Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Уморена от хорските лъжи

Уморих се от хората и техните лъжи,
от света, в който живея и горя.
Нищо не е същото като преди -
не мога и не искам да търпя!
Сякаш не останаха достойни хора, ...
1.1K 6

Метаморфозно

Сипах си ягоди в чаша,
изядох горчиво кафето до дъно.
Пожелах си захарта - нашата,
а досега не бях проглеждала на тъмно.
Спънах се два пъти в прага. ...
788

Парче от цялото

Докосваш снега със ръката си
и усещаш ледените мънички кристалчета.
А споменът разкъсва душата ти
на изграждащите я безброй парчета.
Парчета, запечатали болката ...
1.2K 2

... в теб

Бродиш по безкрайната земя,
чужди улици пресичаш
и нанякъде с гълъб случаен отлиташ.
Търсиш нощ и ден,
но няма да намериш така жадуваната цел. ...
979 1

Тя ще дойде

Да подрани възможно е,
но никога да закъснее няма -
тя, есента за двама!
Ще дойде, ще се срещнем под листа,
където слънце ще огрява - ...
1.1K 1 1

Забравен багаж

Забравил е някой на гарата на моето сърце своя багаж -
огромен сак пълен с амбиции,
безумна смелост и кураж.
Забравил е чанти пълни с мечти,
преливащи от живот - ...
960 1

Мъничка мечта

МЪНИЧКА МЕЧТА
Нямам розови и стъклени пантофки.
Ходя боса – дори да ме боли.
Нямам шарена и куклена рокля.
Имам само дрипа, но ми стига и това. ...
907

Трудът край няма

Бездействието прави силата бледа,
докато минават минутите безспир,
а казано е, че без борба няма победа
и без положени усилия няма келепир.
Изразходвани са годините отминали ...
652 3

Въпроси

Видях те отново в съня.
Случайно. Дори не очаквах.
Душата сама те позна.
Веднага усети те някак.
А после през нас любовта ...
839 2

Вечност в окото ми

Прашинка вечност влезе в окото ми,
не бързам да я вадя.
Аз съм сламка от сено в купа,
безкрайна сгъната диплянка
в блаженството от самота. ...
623

Измислици

Запомни ме такава...
като обич и слънце -
от зори как изгрява,
като влюбено зрънце...
а на пладне пониква, ...
583

Три думички

Забравих имената на цветята.
Забравих птиците как пеят.
Зла вещица открадна ми душата,
прокле ме да се разпилея.
Покой да не намеря, мъка да не мине, ...
1.5K 3

Капчука

Капчукът безнадеждно ромони...
Той сякаш във сърцето ми се впива...
И самотата в стаята звъни...
Мъглата на лавини се разлива...
И тази непрогледна тъмнина, ...
562 2

Твоя

Писано било да ти се случа.
Орисано било да те обичам.
Като ромон на планински ручей,
истинска жена да съм, да се науча.
Колко малко срещи ни събират ...
1.4K 1 10

С любов и труд

С любов и труд
Дори и сам самичък да останеш
в света изгубен да си, тъжен, слаб,
ще имаш сили - за да се изправиш,
ако си дал на гладен залък хляб. ...
784 1 6

Тъжни залези...

Тъжни залези...
Обичам слънчевите залези
и красотата им самотно-тъжна,
с една обреченост белязани!...
Догарящи... ...
760 8

Въздишка от лагуната

Лагуна е душата ми - засенчена
от кипарисите на спомена...
Лианите на чувствата изпепеляват бавно -
достигнали горчивата вода...
Самотни гларуси - очите - ...
886 13

Уханията на живота

Като обрулени от вятъра листа
полека капят дните преброени.
Откъснат спомен, скършена мечта,
несбъднат миг във опит за летене.
Копнежен полъх с дъхави послания ...
842 13

Не мога да се върна

НЕ МОГА ДА СЕ ВЪРНА
За мене днес са всички тез цветя.
Сега се сетихте. Къде ли бяхте
да ми отдадете любовта си?
Вече много закъсняхте. ...
1.4K 4

Подaрък зa рождения ми ден

Подaрък зa рождения ми ден
Защо ме гледaше в очите
и не кaзa че другa си обикнaл онзи ден,
чaк сегa рaзбирaм зa лъжите,
които си изричaл пред мен. ...
884 3

Желание

Поисках...
в празни новолуния
не просто да броя звездите,
а да ги раждам.
Не само да ти спомням ...
57.1K 7

Утрин...

Утрин...
На утринта пробудения хлад
подмами ме навън, където вече
над целият, все още сънен, свят-
мъгла далеч се стелеше... Далече... ...
797 4

Пасторално

Катурна изгревът мокрото сънено утро по хълма
и бос по ръба на небесния хребет изтича.
Под него в ниското къщите бавно и кротко осъмнаха,
покълнали в първия утринен зов на петлите.
Разцъфна денят като цвете в дланта на красиво момиче, ...
1K 12

Модерни времена

Модерни времена
Реших като съвременен поет
да качвам стихове във Интернет.
Малко ме притесняваше това,
дали ще имам авторски права. ...
1.6K 3

Здравей, море

Здравей, море!
И таз година няма да те видя.
Не е добре.
Душата си затварям като мида.
Че чудеса ...
839 5

Малкият тоталитарист

МАЛКИЯТ ТОТАЛИТАРИСТ
Когато в епохата бурна
Обличат царете в рае,
Той с устрем в живота се втурна
И своето място зае. ...
639 2

Сляпо щастие

Прогледна слепецът, за жалост, в България беше роден.
Току що прогледнал, нахалост, тоз дар изгърмя на проблем.
Бе слушал живота в страната, подготвен за цифров сигнал,
за по-ясен звук в тъмнината и по-малко шумен квартал.
Отвори очи и наказан, почувства се мигом от Свише. ...
1.1K 1

Изчерпан съм

Изчерпан съм, не мога и да пиша...
Отегчен от всички неуспехи...
Прочетен сън, душата ми издиша,
а клоун облечен е във мойте дрехи.
И сякаш, всеки гледа с недоверие... ...
1.4K 9

Ела...

Ела...
Ела, ще ти дам
от моята същност.
Ще ти отстъпя тишината,
и обичането ще ти дам. ...
829

По сенокос

Тревата кротко лягаше – безмълвна,
под съсъка на острата коса.
И росна свежест въздуха изпълни
със обещание за чудеса.
А бяха млади... Тя като в молитва ...
1.1K 1 26

Идилията ме плаши

Годините минават, идилията ме плаши,
снимки от годините стоят тъй прашни.
Прашни, но красиви, а сега са страшни,
хъс няма, братко Българин юнашки.
Надеждата я няма, багажи стягайте, ...
1.3K 1 5

Грозде от тръни

Не мога на каишка. И не искам!
Душата ми е истинска вълчица —
не иска низки страсти да я стискат.
Тя може ветровете да надтича...
Да нямам мира, ни покой. Ни завет. ...
1.8K 19

Изнудена

Изнудена
И днес пак те чакам,
но дим да те няма, излъгах мечтите ти.
Прошка за мен няма!
Целувах очите ти, а те в сълзи обляни. ...
987

Не искам вече да се връщам

Отивам си от този свят,
в друг по-голям и по-далечен,
щом тръгна си от мен, умрях
по пътя към самата вечност...
Там ще се преродя в звезди, ...
872 5

Сезонна схема на болката

Ах, този декември как заболя,
беше студ, после някой ме стопли,
в топлина бе обвита дланта,
топлина и притихващи вопли.
После Коледа пак заболя, ...
1.2K 2

Стихо за соросоидната раса

Нова класа, нова раса иде -
от паролапащи соросоиди.
Елитарни и тоталитарни,
вносители на вируси коварни...
Тлъсто плащат мозъчните тръстове - ...
724 3

Сън

СЪН
Когато те сънувах, се уплаших.
Как беше влязъл толкова дълбоко?
Във подсъзнанието построи си замък
и настани се в него трайно, нависоко. ...
724 1

Понякога, когато ти е тъжно

Когато ти е тъмно, ме боли
и думите ми стихват като есен.
Осъмвам като обич без мечти,
като изнервен вятър, бесен.
Когато ти е стръмно, ми горчи ...
2.4K 16