Поезия

253,1 резултата

Писмо до моите две момичета

Аз пак ви пиша,
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет ...
435 5 19

Синьо кадифе

Нощта е нежна – синьо кадифе,
Звездите светят като златни брошки.
Луната... Кой ли облак я отне?
Зад него пише скришом тъжни ноти.
Но ти послушай... Слей се с песента. ...
1.1K 9 13

Дай мамо пачките

Вече, мамо, съм голям,
на дискотека нощна ходя сам!
Недей се кахъри, недей се притеснява -
фиеста е животът, една забава.
Там да знаеш, мамо, аз ...
551

Пряко следствие

Каквато Главата – такава му и Съдбата!
346

Клошар

Клошар
„Мечтая да съм беден”
Дамян Дамянов
В тази джунгла
отдавна за клошар тренирам, ...
416

На Д

Как искам цяла да те имам,
плътта ти жадна в тъмнина
косите ти - притихнал вятър
ръцете ти отпуснати - ела!
Усмивката ти странно притаена, ...
1.2K 1

Пролет...

Земята като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...
532

Огън от нежност

След дългия, монотонен ден,
след студената формалност и хорска любезност,
след поредната вечна минута,
загледан в морето от жестока небрежност.
Аз искам да зърна очите на бурята, ...
528 4

Дим

Приказен, чуден, растителен дим
идващ от там, където вечер горим.
Бавно и плавно моя спътник любим,
изпълва стаята, в която си спим.
При всеки дъх през мен преминава. ...
808

Какво направихте

Какво направихте не знам?
Аз много обичам да съм там!
Една година вече съм до вас.
Колко много съм щастлива?
Карате ме да се чувствам жива! ...
651

Русалка

Малката русалка Ариел нарасна,
Напуснала родния си океан,
Тя се озова в нова реалност
И платих за щастие със себе си там.
… И ще растеш и скоро - ...
1.1K 4 11

Грамада от премълчани думи

ГРАМАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
Тайно минало има светецът,
както грешникът – право на прошка.
Щом в небето звездите не светят,
те се крият зад облака нощем. ...
419 3 2

Автопортрет с книга

АВТОПОРТРЕТ С КНИГА
... най-смисленото място на света е моята притихнала алея,
където вечер книжица чета – и в светлите ѝ мъдрости се рея,
заграждам си ги с черния молив и с радости душата ми се пълни,
дори забравям, че съм още жив, и че съм пътник в думите безмълвни, ...
459 3 3

Не казвай нищо

Не знам ще бъдеш ли щастлив,
утре мен ако ме няма...
Да стана точка в погледа ти див,
а ти за мене – люта рана.
Но стискам почва в двете си ръце. ...
489 6 8

Усмихнати куплети

Запиши на какво се усмихнах,
нарисувай словесен портрет
на мига ни, в прегръдка притихнал,
разтопявай прозрачния лед
между нашите смръзнали пръсти. ...
1K 1 3

Светъл рай

Загубата е достойна,
когато борил си се ти до край
когато силите ти сетни свършват,
но жадуваш своя светъл рай!
И макар загубил, във калта, ...
885 2

Ядосан на времето

Двамата с теб се успокояваме,
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв, ...
920 1

Композитор

на Павел
По петолинията на живота
за тебе песента звучи.
И капят музикални строфи
за посветените души. ...
756 4 6

Най-хитовото риалити в пуйетичния виртуал

Пуйетът ерген най-често е женен,
плешив и със мазно коремче.
Талантът му също е маломерен,
другар му е пълното кенче.
Владее назубрено два-три мурафета ...
543 1

Soleil

Колко ли поводи имахме с теб?
Толкова пъти си казахме “не”…
В тебе се криеше малко дете.
На мен пък белѝте ми правеха кеф.
Знаеш да искаш без думи - с очи. ...
859 1

А сутрин до възглавето ми свети

Безмълвно поседя и без да каже
защо тъга в сърцето ѝ горѝ,
разсърди се по повод маловажен
нощта и си отиде призори.
Такава си е – горда, саможива, ...
461 1 4

Кръстопътища

Кръстопътищата могат да са светли!
Светли като първи пролетни лъчи.
Периодите на избори са цветни -
досущ художнически маслени бои.
Вървим по хиляди кръстосани пътеки ...
849 1

Очите ти душата ми ще зърнат

Не, няма всеки ден да ти досаждам
с любовно откровените писма.
По гълъбче не ще ти ги изпращам.
Разбирам, искаш днес да си сама.
И не че аз за теб съм спрял да пиша. ...
774 6 9

Заедно

Защо началото е толкова хубаво и кратко
бягаме от различно време между нас
да затрия с лека ръка, да знам,че подсъзнателно после ще ме боли
хей така..
Какво ме кара да го направя ...
353

Любим герой

Всеки има свой
най-любим герой,
който го чака на екрана
без специална покана!
Мики Маус ли е той ...
799 1 5

Лудориите на Том и Джери

Най-обичам да заспивам
с филмчето за Том и Джери!
Под юрганчета притихвам,
епизода чакам с нетърпение.
Том е малко мързелив, ...
1.2K 4 20

Помня го така

Отдавна беше. Помня го така,
като че ли преди минута беше,
притихнал вятър, ням и безутешен,
върби напролет, луднала река –
изпила жадно снеговете бели – ...
510 2 2

Деветият ми котешки живот

ДЕВЕТИЯТ МИ КОТЕШКИ ЖИВОТ
Всички имаме своите демони,
непокорни и тъмни души,
мрачни залези, друми неведоми,
храм за истина, който рушим. ...
850 5 12

Автопортрет с хляб

АВТОПОРТРЕТ С ХЛЯБ
... дали – побратим с летните авлиги, ще я докарам нявга до стоте,
живея от продажбите на книги, но кой купува книги – и чете? –
защо изобщо цял ден рими пиша, щом всичко е качено в Интернет,
а аз се питам в скромната си ниша поет ли съм? – или не съм поет, ...
332 4 1

Златохлебие

Земята е планетата на хляба.
Набухва той, тупти като сърце.
Пред него – казват – винаги ще трябва
да сторим кръст, щом вземем го в ръце.
Той е икона и на Бога равен – ...
819 1

Вечна пролет

Видът на истинската красота,
крилете ми разперва в необята.
Не ме оставя да се ровя в нищета,
събужда думи в песен неизпята.
Там смъртно наранения прости ...
563 2

Помниш ли

Какво направи ти с мен?
В онзи декемврийски ден.
Когато грешка ти направи.
После бързо я оправи.
За което ти благодаря! ...
881

Вярата...

Очите ми потъват в тези пирамиди обляни от слънчеви извивки...
Колко много време е попило и още има да извайва...
Вярвам на очите си, на монолитната мисъл на онзи гении..
Да си аватар днес и миналото е магия...
Боли ни когато сме безсилни, но думи към създателя не пестим... ...
562

Балкан

Излегнат стоях между две груби бразди.
Решил бях да спя под балкански звезди.
Така на това магическо място нощувах.
Сега ще разкажа какво виждах и чувах.
До мен се примъкваше един котарак ...
518

Кокичетата дават ми надежда...

Кокичетата дават ми надежда,
мечтите ми се връщат зажаднели.
Сред ледове, топящи се, поглежда
към мене смелостта с цветчета бели.
Мечтите ми се връщат зажаднели ...
732 4 4

Войник на съдбата

Дошло е вече време за чертата,
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
471 1

Бях мисъл

БЯХ МИСЪЛ
... понякога се чудя и се мая какво ли още правя в този свят? –
наместо да си отлетя в Безкрая, където братът всекиму е брат,
където всички хора са добрички и никой никому не сторва зло,
да пея цял ден с пролетните птички над чашата ми с тихото мерло, ...
282 2 1

Сбъркана синоптична прогноза

СБЪРКАНА СИНОПТИЧНА ПРОГНОЗА
Навярно слънцето спести
взрива от тънките си нишки.
Подир дъждовната въздишка
тревата ли ме приюти – ...
441 4 9