Стихове и поезия от съвременни български автори
Когато друго няма
От ризата си смъртни грехове
не съм препирала с вода мълчана.
С протяжен грак из нощите снове
в съня ми често парцалива врана ...
Стени
затворен в мислите, но усмихвам се на ден.
Фалшива усмивка, на сила я нося,
колкото повече се смея, толкова болка в сърцето.
Клоунът винаги е тъжен, но никой не знае, ...
Страната на самотата
в моята душа.
Тук черно-бял си е
света.
Черно-бели са тревите ...
Transplantation 🇬🇧
He couldn't sleep and eat.
A cruel heart and lungs disease
Grasped him from beneath.
But during a long visitation ...
Греховни и Божествено красиви
... най-хубава си призори в четвъртък, а подир петък идат други дни,
започват грешни мисли да човъркат душата ми – мильо от светлини,
ще дойдеш ли, добре ли си, къде си, ела при мен във Райските поля? –
наместо да ти пращам есемеси, пердетата ще взема да сваля, ...
Цветно
Цветно, цветно, цветно,
във душата цветен дъжд вали.
Цветно, цветно, цветно,
хоризонтът син навън трепти. ...
По пътя 25
За идеята как да се пише,
много автори са говорили,
аз знам само,че без намесата Свише,
напразни са всичките спорове. ...
Тази нощ, Боже, съм смело момиче
прати пороя? Отнесе ми болката.
Носих небето на мокрото рамо.
И ми олекна. Толкова, колкото.
Тази нощ, Боже, за мен ли горяха ...
Незавършено...
не просто с някакви си римички и думи.
О, свят, поспри! За миг поне дъх поеми:
нали уж вечният стремеж е красотата,
защо и в какво така се прероди душата, ...
От пепелта към живота
където свикнах сам да съществувам.
Където дните бяха повече предишни,
и в тях се научавах на сбогуване...
А ти се разположи в настоящето ...
Награда и наказание
те търсих исках и копнях
и ти дойде...Платих цената
но себе си предадох аз
Загърбих принципи, устои ...
Ремисия
към нас късметът да намине.
За известен наш отбор
Европата да пее в хор.
Миналото славно беше... ...
С перо на феникс те рисувам още...
по въздух, по вода, по огън жив.
Небето и земята в дни, и в нощи
мечтаят и сънуват дар красив.
По въздух, по вода, по огън жив ...
Реквием
там, където държал е бесът месечината в зъби,
тишината се спуска над вечното старо селце
и аз стискам клепач, за да види по-ясно умът ми
как пустее мегданът пред кухото сляпо око ...
Съдбитие
ядеше левент,
наду си корем
почти цял леген
в търбухна поквара ...
Нощта е малко синьо цвете
когато си до мен.
Нощта е малко синьо цвете,
след дълъг тъжен ден.
Лицето ти е пак красиво, ...
Вградени в камъка....
със същата своя- и друга- тъга,
те никога няма ръка, разгневени,
да вдигнат към скулптура,
майките наши свещени. ...
На нея
със тихи стъпки страшни зверове,
разтварям дланите си, търся те,
а после чувам твоето сърце.
И всичко черно в миг разнася се, ...
Вълк
дори затворен зад решетка
Усещаш погледа му зъл
със всяка своя нервна клетка.
Че даже звярът да е в плен, ...
По пътя 24
Писането е много як наркотик,
само,че за разлика от съмнително натуралния,
за Виденията в неговия Свят стих
съставките са много четене и дръзновени мечтания. ...
От класовете житни лъха патос...
с усмивката ти лятото светлее.
Навсякъде сега е златна младост
и хляб насъщен чрез труда живее.
С усмивката ти лятото светлее, ...
Люляк
И става люляк – цялото Небе!
И няма ден… И няма нощ…
А само цветове се ронят
додето и самата ти ...
След теб
да не забравям истините прости –
човекът по природа е жесток,
ранява надълбоко и до кости,
а рана нелекувана кърви, ...
Еньовденска жарава
Звездите слезли са в родните поля.
Мантия роса билките облича.
Слънцето подклажда жарава сега.
С китка здравец косата ще закича. ...
И един Ангел ми стига
И един Ангел ми стига...
И на облак излегнати двама,
да четем от небесната книга
и да "нищим" поредната драма. ...