Стихове и поезия от съвременни български автори
258.8K резултата
Жестока констатация
Благодаря ти, Мария!
Играем си на хора-
добри или пък зли.
Мечтаем да се реем,
в небе, като орли. ...
Играем си на хора-
добри или пък зли.
Мечтаем да се реем,
в небе, като орли. ...
707
2
4
Още един "предмет"
Още един „предмет“
Асоциациите са свързани с подобието.
Нещо подобно на това, за което мислим
Ний в момента, за него кат се сетим
утвърждава ...
Асоциациите са свързани с подобието.
Нещо подобно на това, за което мислим
Ний в момента, за него кат се сетим
утвърждава ...
677
***
В града оставили са своите грижи,
в неделя по пътища разни поели,
пристигат туристи в най-близките хижи –
усмивки и песни със себе си взели.
В смеха и в словата заслушват се птици – ...
в неделя по пътища разни поели,
пристигат туристи в най-близките хижи –
усмивки и песни със себе си взели.
В смеха и в словата заслушват се птици – ...
656
Малък любопитко
Аз съм малък любопитко,
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
1.2K
6
20
Voyo-мою
Абе мою, гледам Voyo
утре щял да си умрял.
В новините от завоя
твоят образ гледам там.
Кво е Voyo ли? Не зная. ...
утре щял да си умрял.
В новините от завоя
твоят образ гледам там.
Кво е Voyo ли? Не зная. ...
621
Рони две сълзи отрони
(сВалка стайл)
Рони две сълзи отрони,
че обидил я Антоний –
фермер виден от Болоня.
Казал, че е примадона ...
Рони две сълзи отрони,
че обидил я Антоний –
фермер виден от Болоня.
Казал, че е примадона ...
729
2
Цигулката на татко
Скърца вратата,
която отдавна се е
отделила от пантите.
Зее заплашително,
залита като пияница ...
която отдавна се е
отделила от пантите.
Зее заплашително,
залита като пияница ...
562
1
2
Луда песен
ЛУДА ПЕСЕН
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета. ...
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета. ...
701
2
4
Капкомерът на Бога
КАПКОМЕРЪТ НА БОГА
Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,
че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,
че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,
и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки, ...
Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,
че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,
че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,
и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки, ...
493
2
2
Обратната страна на огледалото
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа. ...
Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа. ...
921
2
6
Избери любовта
Върви човекът все напред,
завои всякакви по неговия път.
Понякога е без билет,
понякога лутайки се на кръстопът.
Но изборът от Бога ни е даден. ...
завои всякакви по неговия път.
Понякога е без билет,
понякога лутайки се на кръстопът.
Но изборът от Бога ни е даден. ...
898
1
1
Стига и това
Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
692
3
Не са ли твоите зеници огледало
Не са ли твоите зеници огледало
невинно и тъй чисто, отразили
моя топъл трепет; и огън само.
Не е ли туй – което виждам, че блести?
Пек покрива теб, и благост носи есента, ...
невинно и тъй чисто, отразили
моя топъл трепет; и огън само.
Не е ли туй – което виждам, че блести?
Пек покрива теб, и благост носи есента, ...
947
1
Живот между мъдреца и глупака
ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –
доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,
със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,
сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях, ...
… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –
доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,
със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,
сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях, ...
480
2
3
Обич
И тогава те обичах.
А не те познавах.
Обичах те и вчера.
Както си знаех.
И днес те обичам. ...
А не те познавах.
Обичах те и вчера.
Както си знаех.
И днес те обичам. ...
606
1
2
Крилете на Мъжа
Крилете на мъжа са скрити в душата,
в копнежа му да литне към свободата.
Не от перо, а от мечти се тъкат,
и всеки полет е дар от съдбата.
Силен е мъжът, но не от стомана, ...
в копнежа му да литне към свободата.
Не от перо, а от мечти се тъкат,
и всеки полет е дар от съдбата.
Силен е мъжът, но не от стомана, ...
734
Песента на пъстроцветната душа
Пъстроцветната душа на някого дочух.
В аленото утро топло да се смее.
Да пристъпва смело в новият си ден.
Животът вече е усмихнат в неговата песен.
Не чу ли, че и днес съм тук? ...
В аленото утро топло да се смее.
Да пристъпва смело в новият си ден.
Животът вече е усмихнат в неговата песен.
Не чу ли, че и днес съм тук? ...
580
Истина и съвремие
На хората не им харесва
да чуват истината днес,
с лъжа и фалш да се примесва -
е днешният патент на чест.
Защо да бъде гола, плаха?! ...
да чуват истината днес,
с лъжа и фалш да се примесва -
е днешният патент на чест.
Защо да бъде гола, плаха?! ...
618
1
Завинаги си с мен
Безкрайна, любовта докосна
лицето ми във нощен мрак,
една мечта към мен се спусна
и даде ми небесен знак.
Нощта чертае хоризонти ...
лицето ми във нощен мрак,
една мечта към мен се спусна
и даде ми небесен знак.
Нощта чертае хоризонти ...
761
Живот ли бе да го опишеш
Някои хора - живеят за да обичат.
Други пък са родени за да мразят.
Трети живеят на всекиго напук,
но май всички живееме напразно...
Осъден с мярка крайна - и присъда до живот. ...
Други пък са родени за да мразят.
Трети живеят на всекиго напук,
но май всички живееме напразно...
Осъден с мярка крайна - и присъда до живот. ...
802
1
1
Градът ще пази сенките
Служителят във офиса;
чистачът и шофьорът;
пекарят и ченгето;
и младите по улиците -
заблеяни във телефоните: ...
чистачът и шофьорът;
пекарят и ченгето;
и младите по улиците -
заблеяни във телефоните: ...
773
3
Огън в леда
Родих се с очи,
в които блещукаха звезди.
С усмивка озарена от нестихващ смях.
Наяве създавах вселени.
На сън пътувах из всяка от тях. ...
в които блещукаха звезди.
С усмивка озарена от нестихващ смях.
Наяве създавах вселени.
На сън пътувах из всяка от тях. ...
649
Поетите на този свят сме луди
ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ СМЕ ЛУДИ
… когато одъртея – и когато ще съм ненужен никому старчок,
ще проумея – Времето е злато – и щедро всекиму го сипе Бог,
не пропилях дори секунда всуе! – от мравката с трошица по-голям,
мълча с надежда някой да ме чуе и в светли рими да му се раздам. ...
… когато одъртея – и когато ще съм ненужен никому старчок,
ще проумея – Времето е злато – и щедро всекиму го сипе Бог,
не пропилях дори секунда всуе! – от мравката с трошица по-голям,
мълча с надежда някой да ме чуе и в светли рими да му се раздам. ...
588
2
1
Избор
Останах в светла, мъдра тишина,
в която всички пътища видях.
Потеглих със надежда в свобода
и с вяра пътя на добро избрах.
Обичам този бял безкраен път. ...
в която всички пътища видях.
Потеглих със надежда в свобода
и с вяра пътя на добро избрах.
Обичам този бял безкраен път. ...
1K
3
14
Януарски сняг
Моят снежен час удари,
сняг вали през януари,
бавно, кротко си тече,
бяло всичко где го свари,
черното се разтовари, ...
сняг вали през януари,
бавно, кротко си тече,
бяло всичко где го свари,
черното се разтовари, ...
567
1
3
Пътят към славата е обречен
Пътят към славата е обречен, стръмен и кален. Ако някой те преведе през него бързо, лесно и чисто, ще потънеш по-бързо от очакваното – без ръка, която да те дърпа и води.
Аз ходя и пълзя, давя се, гладувам – замръзвам в тъмнината, но продължавам напред.
Защо ли? Защото, когато стигна славата моя, ис ...
Аз ходя и пълзя, давя се, гладувам – замръзвам в тъмнината, но продължавам напред.
Защо ли? Защото, когато стигна славата моя, ис ...
734
