Стихове и поезия от съвременни български автори
Пързалка
Връзката ни стана трудна –
интернетът нещо хлопа,
мига на парцали и без тока
онемяваш, ставаш чуждия. ...
Тъгата
Протяга клони, кротко пуска корени.
С фантазии се кичи обезлистени.
Изпълва страховете ококорени.
Тъгата ми е странница и блудница. ...
… когато топлите ти длани сред сумрака
… когато топлите ти длани сред сумрака
отместват от косата ми съня
и устните ми твойте устни чакат
сред сивото начало на деня … ...
Защо е ад
В училищата учихме за Ленин
и нито дума как да сме добри.
Бог и Вяра бяха забранени –
за нас не съществуваха дори. ...
Един за друг сме с теб създадени...
и толкоз близо бяхме един до друг.
Ала принца в мен не го намери.
Все още търсиш ли го в някой друг?
Принцовете и принцесите са в приказките. ...
Алчност
Недей, радвай се на това, което имаш! - КАЗАХ ТИ!
Ти се обърна с празен поглед и нагла усмивка ми каза:
- Какво имам аз? Всичко, което имам е гняв и омраза!!!
- Не ме ли обичаш? Нали бях твоето момиче? - попитах. ...
Един човек, а всъщност всичко
Не искаш много,
искаш само един!
Жадуваш за един поглед,
за една прегръдка, ...
Красота
разперил шарени пера.
Току провикваше се бодро,
току размахваше крила.
И тъй се пъчеше безмерно, ...
Разсъждения на тема свекърви
ще оскубя всички руси перушини.
Аз съм го родила, ще отива с нея!
Няма да го бъде!''
Камелия Кондова ...
Дъжд
Небето плаче и душата ми.
Тихо е. И тъмно.
Запалих малка свещ,
разговарям с тебе тази ...
Мария
Имам колежка – жена барут.
Аз я заглеждам, тя гледа друг.
Та се чудя що да сторя,
как аз оня да съборя ...
Вместо да извирам...
Без милост пак и нея ми отнеха.
Разбиране потърсих - хем за малко.
Останах неразбран и колко жалко!
Реших добро - по навик - да направя, ...
Политическа зима
Какво пак виждам аз?
Спи народът летаргичен сън.
Не може да се събуди, зима е навън.
Народе, събуди се от тая мрачна тишина. ...
Молитва в лунна нощ...
на Теб
Като топка от сребърна лава
във морета от облаци сиви
виж, Луната замислено плава ...
Ами сега!?
с този виртуален Муз,
де ще му излезе краят,
да не стане в нас кутсуз.
Много странна съм му бùла, ...
Учителката
дъхът ù застина. Настръхна.
Остана безмълвна, остана без глас.
Товар от гърба ù се смъкна...
Децата мълчаха, защото един ...
Денят е въздъхната нощ
нощта медитира,
облаците се протягат
да достигнат изгревната риза,
а Слънцето, голо и разрошено ...
Заклинание
На приятелите, които изпратих…
Да не изсъхва дъното на чашите ви с вино!
Да не заглъхват струните на вашите китари!
Да не тежат над спомена проклетите години! ...
Поне в Този Живот остани...
На Кармата гласа ни забрани да се обичаме!
Нямаме право даже с думи да го изричаме.
Душата ми с кръв по белия лист го пише:
"С теб няма да сме любовници свише..." ...