Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Дон Кихот без Дулсинея

И бал девети в океана няма,
щом от думи салът е за двама,
с перото да гребем, човече,
ала краят де се вижда вече?
Жалък дон Кихот без Дулсинея, ...
1.1K 2

Кокиче

Мъничко цвете намерих в студа,
кой ли захвърлил го беше снега.
Беше красиво и нежно кокиче,
кой ли изхвърлил го бе тук.
Вдигнах го бързо с ръце, ...
584 1 1

Свят

Толкова дълго мечтах.И в мечтите си
тебе видях! Докоснах със шепи морето.
Като птица политнах в небето.
Образа бавно рисуваш. Върху пясъка
на тази родина. И чакаш... чакаш ...
637

Предателство!

Колко трудности
с теб преодолях.
Вярвах, че верен
до гроб ще ми
останеш ти. ...
786 1

* * *

В живота ми за дълго не се задържа,
с тебе опознахме се едва,
но бързо в мене пламна любовта,
която ти изхвърли в пепелта!
Но пепелта пламъка не угаси - ...
1.1K 1

Да, помечтах

Написах на пясъка твоето име,
вълните го галеха, аз помечтах...
Разбърза се вятърът, после покри ме
с солените пръски от морска вода.
Димът от лулата рисуваше букви, ...
1.2K 8

* * *

Прокрадвам се във нощите ти бегло,
бягам, за да се спася, за да се спасиш,
отчайващо е всяко намерение
да се събере това, което
живее във различни светове, ...
669

Ако можех от себе си да те спася!

Ако можех да те изкрещя!
В черупката на орех
би усетил ударите на земята.
Ако можех времето да спра!
Когато Вярата помолех ...
1.1K 8

Машина за спомени

Машина за спомени
Рисувам си сърца
и слушам песен за любовта.
Твърде емоционално ми е в този ден.
Това е може би така, защото отново мисля за теб и мен. ...
961 1

Забравени обещания

В този ден на безмерна Тъга
само слънцето май е щастливо,
то оглежда лъчите си в мен
и отчаяно после се скрива.
Сивкав дим се полепва и сив ...
1.1K 1

Точка, точка, запетая

Шизофреничната ми съвест
да ме атакува без вина решила днес.
Един Голям въпрос във мене - малката се взира,
той нищо, нищичко отново не разбира.
Избягала от всички, заровена във всички, ...
1.8K

Ой, девойко

Ой, девойко със очи на степна антилопа
Ой, девойко, със очи на
степна антилопа!
Щом те зърнах и в гърдите
нещо се разхлопа! ...
1K 3

Листопадно петолиние

Да помолим есента да си върви,
докато още е така красива
и латерните във сънните треви
щурци бездомни скърцащо навиват,
и зад шал от слама – плетен две на три ...
817 7

Тръпка

Казваш... вече няма тръпка.
Не е същото, нали...
Тръгваш си с изящни стъпки...
Ще ми липсваш... Остани!
Устните ни тъй горяха... ...
1.6K 25

Доказване

Не искам аз да се показвам
на попрището за мастит поет.
И колкото да се доказвам,
със грижи поетични съм зает.
Че музата ми непокорна ...
575 2

Бащината къща

Докосва вятърът и гали косите
за поздрав танцува и се обръща.
Вълшебна луната целува очите,
огрява красиво бащината къща.
Минавам през прага - приятно ме кани. ...
1.1K 2

Земята на Ботев

Това е земята на Ботев!
Красива и горда страна.
Поробвана, бита жестоко,
но никога на колена.
Това е земята на Ботев, ...
1K 10

Убийство

УБИЙСТВО
Тази нощ е обречена! Не ме питай защо.
Не наливай заблуди във чашата!
По-добре е да пия горчиво винó!
Тази нощ... Тази нощ не е нашата! ...
756 1 2

Въпрос

Един въпрос и днеска ме измъчва,
натрапчиво се в мозъка ми впива,
и лоши еманации излъчва,
и все ме жили той, като коприва.
Защо човекът е така жесток, ...
540

Грешното решение

Искам да те срещна,
искам да се видим,
да потъна в твоите ръце,
но се страхувам, че ще си отиде
представата ти за моето лице, сърце. ...
1.3K 1

Реалност

РЕАЛНОСТ
“...но нали в света
все има нещо повече от хляба...”
Янко ДИМОВ
В реалността живея. ...
821 6

Наркотик

Не знам какво изпитват наркоманите,
но аз, когато пиша, ме боли.
И всяка мисъл ми отваря рана,
а думите бодат като игли.
Защото този свят е в черно-бяло – ...
997 1 21

С копринена душа

Полита тихо с музика красива,
волна, усмихната, щастлива...
Душата - бяла, тиха, снежна,
ех, гореща... и пулсираща... и нежна...
Усетила мириса и на цветята, ...
1.2K 2

Пролет

---
Преспаха самодивските поляни,
притулени из билково усое.
Дочакаха в притихнали покои
настъпващата пролет да ги хване — ...
1.1K 14

Сърцето на Канибала

Той не е като всички мъже. Този мъж побъркващо е различен.
Чудя се още. Бог ли го е създал? Или пък ядосан дух демоничен.
Крилат дракон! Нрав - по канибалски зъбат! Стряскащ. Мистичен
Неукротима ярост. Сила и страст. Побрал е в него Гнева си епичен.
Буен, груб, неизискан. Като сърдит глиган е. Имидж ...
925

Вдишай ме

ВДИШАЙ МЕ
Не съм далече, само ти се струва...
По-близо съм, отколкото си мислиш!
Натрапчиво по мисълта ти плувам
и аромата можеш да ми вдишаш... ...
1.2K 1 7

Любовта умее да прощава

Любовта умее да прощава
Не от днес, не от вчера -
от много време размишлявам.
Пред мен стои една дилема -
влюбена съм в измама. ...
1.8K 1

Среща

Не мога да те уловя,
това ме кара да не спя.
В полумрака тих
за тебе пиша стих.
Сърцето ми те чака, ...
572

Лъвица

Вече седмата година започна, но
изминалото време за сърцето не е нищо.
Защото болката не стихва, а продължава
да го мъчи и дълбае все по-надълбоко.
Викащо за помощ с кървави сълзи, ...
955

Без избор

Търсиш "защо" и "как".
Губиш от свойта вечност.
Неусетно превръщаш в прах
искрите си.
Далечно цвете на морски бряг, ...
726

Доброто всъщност е Бог

Усмихни се на клетия просяк,
прегърни наранено дете,
целуни благородния рицар,
превърни се в бездънно море.
Поклони се на мама и татко, ...
829 1 8

* * *

Самотата сплиташе ме в жестоките си мрежи,
ослепяваше чувства и копнежи,
не дава ти да дишаш с пълна гръд,
изчопля мисли мрачни
от най-затуления кът. ...
1.2K 1

Ако ледът се стопи, какво ще остане

Студено е тук. Сълзите ми стават на сняг.
Пътят пред мене е вече ледено бял.
Няма надежди, които да ги стопят.
Поне да е киша напред. Поне да е кал.
А то е пързалка. Сега едва се върви. ...
631 3

Грабители и ограбени

Грабители и ограбени.
И в любовта е точно така!
Влюбените и добрите са винаги мамени.
Те се давят в суха река.
Колко шева има в душите ви? ...
757 3

Антипатриотично

Един човек царуваше у нас,
сам се хвалеше и славеше в захлас,
народът си научи да го мрази,
всеки караше в краката му да лази,
а най-вече неговите царедворци - ...
768 2

На мама

Липсваш ни,
когато заспиваме
и когато се събуждаме...
Липсваш ни,
когато се смеем ...
1.4K 3

Моята улица

Тя е! С графското име!
Смях ни праща. Живот.
В миг смразените рими
лудват с птичи минор!
А градът, уж настинал, ...
1.9K 5

Сутрешно кафе

На ръба на чашата ми за кафе
е кацнала муха.
Чертае нещо.
После ме поглежда
и отлита ...
1K 8

Заблуда

Казваш ми, не мога да обичам,
бурен облак бил съм във деня,
във нощите - притихнала съм птица,
не тебе съм прегръщал, а съня.
Сещаш се, че с време остарял съм, ...
1K 3