Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Етюд за две водки

Поредната зима, бейб, поредният сняг.
Поредната водка, изпита на крак.
Последните локви, последната кал.
Небето е ниско, а въздухът - бял.
Затвориха бара, бейб, гасят светлини. ...

Регина

Поезия

1.4K 12

Безсъница

Луната до прозореца ми спря.
Аз бях сама. Самичка бе и тя.
За Слънчо заразказва ми. Как той
за миг дори не дава ù покой.
Че гони го по синьото небе. ...

kasandrabg1

Поезия

613

Облаче

Самотно облаче във небесата
тихо плаче, дъжд пада.
То далеч е от на рая чудесата.
В мрак бездънен то страда.
Надява се на някаква утеха, ...

hcs

Поезия » Любовна

694

На сън и на яве

Сънувах, че си цвете,
но не те откъснах.
Сънувах, че си слънце,
но не те докоснах.
Сънувах, че те гоня, ...

koli4a

Поезия » Любовна

632 3

***

на човека, който ми каза всичко с най-тихите думи...
на дядо
Мухите на лятото пият от виното.
Спомени стичат се. Старите синори
капят, дълбаят сълзи по лицето ми. ...

ForeverYoung

Поезия

816 1

Дядо Коледа

ДЯДО КОЛЕДА
Дядо Коледа днес е щастлив.
Бе нает от отдел в общината -
в мразовитите ледени дни
да пришпорва с файтон тишината. ...

Ilis

Поезия

1.2K 17

Пухи

Имаме си коте
мъничко и черно.
Най-накрая татко
го донесе вчера.
Колко го чаках, ...

titika

Поезия » За деца

952

* * *

Народе! Царят ни е гол.
Цари във църквата разкол.
В синода охранени владици
скубят своите брадици.
Киро Линкълна от Варна ...

princa

Поезия

730 1

Разголена до откровение

Нощта е обладана от безумие.
Надига се безмълвен, страшен крясък
в сърцето на измамно пълнолуние,
прозорците заляло с хладен блясък.
Събличам бавно дрехи и съмнения ...

Самодива

Поезия

1.1K 9

* * *

Стигнах звездите,
това е началото,
а не намерих пътя към теб,
за да кацнат
върху рамената ми ...

bosilek6566

Поезия » Любовна

737

Дете

Притихнали във минало, това сме,
обгърнати от облак тъмнина,
едно дете, което няма да порасне,
белязало е вече нашата съдба.
Любов наричат го различни, ...

yeah3

Поезия

755

Коледният вятър

По улиците шета весел вятър!
Като немирно, палаво момче–
заплита се в косите на момиче,
развява шарени поли...
С нестройни, смешни пируети ...

radiola

Поезия

747

Болезнени ракурси

Аз спах във твоето легло
и ядох твоята вечеря,
и мъката ти споделих,
и плаках, и болях, и креех
във твоя малък, тъжен хол, ...

670301

Поезия » Друга

680 3

Всичко е вълшебно

Едва изцелена от твойте очи,
захапвам ябълката на живота -
червено-жълта, прясно-гнила
от спомен, болка и лъжи,
сладнее ми и ми горчи, ...

titinefer

Поезия » Любовна

811

И аз съм българче

И аз съм българче
И аз съм българче!
Макар, че
в Мадрид родих се и живея,
а баба, щом ме гушне, плаче, ...

bojilova1

Поезия » Гражданска

3.7K 13

Зад предела

Може би във едно догоряло безвремие
някой моето връщане чака…
И съблича нощта, щом е дал, без да вземе
скрита жажда за пристан и стряха…
А навярно защото е пазил тъгата си ...

danigallery

Поезия » Любовна

949 9

Приумица

Колко много целувки
топлят жълтата есен.
И полята зелени,
полетели, унесени,
ще прескочат баирите, ...

monilia

Поезия » Пейзажна

835

зимни (пред)усещания

ако съм студена през зимата
то е защото мисълта ми
тръгна да си създава топли мисли
които те намират дори затрупан в преспи
ще облека палто от лед тогава ...

SunnyLove

Поезия » Любовна

1.1K 3

На почивка през лятото

И аз съм тръгнал на почивка
да хвана тен и топлина,
да найда своята усмивка
и да развея знамена!
Тук лятото пещта разгаря ...

Hekredel

Поезия » Философска

534 5

Изкуството да липсваш

Усмихвам се – усмивката ми нищичко не значи.
Поглеждам – с празнота е пълен моят взор.
Досущ съм като всички минувачи,
заключила се в собствен мой затвор.
Старая се отчаяно да си приличам ...

blue28

Поезия

1.2K 5

За смисъла

ЗА СМИСЪЛА
Свободата е сестра на любовта.
Презират двете клетви и обричане.
Заченати във грях – живеят без вина.
Да сториш грях за тях – в това е смисъла.

purko59

Поезия

738 10

Сътворение

СЪТВОРЕНИЕ
Господи,
нима е важно кой кого е сътворил
- дали от глина и вода ти мене,
или аз теб в среднощните си бдения, ...

severianin

Поезия

693 2

Щрак

щрак - лампата не свети, няма светлина
бушонът гръмнал е отдавна в моята глава
втурвам се в тъмата с нов да го сменя
дали ще мога сам, ще се проваля
въртя се в мрака от доста време май ...

ogard

Поезия » Друга

554

* * *

И не се научи на любов... не се
научи на търпение
и не се научи да обичаш,
а любовта не се научи
да не влиза ...

misteriqta

Поезия

503 2

Да се случи събуждането ти

Безкрайни
думи от гласове
с молби,
със запалени свещи
и очи ...

gefita

Поезия » Любовна

1.2K

Каква за теб ще съм?

С теб съм объркана,
обичам те, чакам те, старая се,
но все не успявам,
все недостатъчна съм.
И все тя перфектна е, ...

dobreva

Поезия » Любовна

645 1

От вятъра понесена

... И щом си омагьосан, стой си там -
при лебедите. Мен не ми отива
да мажа люти рани със балсам
или да шия ризи от коприва.
И няма да те чакам сто лета - ...

voda

Поезия » Любовна

1.1K 1 28

Немилостиво

На Мария Вергова
В житейски плитчини глава не сврял,
пригалих бос озъбените туфи
и със венец от миди и корал
морето взе за мен, че се натруфи. ...

Barona38

Поезия » Любовна

1.3K 30

Изповед

Аз не можах да те обхвана
и пребродя.
Всеки път, когато те докосвах
и си тръгвах от теб запален -
се изкачвах нависоко ...

bosilek6566

Поезия » Любовна

1.4K 7

Шантасмагория (33)

когато носорозите се смееха
в най-розовата осма нощ от седмицата
изчезна времето
@
тогава стадото дълбаеше из сънищата ми ...

ANG

Поезия » Бели стихове

1.6K 1 9

Диалектика

Жената опложда духа на мъжа
така, както той ѝ опложда плътта.
Любовна искра. После лумнал пожар.
И ражда духът оплоден красота!
Разсича победно с пророчески мълнии ...

anabel7

Поезия » Философска

727 5

Отиде си

Ти просто си тръгна, ей така,
без да се сбогуваш и без причина.
Както есента преди зимата да е дошла,
ти нанякъде ей така си замина.
Остави спомени недоразказани, ...

vancheto13

Поезия » Любовна

983 1

Розата

Осъмна розата във сняг-
цветът и малките листа
покрити бяха със снежинки.
Кристални, малки, бели -
една след друга наредени, ...

Greenheart

Поезия » Философска

712 1

Сън/ реалност

И дните минават
все едни и същи.
Нощите оставам
пак сам вкъщи.
А колко мразя ...

lubokrisi

Поезия » Любовна

739

Повик

Конете на деня - на водопой,
усмихната се губя в ширинето
и виждам баба със стария разбой
тъче пътека към небето.
И викам детството - наивно, босоного ...

titinefer

Поезия » Друга

714

Диагноза

Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.
Към куп неща съм силно алергична: ...

daizy-crazy

Поезия

4.7K 31 41

Колелото на живота

Колелото на живота
Човекът на тая земя
идва като пеленаче
и в своята зора
суче, спи и плаче. ...

Qndov

Поезия » Философска

706

Как сладко спиш, душицо моя

Как сладко спиш, душицо моя,
и лекичко потръпват крехките ти раменца.
Навън е нощ и тихичко шуми прибоя.
Две гълъбчета пърхат със крилца.
Как сладко спиш, душицо моя, ...

sav11

Поезия » Любовна

1.1K 9

Завинаги

Ти искаш да бъдем завинаги,
но ние не можем това,
след време ще бъдем изстинали
и пепел насред пепелта.
Небето дали е завинаги? ...

yeah3

Поезия » Любовна

1.2K

Път за никъде

Тъжно из листата се промъква.
Сам умира в есенната шума
и следата му безпомощно помръква
като изтървана, груба дума.
Ако се помамиш и го следваш, ...

laramaylin

Поезия » Друга

554

Стихове и поезия от съвременни български автори

Етюд за две водки

Безсъница

Облаче

На сън и на яве

***

Дядо Коледа

Пухи

* * *

Разголена до откровение

* * *

Дете

Коледният вятър

Болезнени ракурси

Всичко е вълшебно

И аз съм българче

Зад предела

Приумица

зимни (пред)усещания

На почивка през лятото

Изкуството да липсваш

За смисъла

Сътворение

Щрак

* * *

Да се случи събуждането ти

Каква за теб ще съм?

От вятъра понесена

Немилостиво

Изповед

Шантасмагория (33)

Диалектика

Отиде си

Розата

Сън/ реалност

Повик

Диагноза

Колелото на живота

Как сладко спиш, душицо моя

Завинаги

Път за никъде

Опашка