Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Щастие

Мое щастие, не чукай на вратата ми,
а бързо влизай вкъщи тичешком!
Аз всеки ден те каня със душата си
и всеки ден предлагам ти подслон!
Мое щастие - пътят е вярата, ...
1.4K 12

Навътре

Изведнъж думите секват -
краен брой от безкрайно променливи чувства;
бяла пяна,
която морето прибира за ревнивите птици.
674 2

Стара планина

Заоблените ти била
опират в небесата чисти,
а по реките ти села
нанизани като мъниста.
И тази ширна равнина ...
1.8K 10

По лунната пътека

Ела със мен по лунната пътека,
морето ни постила тишина,
да съблечем душевните си дрехи
и да навлезем във безкрайността.
Във истините можеш ли да плуваш... ...
901 5

Не искам

Не искам повече да съм сама.
Този ключ вземи от железните врата.
Ти умееш и ще влезеш.
Ти ще дойдеш у дома.
Знам, че искаш и че можеш ...
785

Късметът в живота

Късметът дарява кристални сълзи
за всеки напразно пропуснат шанс,
животът винаги бърза, той не пълзи
и не предвижда никакъв толеранс.
Животът на всеки има свой недостатък, ...
669 1

Не мога да съм същата

Видях как сбраха се по жици лястовици,
и как отлитнаха далеч на юг.
За теб аз никога не ще да бъда същата,
дори и празно да е във гръдта, ей тук...
Разпуснато гнездото опустява с времето. ...
1.1K 1 5

Любов вали

Той е ситен и леко се рони
и е бисерен, топъл, присъщ
е на всичките земни сезони -
Любовният трепетен дъжд.
На сълза от очите прилича, ...
1.5K 1 23

Бъди позитивен

БЪДИ ПОЗИТИВЕН
Излюпиш ли се сутрин от леглото,
позитивна мисъл вкарай си в челото,
и котката да е препикала чаршафа ти,
позитивен ти бъди! ...
1.9K 13

Не e истина, но не е и льжа

На гости у приятел бях
и ракия много пих.
Песни всякакви изпях,
дори написах този стих.
Пред мен бутилката разклаща- ...
820 6

Сега

Преди години, в тиха бяла нощ,
четях замислен - пожълтяла книга,
която ми разказваше - как още,
в живота нежност май не ми достига...
Четях и чувах, сякаш други мисли ...
1.1K 4

Ех, Спомени хубави...

Ех, Спомени хубави...
Така отлитат внезапно...
и отново пак безвъзвратно...
дни, минути, година
и мигове цяла дузина. ...
2K 8

И е любов

И е любов самоуверена,
тече все самовлюбена,
нежен полъх, тих, нетленен,
сълза по мигла премрежена.
А по вечеря е - лунна пътека, ...
1.4K 3

Само познати

САМО ПОЗНАТИ
Добро и лошо - всичко забрави!
Не спомняй си със мъка
за срещите ни, планове, мечти...
Настава веч разлъка. ...
702 4

Стъклена обич

Георги Христов :
Ако лесно изричаш „Обичам те!”
а в гласа ти не трепва копнеж,
то те моля, дори те заричам
с тази стъклена обич да спреш. ...
800 8

Моите надежди

Таях надежда да порасна
и ето даже остарях.
Тя свърши работа прекрасна
и няма днес към мене грях.
Таях надеждата да уча ...
636 6

Без значение

Стоим аз и ти
под небето със звезди,
в джоба нямаме пари,
но сърцето ми за теб гори.
Стоим в нощта ...
747 1

На хълма под стария орех

На хълма, под стария орех седим.
Като някакви весели свраки
задъхано бъбрим и смеем се...
Чупим орехи с кафяви пръсти,
а устните набъбват до тръпчивост... ...
1K 10

Тази малка душа

Тази малка душа се препъна стократно!!!
Без да виждам вървя през пустинни места,
по пътеки, които отвеждат обратно
към тъгата, тъмата, смъртта...
Как от цялата моя огромна охота ...
948 9

Пленница

ПЛЕННИЦА
Душата ми не стана пленница
от повика на телесната заблуда.
Загубена в скучни делници
възкръсва от любовната полуда. ...
1.1K

Фрагменти

Часът е гад,
фрагмент,
душевен стон,
комплимент към суетата
и смъртта. ...
1.1K 1

Жената на 33

Тя няма в косите си слънце на кичури.
Но пръска във мрака искри. -
Когато на пръсти съня ни пресича -
жената на трийсет и три.
Дъждът по чадъри и покриви дращи. ...
3.4K 1 6

Лятната, сладостна нощ

Топлината разтапя целувки,
от които тече карамел,
по тялото нежно - копнежът,
е лепкава мрежа изплел.
С всяка фибра от своята женственост, ...
1.5K 8

Но ти не би ме разбрал

Но ти не би ме разбрал
… как имам нужда от поезия,
и превръщам нощите в стих.
… Как виждам сълзи във онези
есенни дни. Как чувам вик ...
1.1K 1

Надежда

На крилете на полъх
идва надеждата
в миг животворен.
Бледа луна е
във нощите мрачни, ...
657

Печалба

Печалба
на Н.С.
Влезе в живота ми точно когато имах нужда.
Нужда от покой. И нужда от вълнение.
Изпрати сърцето ми отново на служба. ...
659

Хоро

Ни да отвориш очи, ни да затръшнеш клепачи.
Нито да премълчиш, нито да се разплачеш.
Толкова свестен живот - ври и нагарча!
Ни да се свреш като роб. Нито да скачаш.
Ни да заспиш принизен, ни да си буден. ...
3.3K 3 24

Ако ти стиска/2

Не ме издигай на пиедестал!
Високото ме плаши до припадък.
Аз съм вятърна. Ухая на скандал
и животът ми далеч не е порядък.
Безвкусна съм, ала понякога горча ...
956 1 3

Няма

НЯМА
В снежните полета
на тъгата ти
няма никога да разцъфтят
кокичета. ...
775 7

Отиде си и те зaгубих

Отиде си и те зaгубих
Едвa когaто си отиде
се питaм къде сгреших
но болкaтa едвa ли ще отмине
дори и дa те моля дa простиш ...
854

Eдно дръвче

ЕДНО ДРЪВЧЕ
Едно дръвче загива
с прекършено в тъга стебло,
клончета превива,
останало с едно листо. ...
1K

Епиграмки без рамки

КОНСТАТАЦИЯ
От небето падали персеиди,
но май не липсват и други партиди:
като гледам какво ни е дереджето –
и управниците са паднали от небето. ...
833 1

С надвикване

Макар, че няма аргументи,
но гласът му е висок,
измисля цифри и проценти,
за слепите той стана Бог!
И много скоро тая "мента"- ...
585

Докато дишам

Не ми отнемай правото да дишам
и не връзвай на възел душата ми!
Още мога боса да тичам
и да иззиждам ново начало.
А когато заговори в мен тишината ...
1.2K 2

Скитникът

Скитникът
Скитникът - силует в света ръбест
преглъща незаздравели рани.
Замеря с тишини самотните нощи.
Пропукани илюзии - хвърлени въпроси ...
647 1

Мечтател

Лъкатуша по пътя надолу,
без посока, безпътна вървя,
разминавам се с някакви хора,
непознати и с малки деца.
Влязох там в едно магазинче, ...
821

Старата крепост

Старата крепост
От векове там горе, ти стоиш
над град, прегърнат от Росица,
и сякаш пак над него бдиш
като войнстваща орлица. ...
1K

Край

Когато нощта отново се спусне,
във мен оживява една единствена мисъл,
не мога да спя доде не напусне,
единствено стихове за нея съм писал.
И жалко, че хубавото не трае вовеки, ...
654

Няма да разбереш тази есен

Като дете ще подскачам в дъжда.
Там, при червената къща с дървените капаци,
Ще те чакам и не ще забравям какво ми обеща.
Обеща ми, че няма да ми е студено зимата.
Ръце по мен нежно ще се спускат, ще топлят душата ми. ...
815

Моята китна градинка

В моята китна градинка,
окичена с много цветя.
Появи се живо цвете
с усмивка и доброта.
Цялата градинка грейна, ...
657 1