Стихове и поезия от съвременни български автори
Контрамузно
включи се във модните тенденции.
Номинира бялото за черно
и ми хвърля някакви претенции...
Влече я изотвътре да стачкува, ...
* * *
Бута,
разкъсва
и дърпа,
подмята я както вълните безпомощна лодка ...
Откровение на Орешарски
Хората пак размотавам.
Не разбрахте - кукловодите не избирате.
Не ми пука за вас, ако ще и да умирате.
Вечна слава на българските олигарси. ...
След него
ми каза той, а после си отиде.
След него ме докосна само вятъра,
и спомена, че съм била щастлива…
„След него“, как трудно се изрича… ...
Отиват дните
отнесени като листа,
а аз оставам многократно,
едва спасен над Пропастта.
Света без мен ще съществува, ...
Дъжд
Милиарди сълзи се сипят от него.
Тежки, парещи, задушават земята.
На скъсани, употребени души.
А моите сълзи мълчат... ...
* * *
аз ще бъда тук
и пак ще чакам...
защото търпението ме научи
да разбирам ...
Фобия II
Безкрайно се уплаших от очите ти,
които ми се взираха в душата.
Сега без страх заспивам във ръцете ти.
Сега със теб е нежна тишината. ...
Над нещата
да се издигнем безуспешно.
Притиска ни с крило тъгата
и ангели сме, ала грешни.
Препускаме си "през нещата" ...
Дете и хвърчило
Яростно коня на живота си яхнал и с всичка сила ти напред летиш!
И препятствие да срещнеш го прескачаш и пак намигаш на живота!
И при бурите за мен избавление има!
Ти спускаш от душата си към мен спасително въже! Аз оплитам мечтите си ...
Сирашко писмо
Мила моя мамо,
ти самичък ме остави...
Бил съм месец само,
хвърли ме, забрави! ...
Следа
На верандата тя седи - свита, скрита, пее тиха песен.
С полузатворени очи потъва в тъмнината,
само мрак и цигарен дим открояват красотата.
И ето пак докосва с устни запалената между пръстите цигара, ...
Звездичка
е като рубин и злато -
но в България я свиха без следа.
Смъкнаха я от пилони,
от елхички, от пагони - ...
Светци и грешници
И срещнаха се двама. Той и Тя,
един за друг създадени от Него.
Две половини на един плод цял,
тялом и духом за съюз родени. ...
Мечти...
Към залеза бързащ денят се задъхва,
Живота притихнал очаква нощта,
а вятър подухнал дърветата лъхва
с вечерният дъх от мечти и цветя... ...
Стената
лека-полека,
а народът разгражда се
сякаш от няколко века.
Стената на недоверието, ...
Сиво
отвратителни нощи и дни,
отдавна изгнило е семето,
всичко у мене изтлява, боли.
Работа ме притиска до стената ...
Това ли е причината?!
Понякога се лутам и не зная
къде да поприседна за почивка.
Понякога се скитам подивяла,
объркана, тревожна и самичка. ...
Душата ми е само миг
А себе си така раних... в платното на живот - художник.
Откъснах се от свята пръст. И виждах те във мен подире.
Във мъничък човешки ръст. А безбрежен е почти Всемира.
Разходих се по чуден мост. Нарисувах си цветя - градини. ...
Юнона
В безвремието диша топлина... една звезда
във ангелски крила, искреше с дивна красота.
Пъплеше през нея тъмна сила, с ревност дива вляна,
вилнееше неудържима, бясно в ложето на Храма. ...