Стихове и поезия от съвременни български автори
Истина
Моля някой да ми даде думата,
имам нужда да изплача чувствата си.
Как не успя да кажеш истината поне веднъж,
ти бе всичко за приятелите си, ...
Кой какво е избрал
тя над мене надделя.
С вечен спор върху нещата
и глава ми побеля.
Тялото избра земята - ...
Пролетен вятър
Пролетен вятър от вчера задуха,
весело свирят стари улуци.
- Духай, ветре! Духай, издухай
поне половината държавни кютуци! ...
Синьо безвремие
Притихнала вечер
в синьо безвремие.
Нежното докосване
с ръка и мисъл - ...
Желания
потърси във тях отвъд тъгата
и виж онези гаснещи отблясъци,
как последен танц рисуват пред зората.
Аз чукам по вратата - отвори ми, ...
Всичко е живот
се крие слънце,
от остър житен клас
се ражда зрънце.
След взрив разтърстващ ...
Устрем
целите във светлина,
тръгват много млади хора,
да преобразят света.
Слепи са от светлината, ...
Връвчица без възел
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...
Ти
различна душа.
Ти винаги си различен
и променяш се често.
Ти,толкова е трудно да те ...
Вечност II
На внучките ми Рая и Деница
У нас вали.
Отвънка сух е здрачът,
но вътре влага мокри моя гръб – ...
Любов
макар и често да донася тъга.
Тя може злото да победи,
но и да предизвика в очите сълзи.
Любовта е тази, която ни сближава, ...
Важните неща
Кои са Важните неща?
Питаш пак и пак!
Цвете скрито, малко?
Кръглата луна? ...
Докрай
Да помня нощите и да обичам.
Да, имам още много аз да дам.
Да ме гори, да ме боли и да обичам.
Дори на колене, и възнак на земята пак прострян, ...
* * *
и пак в очакване
ще минат часове,
защото те няма
и пак ще мине много време, ...
Ще те обичам...
до края на живота си
и още мъничко след туй
от мен ще дам.
Не ще се спра ...
Безмълвие
Умеем да мълчим.
На много теми.“
Добромир Банев
Различно се мълчи за любовта ...
Човекът без чадър
Като мъдра жал на старец изоставен
пее мартенският мадригален дъжд,
няма рози върху стръкове отрязани
и в пещта на бога – дънер от Едем... ...
Челото ми...
гърдите ми държи в плен толкова безводие.
Без семе за мечти останал съм зад веждите,
изсъхнаха почти в сърцето ми надеждите.
И стиснал ме е лих сезон в такава скоба, че ...