Стихове и поезия от съвременни български автори
Когато не съм...
Как мне грустно!... Как весело мне!...
Я левкоем цвету на окне,
Я стекаю дождем по стеклу,
Колыхаюсь тенью в углу... ...
Бил ли си толкова влюбен?
Че не знаеш дали да плачеш или да се смееш?
Толкова влюбен, че постоянно да се тревожиш,
че останеш ли сам, няма да можеш да живееш?
Бил ли си толкова влюбен, че болят те гърдите? ...
Розите са за поети...
а розите са за поети...
разказваш ми с любовния език
за парещия дъх в лалето.
Отвътре рониш ме в искри, ...
Черешова задушница
Покривка на земята,
там - хляб, житò и вино.
Приседнали в тревата
и няколко роднини. ...
От татковите рамене
едно невръстно момченце каза, че баща му искал да го направи приличен човек
и затова го взел със себе си...
Дълбоко се развълнувах и написах "От татковите рамене".
Голям съм… ...
На гурбет
мяташ се, сънят е лош, а леглото ти е тясно.
Пот се стича по чело, натежало от умора,
впримчена в това русло, на отрудените хора.
Плачеш тихо и без глас, за децата, за дома си, ...
Бленувана среща
отразена от тихите морски води.
Там, където дъждът леко ръми
и изписва във пясъка наш'те мечти.
Там, където слънцето грее ...
Грозде на небето
си замина една есен
след това - тя
сега последната му
недовършена бъчва ...
Морето в мен
Морето в мен е прекалено тихо,
не го люлеят бури и цунами.
И бисерите в него се стаиха,
потънали в надежди неразбрани. ...
Зад един прозорец
зад един прозорец тук: оковите им ме зоват.
През него виждам много хора - повече бездушни,
с голям товар от нужди най-ненужни.
Аз не искам техните богатства да приема ...
Далечен връх
(на родителите ми – с обич)
Вестявам се понякога за малко –
по мръкнало. Добрата дъщеря.
В тревясал двор безмълвно вяра дялкам, ...