С Л О В О Т О Б О Ж И Е
Енергиите на времето озарили Царичина
очакват нашето запознаване с тях,
те ще разкрият съдбовното ни обричане,
те са портал към пътуването в новия свят. ...
Със сърце от камък – аз съм канара.
Вашето безвремие рони планините.
Кой ме хвърли тука, никой не разбра.
Пълно безхаберие! Как ще му простите?
Чух ви, че ще викнете оня богатир – ...
Не съм аз правилна, съвсем не съм,
понякога дори не съм уместна.
Бодлива съм. Отвътре и отвън
и истина съм. Мога да те стресна.
Не съм фалшива, (ще ми се да бях) ...
Избирам да съм дяволче в очите ти,
с рогцата си са те подпирам вляво,
ако решиш да позалитнеш някъде.
Щом дръзнеш да отхапеш ябълка,
под сянката смокинова в Едем - ...
Накратко, че вече нямам много време.
А и да имам, не ми се чака да се сетиш,
че те обичам от Земята до Небето,
а между тях е толкова красиво.
Съвсем накратко - искам те до мене. ...
Не ме карай сега да ти свалям звезди....
И бездруго не вярвам в звездите.
Стъпвам здраво по земята, покрита с бразди.
И пламти огънят ми - в очите.
Не, не чакай лирически думи от мен. ...
Мое малко чудо, светъл благослов,
в очите ти се крие целият живот.
Ръцете ти – звездици, топъл, нежен зов,
усмивката ти пълни деня ми с любов.
Дишаш тихо, сякаш пееш песен, ...
До гуша ми дойде от лицемерие и фалш.
Повръща ми се от позитивизъм.
Изморих се от любов на дребно.
Давя се в омраза и цинизъм.
Изроди, проповядващи хуманизъм, ...
Свят... иди го разбери...!?
Сърцето вече даже тебе не познава.
Не спиш, какво че нищо ново тук не става.
А иначе – прогнози, хороскопи, предсказания.
И безкрай разочарования. Мляко...? ...
Де пудел на суетата прекъдрав бил.
Папнал щрудел, с бозичка го запил.
Ле косъм изправил се мигновено.
Сребристо-сив оттенък придобил.
Опитал и елда, топла купичка една. ...
Извивката на уличката мами
към скритите покои на декември.
Рисувана от уличните лампи,
след нея – лекота от друго време.
След нея, в декемврийските покои, ...
Да пееш през сълзѝ е просто дарба
и луд е, който с нея е роден.
Повярвай, даже да не ти се вярва,
понякога си мисля: Не за мен,
е този свят. И се затварям в книга, ...
Небето се стовари като болка,
дърветата избождат му гърдите,
затрупана под клепките и гола,
една стаена пролет спря да диша,
една звездичка в тъмното засвети. ...
Магическо движение в спирала,
звезди, увлечени от светлината...
Това ми каза, щом си я видяла,
така описа кратичко душата.
А всъщност кой и как така събира ...
Нали знаеш: всичко се пише със слово или на гръб...
Докато се помолим свише, и вече си обречен на ръб!
И времето тече на капки. И всяка капка е удар нов!
Животът е недомлъвка. Но понякога е твърде суров...
И тръгваме, без да мислим. Но се събужда съвестта. ...
Ако говориш - дразни ги гласът ти,
ако мълчиш, си просто темерут...
Изнизва се денят безшумни стъпки
и следва друг. По собствен начин луд.
Светът крещи и никого не чува, ...
ЗАРЧЕ НА КАЛЪЧ
... остарявам напоследък, накъсява моят ден,
спря да идва и съседът да играе табла с мен,
питат ли ме на простира булките с какво переш? –
отговарям – с тъмна бира, при това на къса свещ, ...
Ако има рай на земята – това е Кюстендилският край със сърце село Шишковци.
Владимир Димитров - Майстора.
Има рай такъв! Край Струма!
Там в бяло-розово преливат цветовете.
В палитра ги събирал и рисувал ...
Висш пилотаж е да лъжеш така,
че истината дори да ти вярва,
жена ти, ако ти е сложила рога,
да ги носиш, като диамант, гарга.
Ако си паднал, да се правиш, че спиш, ...