Стихове и поезия от съвременни български автори
Откраднати пари за болниците(1,5 милиона)
Затова, българино, не си трай,
когато някои лекари за сметка на него крадат,
защото и до гроба могат да те доведат!
Лекари откраднали 1,5 милиона лева от болниците за сметка на здравето на хората. Със стихотворението си изразявам възмущението си от безразличието ...
Тъжно пълнолуние...
Лунна светлина извайва
тъжен образ от нощта,
нощна птица се окайва
нейде... Клета... Сирота... ...
Край тъмните поляни на Всевишния
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва - ...
Дали да...
Е истински вероятно
Дали да възкръсне отново Христос
Да чакаме и да се надяваме
Дали ще успеем ...
Любов ли е любов без лудост?
Всъщност, лудост ли е любовта?
Очакваш ли вълшебна радост,
отдай ми нежност, топлина.
В тях е магичната ти лудост, ...
Ноктюрно
Неземно ме целуваш -
устните ти захаросан мед!
Космично ме жадуваш –
ръцете ти по мен навред! ...
Утре никой няма да ни помни
даже праведници да умрем,
просто хората забравят бързо,
а животът все напред тече.
Затова сега живея ...
Нигредо
Някъде далече в пъстрото поле,
ти ми се усмихваш, носиш ми цветче.
Толкова ме трогна, взех цвета с мен,
нещо ме докосна, нещо ме превзе. ...
Приятелство
Камарад, приятелю обични мой, Амиго,
приятелството е камък безценен, най-скъп,
не го ли опазиш, после върви намери го
по своя си трънлив, незнаен и кратък път. ...
Копнеж
Цяла нощ валя, валя, валя...
Цяла нощ, сърцето – до полуда
все за тебе, обич, ме боля!
Цяла нощ посягах да те хвана, ...
Катуница 5
Ромът вина за Ангел не изпита -
живот чужд няма значение голямо.
А нашето общество е нямо,
че някакъв неморален мафиот ...
Пътека към съня
Шепне тишината в полумрака
като извор непорочен във нощта,
а с огърлица окичен необята
търси лунната пътека към съня. ...
Смъртта на Поетите...
Погиб поет невольник чести...
М.Ю.Лермонтов
Поетите умират на дуели!...
... Поетите умират като птици ...
С вяра лична се променям
Не мога даже да заплача,
замръзнали реки са чувствата…
Пак думи се редят безгласно,
в главата смисълът пречупват. ...
Безлюбовен сонет
Дали и аз не те обичам вече?
Край теб по навик, може и да преча
на нови в теб покълващи мечти.
„Обичам те!” – отдавна неизречено… ...
Дневникът- Привечер
опазил своето
наситил се на чуждото
денят
прибира се ...