Стихове и поезия от съвременни български автори
Спомен
Така и не напуснах спомена за онзи майски ден,
макар, че зрелостта вгорчаваше мечтите му.
Тя мислеше за бъдещето. И за теб и мен.
И трупаше върху изгубеното придобитото. ...
В България е така...
всеки там е "политик",
нищо, че не знае що е Конституция,
нали успял е да се шмугне в тази институция.
Политиците наши без срам ни лъжат, ...
* * *
не искай и не вземай наведнъж.
Това, което на теб е отредено,
все някога и то ще ти се случи.
Предостатъчно ще имаш време ...
Бял стих
и ми е тъжно
тъжно
тъжно...
Падат като красиви моменти. ...
Цвете в снега
Подарих ти го с топла целувка!
Ти прегърна ме, с глас се засмя
и отвърна ми с нежна милувка!
Утре този сняг ще се стопи, ...
Нелепо
ще са чувствата, само след миг.
Гордостта, тази нагла безсрамница,
в мен заключи и вопъл и вик.
Ще разголя пред тебе душата си, ...
Приказка за дракона
Живеел нявга дракон в дни далечни
в една дълбока пещера в скалите.
Бил стар почти като самата вечност,
от ноздрите му пламъци излитали, ...
Амнистия за Грешна Любов
С кристално чисти очи. Белокрило видение.
Демон черен, а отвътре е светло създание.
Влюбих се в прокълнат! Съдба или наказание?
Докосна Сърцето ми с безплътна, горестна нежност. ...
Тъжно
Трудно ми е сам да се позная.
На наивник някакъв приличам,
който с любовта игра играе.
Тя не може все да ме намери. ...
* * *
и те дълго те караха да си повярваш...
и дълго мислеше, че твоето е правилното
и дълго се опитваше да заблудиш и мен,
а аз отдавна знаех, ...
Сетивност
Защо вибрират сетивата
във тъмен унес потопени
когато сливат се телата
от Страст стихийна уморени, ...
Мезе
жадуващо за любов,
далече е от теб
мечтаната жена.
Защо не си телешко, ...
Зима
затрупва следите ни
и те на топло се гушат -
далече от всичко.
Дъхът ни рисува ...
Страх
страхът сковава мозъка и волята!
Страхът е във очите ти – позор!
Но спри да се страхуваш, моля те!
Страхът убива всеки порив, ...
Самотни мисли
каква прохладна и чувствена ласка!
За миг забравям болката
и всичко потъва в тишина...
Толкова е красиво!... Макар и само ...
Пролет
Сякаш днес родена прелест.
Като никога високи небеса.
Влива се в гърдите свежест.
Глъчен смях - крилати самодиви, ...
Защо се нараняваме
със спорове ненужни, смешни,
доказваме си колко сме влиятелни,
находчиви и умни, безпогрешни.
Защо уверени, че винаги сме прави, ...
Счупи ли се като изпусната чаша...
на малки парченца сърцето ти?
Пръсна ли се от напъни тежки,
от викове, от любови грешни?
Изгуби ли се сред хора всякакви ...
Дон Кихот без Дулсинея
щом от думи салът е за двама,
с перото да гребем, човече,
ала краят де се вижда вече?
Жалък дон Кихот без Дулсинея, ...