Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Къде и кой

Къде ме викаш, тишина?
Къде ме пъдиш, песен?
Къде остана ти, Земя?
А ти, Небе, къде си?
Като да чувам гласове? ...
1K 8

Не ме прошепвай

Недей. Не ме прошепвай в мрака.
Съших си тишина от три разпятия,
сега сред дървените им ръце стоя.
Не чакам.
Никого не чакам. ...
1.1K 3

За мушкато, филандендрон и една оса

ЗА МУШКАТО, ФИЛОДЕНДРОН
И ЕДНА ОСА
Мушкато на преклонна възраст
напъпи и изкара цвят.
А коренът му с напън сетни ...
1K 5

Хитрост бойкова

Румънски тир прегази кола
край гара Яна.
Бойко използва това,
за да си направи реклама.
Казал пътят в събота да се открие ...
636

Обич на точки

На Ивка
с много топлина
Ти спомняш ли си рокличката твоя -
бе снежнобяла с точици червени?
Тогава беше малка, мила моя. ...
1.7K 1 41

Празни

Поезията губи сякаш смисъл,
щом празно е сърцето за копнежи.
Записвайки на лист ти всяка мисъл,
рискуваш да я прочетат невежи.
Решиш творец да си - това е бреме, ...
952 1

Като от картина

Като от картина
В покоите мои имам картина една,
гледаща в нищото млада жена.
Ръцете ù вяли, отпуснати, мъртви,
погледът - влажен, сякаш от кърви… ...
644 3

Само Луната вечеря с въздишки

(Вегетарианство с порция месо)
Човек яде всичко що расте по таз земя
или това, което се побира в алчната уста.
И най-кроткият изпитва апетит,
и най-добрият няма насита. ...
1.3K 22

Балканска дивотия

Край яслата са - демагози,
необременени от морал,
които ни покриват с рози,
а зад гърба ни пръскат с кал...
Обсипват ни със думи мазни, ...
544 1 1

Слънцето е Бог

Не е ли слънцето в небето
космичния безсмъртен Бог?
Не грее ли ни то додето
луната мие своя рог?
И в пътя си - за нас безкраен, ...
544 4

Ще дойдеш, зная

Ще дойдеш, зная
Ще дойдеш, зная. С дъжда.
Ще докоснеш съня ми,
с нежност ще го сториш.
И тишината ще се сгуши, ...
722

Портали

Портали
Разхождах се из този град със славно минало
В един загубил блясък стар квартал
Край здание от времето почти се сринало,
Подпряно в сив портал, от окис почернял. ...
830 3

С дъжд от лилии поръси ме

С дъжд от лилии поръси ме
В нощта, през която разцъфтяха от обичане
най-ранните лилии. Тръгнах. Невидим вятър
премина по мен и посипа цветчета. И искане
заваля. Бял цвят. И аромат прелестен. Остър ...
802 11

* * *

В мъничката ни, забравена от Бог държава
се бори всеки за пари и крехка слава
с тленност да запълни той очите,
очите завистливи на глупците....
Не хора, а хиени сме сега, ...
924

Ти си

Ти си реална, но реална не си.
Ти си случайна, но случайна не си.
Ти си съдбовна, но съдбовна не си.
........
Ти си моя... но моя не си.
1.4K 6

Глътки от пиянотеменужени вечери

* * *
Две палави деца на шарки
пунктират синьото небе,
възседнали светлинни палки
гонят се безкрайно във захлас, ...
2.1K 12

Божественото в Любовта...

Божественото в Любовта...
Недокосната като капките роса по тревите,
във които са се скрили първите слънчеви лъчи;
нежна като аромата на дивите цветя;
възторжена като песента на птиците ...
709 2

Среднощно

Гълъбе,
защо не спиш,
а по прозореца
тихичко почукваш,
пърхаш нервно с криле ...
989 4

Огледало

Не се доближавай,
аз съм огледало и собствения си образ ще видиш
и себе си ще харесаш,
а огледалото с моето име ще наречеш.
Доближаваш се бавничко, ...
699

Измислица

Обичах да се взирам във небето, във полята, във звездите..
Обичах да се вслушвам в птиците, в песните, словата, в мислите...
Обичах да си мисля, че те има, но си далече – някъде в мечтите...
Обичах да си казвам, че те има, не до мен, а на крилете и на птиците...
И плачех заедно със твоите неволи, см ...
1.3K

Не искам друго

Не, не искам много,
само приятели добри.
Един верен приятел,
с когото сърцето да гори.
Сутрин рано да си пиеме ...
811

* * *

Странно нещо е животът!
Ту прекрасен нюанс на изпепеляваща жарава.
Ту студен като късче лед от тъмната забрава.
Събиращ в себе си мечти, хора и съдби,
рисувайки съвършеността с багри съдбоносни. ...
1K

Вдъхновение

Крачих по звездните пътеки.
Общувах със звездите.
Енергия се сипеше от небосвода.
От Млечния път пих вдъхновение.
Съзвездията бяха моята утеха.
740 2

Софийско лято

Софийско лято
Лято е в напуснатия град,
но винаги тук нещо си намирам.
Изгубена мечта и маска
от забравен маскарад, ...
647 2

Един обикновен сладоден

Тази кама сутрин
ми се стори странно тиха —
ни звън от чаши и чинии,
ни шум от старите дървета,
ни драскане на ранобудна котка, ...
748 8

Дежа Вю

Сънувах сън, как крача боса аз...
От облаците бели отведнъж
с крила небесни долетя пегас,
обязден от красив и смугъл мъж.
В усмивката му имаше тъга. ...
1.1K 5

Недостатък

Учеха ме да вървя напред.
Без заобикалки.
Не ми обясниха, че в житейския ред
има завойчета малки.
Аз не умея да вървя на криво. ...
603 1

Разстояние

Ще срещам твоите очи
и поглед в устните ти аз ще впивам.
Ще чакам думите ти, но, уви,
тъй много са стените помежду ни!
Понякога ще пращам своя полъх – ...
1.2K

Морски пейзаж

Зад облаците слънцето наднича
и нишките на своето кълбо
във утрото разплита.
Вълните с пясъка играят -
рапани, водорасли, ...
686 1

Непознат

Образ в тъмното… Обзема ли те страх?
Преглъщал съм гнева си, но достатъчно събрах…
Разбрах, че да избухнеш, признак е на слабост,
но в моменти, като този, виждаш как освобождавам свойта ярост…
И не с реална сила, а със силата на думи… ...
1.1K

Ще дойда

ЩЕ ДОЙДА
Ще дойда.
Черен като сън,
черен като лъст,
като престъпление. ...
1.3K 1

По страниците на душата

По страниците на душата
най-точно всичко е описано -
възторгът, прошката, вината,
с какво се раждаме орисани.
Какъв е прологът и колко ...
774 1 9

Едно сърце

Едно сърце, а как да побере
във себе си любов и отчуждение?
Отвън борби, отвътре страхове.
Туптежна страст за обич и спасение.
Едно сърце, за радост и за мъка, ...
845 4

Без думи

Аз мога да остана в този миг,
във който глътвам дъх от вечност,
а нощта да бъде само вик -
на слънцето, което е далечно...
Ти може да си просто тяло, храм, ...
895 1

Знам

Знам...
Хвана я за ръка и я отведе...
в някой тъмен ъгъл през нощта....
И към нея се наведе...
за да я целунеш веднага... ...
986

Назад във времето

Знаете ли вий, дечица мили,
че аз малка някога съм била?!
Не играех в детската градина,
детството на двора ми премина.
Имахме животни най-различни: ...
931

Любовта на художника

Ръката му палитрата отваря
и с цветовете четката се заиграва,
един копринен шал във бяло,
сред мислите му разпилени засиява.
От вятъра се вее размечтано, ...
1.1K 7

Очите на татко

Очите на татко
Днес бях в родното място след дълго отсъствие.
Очите ми бликнаха, усетих дълбоко присъствие.
От пространството, пълно със стари мечти,
моят татко ми говореше, като на живо почти: ...
687 1 2

Върни се, време

Върни се, време отлетяло,
със младата ми някога любов!
Ела във старото ми тяло
и ме накарай да се чувствам нов.
Върни се с нощите любовни ...
631 5