Поезия

253,1 резултата

Филия с майонеза намазах

Прибрах се от работа вечерта късно
с уморени крака и къркорещ стомах.
Потърсих в хладилника нещичко вкусно…
Нищо не виждам. Умирам от глад!
Искам да викам, реве ми се просто! ...
490

Тя

Усещаш я като начало.
Като изящна детска стъпка.
Усмихва ти се с клонче бяло.
Разлиства се от малка пъпка.
Превръща сивото в зелено. ...
950 2 3

Врачка

На улицата срещна ме старица
в пъстри дрехи, окичена с пендари.
Протегна се към моята десница,
помислих си “сега ще ме удари”.
Но вместо туй, тя грабна ми ръката ...
720 1

Папки в сейф

Пролет е... пак в сърцата надеждите цъфтят
замръзнали са зимните забрави
между двама, вече станали прегради!
Виждам те в екрана, в прозореца на сайта си останала
нали е пролет, ражда се надежда, и спомените ни ще гледа! ...
1K

Багетите на Кладенчаря

БАГЕТИТЕ НА КЛАДЕНЧАРЯ
... от фасовете, хвърлени из парка,
преди да изпроводи своя ден,
клошаринът си сви една цигарка
и кротна се на пейката край мен, ...
371 6 6

Душевни лъчи

И в тъмнината има светлинка... топла, "ароматна",
лъчите и облъчват душата... магия непонятна!
Огрява, затопля.. и душевен мир тихо създава,
"светлина", която не всеки от сърце осъзнава!?
29.02.2024-Виена
1K 1

В дълбоката провинция през соца

Пропих поезия,
пропих и проза,
време златно
пропих в осмоза!
В кръчмите разменях ...
1K 1 4

Изпита свобода...

В моите чаши плачат лозите, осиротели от човешка примитивност...
Сълзите им се утаиха и ми загорча...
Никой не иска да пие от утайките и мъка...
Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...
Това не капан, а измамата на изпитите от теб... ...
552 1

Две ръце

Душата си обгърнах във лалета,
по-шарени от чергите тъкани.
На любовта, несретна и проклета,
не дадох със надежди да ме мами.
Но посветих й хиляди въздишки, ...
763 3 3

Хоризонтът грее в розово

Поредно утро с блудкав вкус на делници,
посрещащо последните звезди.
Пак нова битка с вятърните мелници
и бързане в утъпкани следи...
Дъжим се, сякаш правим нещо истинско ...
632 7 2

Въжделение

Една целувка ми стига
да почна с усмивка деня,
да видя зората красива
и колко добър е света.
Денят ми минава по-леко ...
852 1 2

Още сме тук

Помниш ли топлата есен?
Нашата... с кестенов аромат...
Дланта ми в твойта полегна
с разпален във вените знак.
Някой попита: Как е твоето име? ...
341 1

Новият свят

Неусетно невидимо някак,
влиза някой в заспалия дом.
Непонятно променя нещата,
действа ловко почти мълчешком.
Уж разчиства, но явно разхвърля, ...
574 1 3

Не бях мъдрец във Българското Слово

НЕ БЯХ МЪДРЕЦ ВЪВ БЪЛГАРСКОТО СЛОВО
… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб. ...
347 2 3

Destined love

Бежавото лято изпълзява,
Слънцето навред огрява,
Пръстите претръпват конвулсивно,
Трепетната атака е масивна.
Неволно стисвам устни за целувка, ...
915

Сеч из корен

Стъблото на живота се калява
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите ...
703 12 11

Петият елемент

ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ
Аз копнея отдавна да съмне,
и не искам да бъда излишна.
Диря изход в безкрайното тъмно,
от студа и душевната киша. ...
720 3 8

Случка с дума

Свидна дума написах си - истина,
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.
Как боли голотата и пряма, ...
518 2 3

Вали дъждът от рая на душата

Вали дъждът от влюбена представа
и моят взор от слепота извежда.
Валежът благ художник е - надежда
от тленността, която ме избавя.
Вали дъждът и топъл не забравя ...
690 6 11

Опитах се да бъда по-добър

Опитах се да бъда по-добър,
да срещам всеки изгрев със усмивка.
Подмолното да бъде само сън,
лъжовното – изхвърлена огризка.
Опитах се да бъда по-добър, ...
595 5 4

Сред всичките условности е сам...

Сред всичките условности е сам
поетът в мен. И тих, и непотребен.
До втръсване повтарям си и знам,
не трябва да обичам. Не и тебе.
Сред всичките им приказки за грях, ...
528 3 4

Обещанието

Ще бъда сам до краят и времето
без значение колко близки може да бъдем
каквато и да бъдеш и в каквото и да са превърнеш
за колкото и дълго времето да вземеш
Обещай, че ще ме повикаш ...
798 3

Дар от Бога е тя!

Светъл лъч от небесата сини
стопля моето сърце сред мраз,
искам да летя в тези висини,
разум няма над сърце власт!
Че една мила мома ми го отне, ...
545 3

Феникс

Феникс съм -
в жар и жупел горя.
Вечна майка, нивга родена,
копнеж гори ме, нов свят да родя.
Запалвам мечтата за ден, ...
842

Африкански звуци

Идват нови времена.
(А старите,какво ще правят?)
Руши се старата стена
на понятия за гранични държави.
От наследената ни чест ...
564 5 11

Утро във Варна

УТРО ВЪВ ВАРНА
... в часа на Третите петли,
когато всичко живо спинка,
се вдигат нощните мъгли
от Шишковата ми градинка, ...
624 3 3

По стъпките на вятъра

Ще сложа на масата
тая вечер чаша вино.
Ще изпия всичките спомени,
ще престана да мисля,
че не мисля за тебе. ...
562 1 2

Топъл стих

На стрък зелен три капчици тежат,
светът по-хубав в тях е, озарен е,
врабците – уморени от летене,
под стряхата притихват. Благодат.
Кокичетата – само спомен бял ...
825 4 7

Старчето с димящата лула

СТАРЧЕТО С ДИМЯЩАТА ЛУЛА
Времето взе да ми стига за всичко,
спрях да го впрягам с безплътни юзди –
станах за всички досадният чичко,
който на пейката в парка седи, ...
357 3 1

Възход...

В тази сутрин, пишна като буйна зеленита...
В която невидим художник я е мацнал с цветовете на животът...
В която пролетта е щедра матрона и плиска от своя брокат...
В която земята реди своята мозайка на живот...
Планината се докосва до небето ... ...
931 1

Москвичът пак запали

Москвичът, пак запали сутринта,
и бързо му протекоха маслата:
поредната му спусната лъжа
от путинските бункери в тайгата.
Той даде под капака - яко газ, ...
781 3 6

Красива си, когато си отиваш

КРАСИВА СИ, КОГАТО СИ ОТИВАШ
… сълзата ти по пръстите ме парна – и аз изгубих ум и дум след миг,
а покрай мен притихна гара Варна, и аз мълча на български език,
ченгето се изплю връз коловоза и: – Качвай се! – зловещо изкрещя,
и моята прощална жълта роза със теб! – в купето, хлътна си – и тя, ...
928 3 4

А може би и зимата тъгува

А може би и зимата тъгува
отстъпвайки пред пролетния ден.
Не вярвам, мисля аз, че се преструва
с човека снежен бавно разтопен.
Тя няма за какво да съжалява. ...
742 5 12

Събуждане

От зарана е светло в душата
на талази се втурват лъчисти,
дишат лакомо, прескачат дувара
надпреварват се пролетни мисли.
А земята повдига гръдта си, ...
379 2

Залезът край хълма

ЗАЛЕЗЪТ КРАЙ ХЪЛМА
Не исках много. Повече получих.
Похарчих всичко, нищичко не взех.
Живях край стрък трева и сладък ручей,
и даже мисля, че не бе ми зле. ...
723 3 5

На моята муза

Щастлив съм щом си ти до мен,
зареждаш ме със топлина.
Когато ме прегръщаш съм смутен
сърцето ми препуска във нощта.
А щом с ръцете като от коприна ...
933 1

Реална утопия

В секундата се сбират толкоз мигове,
за колкото живота да издъхне.
По-лесно е да вярваме на митове.
Легендите по стълбовете съхнат.
Но аз се изморих от неведение, ...
462 1 4

Философия

С походка кръшна и напета
пристъпвам в парка всеки ден.
Не поза е това превзета,
а просто туй си е от мен.
Не свалям мацки безогледно, ...
744 1

Птиците отлитат....

Птиците отлитат.
На север.
А дърветата са готови да разцъфтят.
Нашите птици си отиват…
Когато им стане студено ...
433

Ще си призная

Повярвайте ми, доста трудно
е да се разказвам на света.
Животът вече е безумен.
На почит вече е грехът.
Но аз не мога да задържам ...
487