Стихове и поезия от съвременни български автори
Псалом 199
душата ми стене.
Наоколо - пълно бездушие.
Аз - на колене.
Хората търсят богатство - ...
Лицемерието на Бареков и сие
ухилено, ласкаещо и мазно
то знае, че е ценно за раята
и се раздава като за последно... безобразно.
Усещам го как броди за души ...
Танка
пейзажа в чернота.
Въздухът тръпне.
Задушлив пушек се вие
унило към небето. ...
Дочаках те
И днес животът ми е тъй прекрасен.
Щастлива съм, когато съм във твоите обятия.
И когато своите песни ми пееш безгласно.
Щастлива съм, когато мога. ...
Тогава, когато...
нокти забие свирепо
в крехкия свят изграден
и той се разпадне нелепо…
Тогава, когато внезапно ...
Багри в картината
Рисува творецът картина поредна
и пак недоволно поклаща глава,
понеже е същата - сивкаво-бледна,
навяваща скука и мрачни слова. ...
Оставете ме на нея
Нека никой не види пороя от очите,
стихията в мислите.
Само студеният вятър да ме съживява.
Луната лицето ми да разкрасява. ...
* * *
не страдам,
и не се упреквам...
просто се случи така -
ти искаше едно ...
Носталгия
Какво ще стане с таз страна,
какво ще стане с моята родина!?
Превърнаха я в руина, а беше
грейнала градина! ...
Метаморфоза
след бурята набъбваше райграс
и там тревичка малка, като него,
в зеленото растях в захлас...
Така полека ширна се полето, ...
Гости
Небето над града пропадна -
блеснаха звездите голи.
Навън е лято - стана хладно.
Душата милост моли. ...
Маслинови проблясъци в очите ти
остави ги да не се познават.
Остави ги да се лутат и да търсят.
Остави ги и погледай
на маслината през малките листа ...
Каменни лица
Струят през вените ми ледени сълзи, горчиви,
и вятър от въздишки лъха във душата ми студен.
И каменни лица от бездната, отправени към мен
със свърнали очи, пресъхнали от самотите диви. ...
Ехти от стъпките
цялата вселена.
Въздишките на времето
звънтят...
От всичко е ...
Ти
Ти си брегът, където е пристанището.
Пристанището, в което сърцето ми
пусна котва и притихна в обичане.
Даде ми изгрева светъл и капчицата роса, ...
Дори и цяла вечност да измине...
Ръцете ми вземи! Не се променяй!
Защото знам, че вечно ще те има,
невидима и спряла се до мене.
Живееш като неспокойна птица, ...
Огън
завивките потъващ пясък,
усмивката желание издава
в очите онзи мистериозен блясък.
Очаквайки, прехапваш устни. ...
По Перущенски
С Гочу, фчеръ бяйми нъ пъзари
зъ мръфкъ нящу дъ си земим,
амъ па нъ камък нъ удари,
ич ни ни устанъ времи. ...
Твоите очи
Не! Не ме докосвай! И целувките си ги вземи!
Не ще го понеса! От тях така боли…
Не говори дори – достатъчни са твоите очи –
те ми казват всичко… без лъжи. ...
Не виждаш ли
на очите ти стона и на моретата ти синьото?
На пещерите ти болките. И в онзи ден,
на Фрина с очите когато погали
ръцете ми, ръцете ми търсещи, не виждаш ли, ...
Есен във Велико Търново...
...А град ли е, или икона
и истина, или поверие,
но той виси пред нас на склона-
от Слънце, Есен и Мистерия ...