Съзнателно живея на инат.
Заспивам късно и се будя рано.
По правило не спя, градя си свят,
и после го облитам панорамно.
Будувам си с нощта до сутринта. ...
По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...
Когато струните увиснат по китарите,
като скъсани въжета на тераси,
и опразнят се културите в хамбарите,
и нотите погубят звучността си.
Когато огънят угасне във пространството, ...
Сякаш вчера със тебе се случихме.
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...
Понеже пак до вътък промени ме
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока ...
Халюцинации!
Господи отвратих се от Теб и ти от мен също,
обеща и това и онова..., а те няма пак отново.
тъкмо видях оазис... и пак пустиня, присъщо,
необятно е твоето творение, макар сурово!? ...
Днес бях на водоем за сладководна риба...
А хванах само аз скумрия! Питам се,какво!?
Обърка се от туй место. Нали трябваше ...
шаран да има или поне каракуда кокалява.
И ето че при мен дойде,човека пратен ...
Кльощавата луна се кълчи над същата гора,
която мислех дали да не хвана отзарана.
Сега вечерта друг акъл ми дойде -
само дъждовете да спрат - и на наш'то море,
на Слънчака един мастит колега поет ...
От два, три дни стовари се скандал
на тема кой е плагиатствал – крал.
Какъв скандал гарниран за разкош
в спор кой по, по-най е, кой пък лош.
А битката за грамоти е за залози ...
ИЗБРОДИХ ВЕЧЕ СВОЯ ТРЪНЕН ПЪТ
... нали аз цял живот съм нечий роб и плащам глоби, данъци и такси,
и вятърът във празния ми джоб спря вече да ме пита сутрин – как си? –
е, как да съм? – навярно съм добре, излишен, струва ми се, е въпросът,
щом си налягам вехтото сетре – и ден денѝ в бомбето ми на про ...
Как искам словата ми огън да палят,
куршуми да станат, в душата да стрелят.
с поезия нежна сърцето да галя,
с копнежи и трепет съня да населя.
Как искам страстта, за която разказвам ...
БИСКВИТИ В ЗИМНАТА НОЩ
... ти дойде със кутийка бисквити и остана при мен цяла нощ,
със едно одеялце завити в малък столичен хостел – „Разкош”,
ах! - в района на Сточната гара изведнъж зауха на липи! –
бодигардът дори ни се скара, че не може от нас да заспи, ...
Тръгни до мен! Не питай: Накъде ли?
Далече е... И хората са кът.
Пладнуват тихо слепите недели
и лятото се връща. Всеки път.
Тръгни до мен! Отдавна го намери ...
Не вярвай на това стъкло суетно.
Буквално огледалото говори
и с времето съюзник, неусетно,
във образ остарял ще те затвори.
Не се опитвай с него ти да спориш. ...
Роде́н творец
С мо̀лив ме закичи дядо още като младенец
и ми каза:- Слушай чадо, ти роден си за творец.
Тъй от малък съм закърмен, даже и за пакости
прането бяло на съседа, някой взе че оцвети. ...
На гарата гледам да се не вясвам,
щото ще пийна не само три бири.
Станат ли повече-еми, психясвам
щом Личо Стоунса не ми засвири.
После минавам на Маричков Кирил ...
Хубав празник е Гергьовден, той е ден на храбростта.
Светъл празник всенароден, ден с трапези и цветя.
Агне печено, невинно ни примамва с аромат.
А трапезата без вино знаем, че не става, брат.
Ала виното различно на човешката душа ...
Ако сълзите не слушат очите...
тогава знай, тъгува душата.
А тя нанася щети на сърцето ранено.
Обич... болка и екстаз, но на кого служи!?
Тъмна нощ,сърце разбито,плачещи очи ...
Сълзичка ли реката ми отнесе
или от капка тръгва дълбината,
когато бряг и бряг се гледат честно,
а сянката на слънцето е сляпа?
Не се завръща в старите недели ...
Подобно на повет... впи се в ума ѝ.
Окопа се дълбоко с чувственост сляпа.
Нахлузи корсета и стегна без страх
телесната болка с живота ѝ слята.
А после разпръсна дъхът ѝ на шир ...
В пек и студ той кръстосва площада.
Лута се, сѝтни и го пресича на ко̀со!
Ръкомаха разпалено, на глас разговаря,
нарамил прегърбен седемте си живота.
Крачи през шумната градска гримьорна, ...
Запази ти от мене което си взел
и го ползвай докрай без вина
Щом любов съм ти дала а ти си я приел
не ми връщай ти нищо сега
Щом отдала съм време пази го за теб ...
Аз съм само река – отразила света огледално,
водна нимфа душата ми – болка по пътя влече.
Щом звездите свещици в небето среднощното палнат,
се надпявам до съмнало с някое тъжно щурче.
Аз съм само река. Постоянството камък оглажда. ...