.
Затова всяка нощ е различен
и все по-страстно ме люби.
Той може така да целува - ...
766 4

Щях да ти простя…

Понякога си мисля, че си привидение,
мъглявина, призрак, миг от сън,
събудил поетесеното вдъхновение,
но не просъществувал извън
очертанията на зениците ми ...
762 3

На добър път

Пак на път тръгваш, приятелко!
Приятно ми беше да си край мен.
Видях те... весела, влюбена,
спокоен съм вече, а бях така притеснен.
Сърцето ми беше хванало плесен, ...
1.1K

Не ме е страх

Не ме е страх от дъжд пороен -
родена съм под хиляди звезди ,
Вселената на дланите ми е заспала
и милвам я дори и да вали...
Не ме е страх от океана, ...
1K 4

Запустяло село

Наше село е поело
някъде в небитието.
Няма хора – няма село.
Плюло си е на късмета.
Тук останали са само ...
843 4